Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 2

Най напред искам да благодаря на Алекс за отзивчивостта с която преведе поредното чудесно интервю за нашите любимци  Тази статия беше много трудна за превод, поради неразбираемия шрифт, но той не попречи на Алекс с въодушевление да откликне на молбата ми за превод.
Благодаря също така и на Мишел за разяснението по новината която поместих 
Хора като тях ме карат винаги с удоволствие да влизам в бг-мамма вече почти две години. Напоследък имам много малко време и не съм в течение на станалото в последните два дни. Радвам се че сте успели като зрели и интелигентни хора да разрешите различията помежду си. Да, прошката е хубаво нещо и всеки заслужава такава когато искрено се разкайва.
Аз обаче бих призовала всички пишещи тук за повече търпение и толерантност. Преди да поместите поредния гневен отговор или пост, моля ви опитайте се да преброите до 100. Ако след това пак чувствате изгаряща нужда да напишете това което ви изгаря от вътре си задайте въпроса: Как останалите съфорумки биха се поучили или обогатили от това което искам да напиша. И ако отговорът ви е: с нищо...то тогава използвайте личните съобщения за форма на комуникация. Не е необходимо да се занимават толкова хора с неща които засягат само един или двама човека. Аз се старая да практикувам това правило и до сега е работило за мен.
Предлагам да загърбим всичко станало и да продължим в приятния дух, който цареше тук и съм убедена че пак ще цари.
Благодаря на всички за което   

Добро утро, мили приятелки.
Лек, спокоен и емоционален ден ви желая.
Всеки в къщи и работата ми ви познава, защото не спирам да им говоря за вас, за отдадеността ви към сем. Ергенч, за приятната атмосфера, която цари тук, за предпочитанията ми, да съм с вас. И имате от всички едно Браво, за ентусиазма ви и за упоритостта ви да се връщате в темата с нови и интересни разкази, снимки, преводи и материали.
Благодаря ви, че ви има.

 

ДОБРО УТРО И ПРЕКРАСЕН ЕСЕНЕН ДЕН ВИ ПОЖЕЛАВАМ!

ЩЕ МОРИМ ГРИПА С ЧАЙ

Добро утро, момичета! Нека започнем последния работен ден от седмицата и с нещо хубаво за очите и душите ни! Извинявам се за  

http://dox.bg/files/dw?a=3b3c782ef7

/щраква се с мишката върху екрана, за да се появи следващата красота/

Лукреция, благодаря за чая и морския пейзаж!    

БЛАГОДАРЯ, ЧЕ СПОДЕЛИ С НАС ТАЗИ КРАСОТА!

Като се замисля сега мога да кажа, че във форума никой до сега не си е признавал грешка и така достойно да си признае и да се извини!

Лукреция ,съжалявам ,но не е вярно! Доста са дамите ,които се извиняват ,когато са сбъркали по някакъв повод. Извинението пък винаги е достойно.

Това беше твоят отговор на моя въпрос ,дали в тази тема може да се пише за филма на Ергенч.


Ето това приветствам.

Хасрет ,

ХАБСБУРГИТЕ И СЮЛЕЙМАН


През ХVI в. в Европа се издигали две могъщи империи, с планетарни амбиции, които мерели ръст на историческата сцена – Свещената римска империя на германската нация и Османската империя. Противоречията между тях се превърнали в основен възел на политическите и военните взаимоотношения между Изтока и Запада.. В стремежа си да създадат католическа империя Хабсбургите се сблъсквали с политическите ходове на Франция и Англия, които отхвърляли космополитичните им теории. Усилията на кайзерите да наложат волята на Светата Римска империя можели да им попречат да установяват дипломатически контакти с Истанбул. Това обстоятелство, обуславяно от реални политически интереси , се отразявало върху сложния характер на международните отношения по това време.
Свещената римска империя на германската нация била най-голямата и най-мощната политическа формация, съюз, уния на монархически държави в средновековна Европа. При цялото си организационно несъвършенство, при всичката си тромавост и мъчноподвижност като обединение на кралства, княжества и херцогства, тя образувала единствена по рода си междудържавна и същевременно наддържавна система за защита целостта на континента от вътрешните сили на децентрализацията и от външната инвазия.
През 1519 г. за трона на Светата римска империя кандидатствали испанския крал Карл Хабсбург и кралят на Франция Франсоа I, като и двамата обещавали да мобилизират всички сили на Европа срещу османците. Изборът на император бил проведен на 29 юни 1519 г. във Франкфурт на Майн. За император бил избран Карл Хабсбург, който под името Карл V управлявал империята в продължение на 37 години, изпълнени с динамизъм и напрежение.
Скоро след това Карл V и Франсоа I били във война един срещу друг. Европа, за огромна полза на османците, била разделена, и Сюлейман I потеглил срещу Белград.

