Съквартирантски неволи и приключения!

 Първите години, в които живеех сама разходът ни за храна бе най-маловажния. Харчехме си парите за водка, степ (ако имахме повече пари Танг или луксът Кока кола), за цигари, и за кръчми. И хляб, понякога. Нали си имаше студентски стол. Та това бяха купуваните стоки от кварталния семеен хранителен магазин, в който ни даваха и на вересия и изобщо много ни помагаха. Все ни питаха " Абе вие не ядете ли?". Отивам аз веднъж за две яйца, обаче има опашка...и нашето лелче понеже знае, че съм бърза в покупките ми казва да мина без ред. Аз- "Две яйца", а тя - "О-о-о гости ли ще имате" и на учудените погледи на чакащите отговаря- "Ами те са студенти' Веднъж изпратих едно гостенче до същия магазин за 3-4 домата, за един сос не достигаха и нашата пак се изцепила :" У Цвети ли си на гости, по поръчката те познах'

Ох, на тема пари и изкарване на месеца с мизерна сума мога много да споделям, но не искам да си спомням. Как съм живяла с толкова малко храна не знам    но пък определно тогава бях с хубава фигура.
Помня, че родителите ми като идваха към София и ми носеха разни неща за ядене,  ми носеха понякога и сурово пиле (имахме си камера в хладилника) но тогава месо не  можех да готвя, но пък си имахме котка и сварявах пилето и си хранех котката   Майка ми ако знаеше ...
А, и по това време можех да готвя пържени картофи, пържени яйца и палачинки, но живеех  с мисълта, че съм велик готвач 

Тази тема ми доказва още веднъж колко щастлива съм, че никога не съм живяла със съквартиранти.

Аз кратко съм живяла със съквартиранти. В общежитието имаше няколко стаи, всеки си имаше самостоятелна стая, имахме обща голяма кухня, общи баня и тоалетни. Действието се развива в Германия и общо взето всички бяхме от различни страни - Мексико, Америка, Кипър и т.н. Спомням си, че съквартирантът ми от Мексико беше много нечистоплътен, какво ли не правихме, за да го накараме да си мие чиниите и да изхвърля боклука, но не. Този същия не си пускаше водата в тоалетната.  Младежът от Египет беше мюсюлманин. Влизаше в тоалетната, стоеше много време, пееше нещо, излизаше и цялата тоалетна беше в локви от вода. Съответно предложих да разделим двете тоалетни на мъжка и женска. Един от съквартирантите ми немец се присламчи към женската, защото той не пикаел прав, а седнал и освен това хич не му се нравеше мръсотията в мъжката. Общо взето станаха тоалетни за "прави" и седнали. 

И сега малко истории с младежът от Египет. Като цяло човек беше изпаднал в лек културен шок. На 26г. беше, но никога не беше пипал жена, нито беше виждал малко по-разсъблечена жена (т.е. с къса пола примерно). Разказа, че го били сгодили, но чак след сватбата могли да останат на сами с жена му и да се целунат. Е, това не станало, защото сватбата се провалила.  И лека по-лека започна да се отпуска, все ни оглеждаше с летните дрехи (момичетата де), и уж случайно идва и те прегръща и си поставя ръката на крака ти.   Също така тоз младеж през живота си не беше сготвил нищо, даже никога не беше виждал как се готви.  Е, за съжаление му се наложи да направи опит.  Един ден един от съквартирантите ми идва и ме вика в кухнята, защото ставало нещо интересно. Отивам, а там младежът ще готви макарони. И какво прави - взима тенджера, взима олио и изсипва някакво количество в тенджерата, отгоре изсипва макарони.    А ние гадове седим и наблюдаме сеира.  Е, показахме му по едно време, но след това имаше и други подобни опити. 

Аз пък живях няколко месеца в студентско общежитие с една индийка.
Момичето беше тихо и кротко, глас не му се чуваше.
Обаче готвеше с някакви адски миризливи индийски подправки 
Цялата стая беше пропита с миризмата, която дълго време след като се изнесох ме преследваше   

Ей, тази тема е много весела. Аз сигурно съм от тези с най-много стаж с квартири и съквартиранти - от 14 до 28 годишна  . Такива бисери имам, че.... ама малко ми е терсене някой да не се познае  . Но ще се включа де, по-късно.

А аз още живея в общежитие(заводско).С малката до 5 месечна живеехме със съквартирант с когото ползвахме обща тоалетна и тераса.Сега слава Богу сме отделно,но още по навик между 7 и 8 сутринта се стискам и не влизам в тоалетната.,защото съквартиранта точно един час стоеше там...