Градът паднал на 29 август 1521 г. На 21 януари 1522 г. падишахът отнел от рицарите на Св. Йоан Родоски ключа към Източното Средиземноморие.
Когато през 1525 г. Карл V пленил Франсоа при Павиа, французите, като последно средство потърсили помощ от османците. Френският крал по-късно информирал венецианския посланик, че той счел Османската империя за единствената сила, способна да гарантира съществуването на европейските държави срещу Карл V. Османците също видели френския съюз като средство за предотвратяване на господството на една единствена сила в Европа. През февруари френският посланик казал на султана, че ако Франсоа I приеме условията на Карл, кайзерът ще стане “владетел на света”.
На следващата година Сюлейман I потеглил срещу Унгария с голяма армия. На 28 август 1526 г. той се срещнал с унгарските войски в блатистата местност край Мохач. За два часа трудноподвижната, бронирана унгарска кавалерия била пометена от оръдията на султана и от неговата много по-подвижна армия. Крал Лайош ІІ загинал в битката. Пътят към Буда бил открит. Сюлейман влязъл в града.Победата на османците при Мохач и окупирането на Буда заплашили Хабсбургите в гръб. Османците се изтеглили от Унгария, окупирайки само Срем, а унгарският Диет избрал Янош Запояи за крал. Първоначално османците искали да направят Унгария васална държава, тъй като било счетено за твърде трудно и скъпо да се установи пряко османско управление в съвършено непозната страна в далечния край на Дунава.Но унгарските поддръжници на Хабсбургите избрали брата на Карл V, ерцхерцог Фердинанд за крал на Унгария и на следващата година той окупирал Буда и изгонил Запояи. Падишахът отново потеглил на поход срещу Унгария и на 8 септември 1529 г. отново поставил Запояи на трона в Буда като османски васал. Запояи се съгласил да плаща ежегоден данък и приел еничарски гарнизон в крепостта.

Въпреки че сезонът на военните кампании бил приключил, османската армия, с численост 120 000 души, пристигнала на 27 септември пред стените на Виена, където Фердинанд благоразумно се бил оттеглил и която отбранявали само двадесетина хиляди войници. Храбростта на гарнизона, мощните стени на града, евентуалните неблагоприятни климатични условия принудили султана да вдигне лагера на 16 октомври.
Походът до Виена като че ли отбелязва крайната граница, която османската армия можела да достигне на запад. По традиция тя потегляла преди края на април и се завръщала преди зимата. Въпреки превъзходството си в хора и оръжие османците не подновили опитите си преди 1683 г., като и този път походът завършил с неуспех. След като Виена се оказала непостижима, османските експедиции в Австрия, които рядко достигали наследствените владения на Хабсбургите, били непрекъснато повторение на безкрайни походи без решителни битки, изнурителни и изтощителни и за двата противника.
Военните действия скоро се възобновили. Тъй като войските на Фердинанд отново обсадили Буда, Сюлейман І потеглил на 25 април 1532 г. в нов поход срещу Унгария. Османската армия пристигнала там през септември. Тя не могла да преодолее съпротивата на южноунгарските крепости и войната придобила позиционен характер. Страхът от наближаващата зима и продоволствените проблеми принудили падишаха и армията му да се завърнат в Истанбул.
С посредничеството на Полша между Фердинанд и Сюлейман започнали преговори, които завършили със сключването на мирен договор на 22 юни 1533 г. Фердинанд признал султана за “баща и сюзерен”, заклел му се във вярност и се задължил да му плаща данък за онази част от Унгария, която окупирал след Мохач. Карл V не признал валидността на този договор и продължил да смята , че се намира в състояние на война с Османската империя.