В І курс в гимназията живяхме с моята първа съквартирантка (с нея си откарахме пет години) в едно учителско семейство с много консервативни разбирания. Казаха те, че гаджета никакви и т.н., разбрахме се (и с родителите разбира се) и си живеем. Веднъж викнах един съученик да ми помогне по математика и хазяйката по едно време идва да види кой е дошъл. Инспектира и се оттегли. Като си замина момчето се появява пак, слиза по стълбите бавно и тежко и нарежда: От двадесет и пет години съм учителка... От двадесет и две години тази стая се дава под наем... Мъжки крак тук не е стъпвал... До сега! Аз:   Ама това ми е съученик, дойде да ми помогне със задачите. Ама жената едно си знае и клати глава  . Голяма трагедия беше. Същата хазайка се беше упълномощила и да ни изпитва за уроците   На третата година с тях се разделихме "по взаимно съгласие". Много сме били разхайтени, не си спазвахме вечерния час 8 зимата и 10 лятото  
Десетина години по-късно. Студентка, на квартира с още една много готина мацка. Ние сме легалните, а нелегални живееха нейното гадже и една моя приятелка. Те не работеха и нямаха пари, а ние работехме, но не ни плащаха и пак нямахме пари. Голям глад беше, но пък си ни беше весело. Един ден обаче и тока ни спряха, нямаше нищичко за хапване и вече овесихме нос. Събрали сме се около масата и гледаме единствения ни картоф (имахме газов котлон). Настроението е минорно, а аз реших да го повиша като предложих да си го сварим, все ще хапнем нещичко   След едни убийствени погледи, не щеш ли на вратата се звъни и тази много готината мацка отива да отвори. Ама тя е много секси, фатална и перверзна... Оказва се един младеж, който събира парите за входа. И ние чуваме диалог от рода на: Ами ние нямаме пари сега, всъщност сме доста затруднени и ако може да ни услужите с два лева, ще ви ги върнем с разходите   Разбира се, бяхме сигурни, че в съчетание с нейния поглед младежът няма как да  й откаже и се прибира тя с два лева, купихме си тогава килограм картофи, лук и Виктори. Голям кеф  
Ох, още една случка. В друга квартира съм, с друга съквартирантка, но горната моя приятелка пак си остава периодично при мен. Съквартирантката ми я нямаше, аз ще спя на нейното легло (разбрали сме се, няма проблем, тя също ни е приятелка), а другото момиче - на моето. Те са в противоположни посоки, т.е. от моето си легло се става наляво, а от другото - надясно. Вечерта добре се представихме с алкохола и си лягаме ние порядъчно подпийнали... На сутринта се събуждам със зверски болки в главата от звъна на алармата. Нетърпелива да изключа телефона, две не виждам, по навик се пускам с всичка сила НАЛЯВО и главата ми право в стената   Ох, заболя ме само като се сетих   И много такива де, весело беше. Като се събираме (с повечето ми съквартиранти и съквартирантки сме приятели и до днес и то много добри) много обичаме да си спомняме разни такива моменти.

В сравнение с вашите моите истории бледнеят, може би защото много за кратко само в две квартири имах съквартиранти и хазяи За сметка на това и с трите особи (в първата 2 момчета в съседната стая, във втората с едно момиче в стая) се запознах много странно  Та първата квартира е с двете момчета, бях се нанесла и бяха минали няколко дни но така и не се бяхме засичали. А хазяйката не беше закачила завесите, беше ми заръчала да помоля някое от момчетата (като по-високи от мен по думите и ) да ми ги закачи. Та решавам аз един ден че повече без завеси не мога (на първия етаж всичко се вижда) и страх не страх на перваза стъпих и си свърших тази работа, та точно щях да слизам когато в стаята ми нахлу непознат и тръгна да ме сваля от перваза  в началото се ошашках, но пича излезе готин та се разбирахме. С втората особа - бивш наемател на моята стая и настоящ на съседната се запознах след опит една ранна сутрин към 9-10 след купон  да ми разбие вратата. Опитал си с ключа, но аз бях сменила патрона че хазяйката ключ нямаше, останал в младежа Укроти се малко докато се облека и се запознахме. Втората квартира съквартирантка намерена от хазяйката, ученичка в 9-ти клас май беше  Бях ходила 2-3 пъти преди да се нанеса и си бях оставила част от багажа, но не се бяхме виждали, вече окончателно се нанасям а тя спи. Изчаках я да се наспи и тогава се запознахме. Това момиче с това ще го запомня, върне се обед от даскало и веднага се мята на леглото завива се презглава и захърква. Сигурно и се събираха 15-16 на денонощие сън, пък и никъде освен на тренировки (някакво бойно изкуство тренираше) не ходеше. А първата ни хазяйка като заживяхме вече официално с мъжо беше странна птица, едно вечно наконтено бабе което не сваляше червилото и гердана никога с и си тях спеше. В последното се убедих като я видях по нощница една нощ. С мъжо по нощите се прибирахме обитавахме таванска стая с баня и кухничка отделно от хазяите. Влизам аз в банята и какво да видя мишка, разпищях се и бързо изпроводих мъжо (и той се ужасява от тези гадинки) да вика хазяите да идват да я трепят, бабето се появи по нощница с ролки, червило, гердан и метла

Ама то зависи от разфасовката, на децата взех един литър - повече от година ги мия, хем са двама.

Мисля, че се има предвид разфасовка от 200 мл, която стига за повече от година при положение, че се ползва веднъж седмично.

Ехм, тогава не ми е ясно как става с 200мл на мен за 2-3 седмици макс ми свършва Ама примерно 700мл - 1л може за година, ако си с къса коса.

Свършва защото се къпеш, мила Янтра

В къщата на първата ми хазайка нямаше баня, с външна тоалетна и чешма. Голямо мръзнене беше сутрин и вечер като отидем да се мием или да измием чиниите. Зимата баба Радка / така се казваше хазайката/ инспектира "мокрото помещение" и стигна да заключението, че там е доста студено да се мием. Примъкна от някъде едно цинково корито в нейната стая с печка на дърва и нареди:
- Тука момичета ще се къпете, че по-топло.
Е, аз нямах против да се къпя на топло. Примъкнах си хавлийката и дрехите, с кофите в стаята на баба Радка.  Въртя се да се приготвям, а тя си седи на леглото вторачена в мен. Понечих да се съблека, погледнах я- никаква реакция, та се обадих:
- Бабо, ти няма ли да излезеш да се окъпя?
- Не бой се, баба, жени сме, всичко съм видяла и знам.
Не повторих, че и другите след мен. Мръзнахме цяла зима в мокрото, но си сппестихме надзора.
Същата баб си лягаше точно в 20:00 часа и заключваше къщата. Спеше в една стаичка доста навътре от входната врата и хъркаше отмътително. Една вечер, забравихме да си вземем ключа, всичките 4 момичета. Седим пред вратата, викаме и пеем възрожденски песни. Баба Радка - не става. Добре, че комшиите ни чуха, примъкнаха стълба, та влязохме през прозореца на едната стая.

Аааа, може и хазаи ли? Веднага    
Поканени сме с брат ми да живеем в апартамента на познати на баща ми (срещу наем, разбира се, не търсим аванта) - възрастно семейство, което в топлите месеци си живее на село, а зимата се пренася в София. Банята и кухнята - общи, разбира се, поемаме си и режийните или половината от тях при съжителство. Дотук чудесно. Минава месец и на следващия бабата и дядото си пристигат. Веднага почват разправии - не можело така ден през ден да гори бойлер, бойлерът се включва в неделя и тогава се къпем четиримата подред - по старшинство   Пък в студеното що трябва и да е всяка неделя... Ако някой иска да се мие и да пере - една тенджерКА вода на котлона върши същата работа, каза бабката. Телефона го плащаме половината, обаче нямаме право да набираме, а само да ни търсят, а тогава единия от хазаите се строява до говорещия и го гледа втренчено и повтаря настоятелно "Айде, свършвай вече". През деня ни няма, вечер се прибираме, искаме да вечеряме, обаче те седят на масата и ни гледат в чиниите, а дядото започва да пали смрадлива цигара (от тези, дето не е много ясно какво има вътре, та така миришат), дръпне 2 пъти и гаси. След 5 минути пак я пали, пак дръпне 2 пъти и гаси. Започва се неформален разговор - как са вашите, какво правят, добре ли са, "чуват" ли си животинки   През смях обясняваме, че на 12 етаж в блок човек не може да си "чува" кой знае какво, и да, имат коте. При което те веднага се хващат за главата - Ауууу, що не го утрепят? - Моля?!?!?  
Обаче върхът беше веднъж, брат ми си изпрал чорапите и ги закачил в банята да съхнат - нямаше тераса или пък ние нямахме достъп до нея, не помня. Прибираме се вечерта и какво заварвам аз - мокрите чорапи проснати в стаята ни, върху чертожната ми дъска, на която има паус с вече готов проект, чертан няколко безсънни нощи, готов за представяне. За който не е запознат с пауса, трябва да кажа, че една капка вода по него го сгърчва и не може да се оправи повече, заминава в кофата и се почва наново. Та едни доволно мокри чорапи го бяха унищожили тотално и фатално. Зле ми стана буквално. Цяла нощ правих нов проект, естествено, не ми стигна времето, занесох нещо правено-недоправено. Но това вече преля чашата и в рамките на няколко дни се изнесохме скоропостижно.