По време на бойните действия между Фердинад и Сюлейман в Унгария, Карл V групирал силите си в друга посока и нанесъл на османците сериозни поражения в Западното Средиземноморие. Разширяването на влиянието на Истанбул в тези райони силно безпокояло кайзера. Укрепването на властта на Хайредин Барбароса в Алжир и Тунис поставяло под удара на мюсюлманските кораби Калабрия, Отранто и о. Сицилия – владение на испанската корона. Неспокойствието на Карл V от създалата се обстановка се дължало и на опасенията , че османските успехи могат да доведат до бунт на жестоко преследваните и малтретирани крипто-мюсюлмани в Испания.
Победите обаче на императора и предвожданите от него лично наемни полкове всявали страх и ужас сред населението на южните брегове на Средиземно море. Грабежите, жестокостите и варварството на всяка армия от онова време имали един лик. Но това е по-маловажната страна на триумфа на испанската флота от 30-те години на ХVІ в. На лицевата страна на медала изпъквал ликът на героя император, отмъщаващ на неверниците.
Императорът поверил флотата си на един от най-известните мореплаватели на онова време, генуезеца Андреа Дориа. Като отвличал вниманието на османците с дребни, незначителни акции, Дориа съумял да събере значителен брой кораби под свое командване. Към него се присъединили и рицарите от Малта, както и кораби с наемници, заплащани от папата. Испанската ескадра се насочила към Йонийските острови и край тях се срещнала с флотата на Венеция. Венецианците обаче предпочели да не се намесват открито и корабите на императора и папата сами продължили рейда си покрай бреговете на континентална Гърция. През септември 1532 г. императорските сили превзели Корони, нападнали Патра и Лепанто. 12
През 1535 г. флотата на императора завладяла Тунис.
Осъзнавайки че сега той трябва да отвори втори фронт в Средиземноморието, падишахът поставил всички османски военноморски сили под командването на Хайредин Барбароса,
назначавайки го за капудан-и дерия – велик адмирал – със заповеди да си сътрудничи с французите. Въпреки намесата на Рим за изглаждане на противоречията между Франция и Хабсбургите процесът на сближаване на французите с Портата се задълбочавал. От 1531 г. французите се опитвали да убедят султана да нападне Италия и сега те търсели формален съюз.
През 1536 г. съюзът бил сключен. Султанът бил готов да даде на французите като на приятелска нация, свобода на търговията в рамките на империята. Посланиците сключили устно политическите и военните клаузи по договора и двете страни ги държали в тайна.Османо-френския съюз дал на Карл V обилен материал за пропаганда в западния християнски свят. Французите убедили падишаха, че той би могъл да доведе войната до успешен край, само ако нападне Карл V в Италия. Французите трябвало да нападнат Северна Италия, а османците – Южна. През 1537 г. Сюлейман докарал армията си във Валона в Албания и блокирал венецианските пристанища в Албания и остров Корфу, където френска флота помогнала на османците. Скоро обаче османската блокада на острова била свалена. На следващата година Франсоа І сключил мирен договор с император Карл V. Френският крал поискал да се възползва от османския натиск като вземе Милано, а когато кайзерът нарушил обещанието си , той се върнал към “тайната” си политика на споразумение с османците.
Нападението срещу Корфу и включването на Франция в спора за надмощие в Източното Средиземноморие спомогнали за сплотяването на Венеция, Испания, Рим и Австрия в общ антиосмански съюз през февруари 1538 г.
В уговорките между членовете на лигата се предвиждало създаването на мощен флот с около 300 кораба, обезпечаването на средства за наемна армия от 20 000 пехотинци и 45 000 конници и артилерия.
Предвиждало се към лигата да имат право да се присъединят и други християнски владетели.
За командващ обединените морски сили бил назначен Дориа.
В Мадрид бил разработен поредният план за кръстоносен поход на Балканите. Целта била да се отвоюва от османците Босна, като позициите им се ударят откъм морето и откъм Дунав.Всъщност най-съкровените въжделения на Карл V били да продължи борбата си с французите.
Обединената християнска флотилия се събрала през лятото на 1538 г. край Корфу. В края на септември тя се отправила към дълбокия и труднодостъпен залив, контролиран от Превеза, където бил скрил корабите си османския адмирал Хайредин Барбароса. Дориа решил да не води сражение в теснините на залива, а да примами османците в открито море, като заложи на численото превъзходство. Испанците отвели корабите си още по на юг. Венецианските и папските галери ги следвали. Настъпило объркване – не било ясно защо не се влиза в бой и какво иска флагманът на Дориа. Да примами османците или да избяга от тях ? Учудването на врага е не по-малко, но хитрият Барбароса видял изгодата за себе си. Той се впуснал в открито море и догонил и унищожил християнските кораби. Османската флота се превърнала в безспорен господар на Средиземноморието.
През 1541 г. Запояи умрял, а Фердинанд отново нахлул в Унгария. Падишахът реагирал незабавно. Този път Унгария била поставена под пряка османска власт. В новата провинция били поставени силни гарнизони , които трябвало да отбиват всяка офанзива на Свещената империя. От 1526 г. Фердинанд притежавал тънка ивица унгарска територия на запад и на север, към която османците като наследници на унгарския трон сега предявили претенции. През 1543 г. Сюлейман отново навлязъл в Унгария, като превзел Естергом и други крепости в Западна Унгария.На 19 юни 1547 г. след продължителни и трудни преговори между Фердинанд и Сюлейман било сключено 5 годишно примирие.
С този договор, подписан и от Карл V, Австрия се признала за васал на Портата.
Три години по-късно войната между двете империи избухнала отново, когато Фердинанд се опитал да установи контрол над Трансилвания. Османците успели да го отблъснат.
Когато новият крал Анри ІІ се възкачил на френския трон, той осъзнал необходимостта от поддържането на съюза с османците в борбата срещу Карл V.
Съюзът с Франция бил крайъгълният камък на османската политика в Европа. Портата също така открила естествен съюзник в лицето на лигата Шмалкалден на немските протестантски князе, борещи се срещу Карл V. Под подстрекателство на французите , Сюлейман се обърнал към протестантските князе , като в писмо настоявал те да продължат да си сътрудничат с Франция срещу папата и императора. Той ги уверявал , че ако османската армия влезе в Европа , той ще даде амнистия на князете. Османският натиск между 1521 и 1555 г. принудил императора да даде концесии на протестантите и е бил фактор за окончателното официално признаване на протестантството.
Първоначално Лутер и неговите последователи следвали пасивна политика , заявявайки, че османската заплаха е божие наказание. Когато обаче османските армии настъпили срещу Светата империя, протестантите не се поколебали да подкрепят императора с военна и финансова помощ, като в замяна те винаги получавали отстъпки.
Войните, водени между Сюлейман І Великолепни и Хабсбургите през първата половина на ХVІ в., съществено прекроили картата на Европа в полза на османците. Към империята им били присъединени плодородните равнини на Унгария. Принадлежало им и почти цялото Източно Средиземноморие. Продължавало придвижването им по бреговете му на запад. В ръцете им се съсредоточили грамадни военно- икономически ресурси. По това време се предприемали сериозни мерки за окончателното административно устройство на
империята и за консолидирането на икономическия и баланс. Системата на политическо насилие функционирала бързо и безпогрешно. Бунтовете били потушавани ефикасно и безмилостно. Политическия климат в Османската държава бил относително стабилен. Всичко това дало на османците безспорна преднина пред раздираната от религиозни и социални конфликти Свещена империя.

Всъщност цялото царуване на Сюлейман е белязано от съперничеството му с КарлV.
Мислила съм си ,какво е щяло да стане ,ако не са били врагове ,а съюзници.
Затова и името на филма ,предполагам е "Великолепният век"

Век свързан със събитията случили се в цяла Европа.

pavlinaio , БЛАГОДАРЯ ЗА ПОМЕСТЕНИЯ МАТЕРИЯЛ НАУЧИХ И МНОГО НОВИ НЕЩА ЗА ОНОВА ВРЕМЕ ,КОИТО СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ МИ ПОМОГНАТ ДА РАЗБЕРА  ПРАВИЛНО ТОВА,КОЕТО ЩЕ ВИДИМ ВЪВ ФИЛМА.РАЗЧИТАМ МНОГО НА ПРЕЦИЗНОСТТА НА СЦЕНАРИСТКАТА,КОЯТО ОТГОВОРНО СЕ СЪВЕТВА И С ИСТОРИЦИ.

Според мен историята е една от най-неточните науки ,защото всичко преминава през призмата на личността ,разказала дадено събитие. Един и същ период се описва различно от два източника. Сега сме свидетели на различията около намерените кости на Йоан Кръстител. Преди време бях свидетелка на разнобоя при откриване на костите на цар
Калоян. Според мен не трябва да търсим толкова историческата истина ,колкото да се насладим на един интересно поднесен  и изигран епизод от европейската история.

Определено в сериала ще има много история и фолклор, така пишеше в анонсите по пресата.
Но това естествено ще е през призмата на Турция, етап от тяхната история, такава каквато те я изучават.

Добро утро на всички и лек и успешен ден    
Искам да разясня нещо. Темата се казва: Халит Ергенч И новата продукция "Великолепният век".
Както е добре известно на всички, новините около сериала са много оскъдни, но за сметка на това бяхме ощастливени с много новини и снимки около Халит Ергенч и семейството му. Затова благодарности на Павлинайо, Лукреция, Лили, Аша и Хасрет които поместват и ни запознават с историята от това време и книгата за Роксолана. Също така искам да благодаря и на Алекс и Мишел за преводите и всички останали за снимките които се поместват защото това е също по темата  
Всеки допринася с каквото може и това е ценното  
Аз лично не виждам какви коментари мога да правя по сериал който не е започнал и няма информация за него. Но ако някой иска да коментира...разбира се  

Аlex b,благодаря за превода.Току що го прочетах в другата тема и то два пъти.Някои неща са ми познати,но никога няма да ми омръзнат.Интервютата на Берг и Халит и всичко ,което се пише за тяхната любов ми е най-любимото нещо в темата.
Мечтая Аlex и бързам да осъществя мечтите си.Няма време.То безмилостно лети.
Pavlinaio,права си.Всеки,който пише за дадено събитие го гледа от различен ъгъл.Затова и много са споровете за това кое е истината
за определен исторически момент.

           .