Деца, отгледани от един родител

  • 24 804
  • 220
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 3 659
 Mishi99   Hug
Извинявам се, не съм прочела цялата тема, но ми направи силно впечатление първия ти пост. Има много сходно с моето "детство".Така и не почуствах бащата до себе си, но като резултат от събитията и майка ми не беше пълноценна.
Обаче смятам, че мога да дам на детето си онази семейна хармония, която винаги ми е липсвала. Оценила съм колко е важно това и се стремя да го постигна. Не бих повторила примера на родителите си и бягам от това. Може би ти не си успяла да намериш точния човек.

# 76
  • Мнения: 20
Аз съм отгледана само от майка си. Родителите ми са се развели още като съм била бебе.Първият ми контакт с баща ми беше на 12 години , когато се появи вкъщи да се моли на майка ми да не завежда дело свещу него за увеличаване на издръжката ми , защото сега нямал финансова възможност. Пък по-нататък като имал възможност щял да ми дава повече пари. Та така , в общи линии освен една месечна издръжка  въз основа на съдебно решение, нищо друго не съм получила от него -телефонно обаждане даже или една картичка. По-късно аз исках да общувам с него и съм го търсила - него и другите ми роднини по бащина линия - баба и дядо, чичовци. Но никога не пропуснаха да ми покажат и дори да ми кажат , че съм нежелана и им се натрапвам или като ми подаряват нещо , че съм си го изпросила. Още преди 12 години спрях да ги търся и да им се обаждам.Честно казано така и не разбрах баща ми , нито роднините му. Приемам ги като хора "оперирани" от чувство за привързаност. Сега , след като аз самата съм родител, вече съвсем не го разбирам, защото знам , че най-силната любов е тази на родителя към детето. Heart Eyes Самата аз намерих страхотен съпруг и искрено се надявам да съм с него до края на живота си. Майка ми също е омъжена повторно и макар ,че късно в живота си срещна своя нов съпруг , са много щастливи заедно. Винаги има светлина в тунела и надежда , че нещо хубаво ще ни се случи ,нали ?!  Grinning Не мисля, че липсата на баща ми е причинила някаква психологическа травма . Той за мен си остава в чисто житейски смисъл пример за начин , по който не трябва  Naughty да се отнасяме към близките си , ако искаме да имаме тяхната обич.Предполагам ,че вече съжалява, че години наред е проявявал безразличие , още повече , че беше "наказан" да няма други деца. Едно е сигурно обаче - няма да му позволя да се радва на внуците си.  #2gunfire

# 77
  • Мнения: 3 659
"Едно е сигурно обаче - няма да му позволя да се радва на внуците си. "
Да, аз също съм на това мнение и сега като се засечем с моя създател и бивам оплюта що не давам внучката да я види. Да се чуди човек как има толкова нагли същества.
 

# 78
  • Мнения: 9 727
Отгледана съм само от майка си.С баща ми са се разделили,когато съм била на 6 месеца.До ден днешен не съм го видяла този чавек,не знам даже и какво представлява.Изобщо не е имал желанието да ме вижда през целия ми живот до момента.Той със сигурност знае коя съм,защото от познати съм чувала,че е казвал,че съм много хубава.
Не знам как ще реагирам,ако се срещнем лице в леце с него.До сега съм водила един начин на живот и изведнъж да се появи някой и да каже :здравей,аз съм баща ти.Някак,странно ми е!

# 79
  • Мнения: 1 742
Отгледана съм само от майка си.С баща ми са се разделили,когато съм била на 6 месеца.До ден днешен не съм го видяла този чавек,не знам даже и какво представлява.Изобщо не е имал желанието да ме вижда през целия ми живот до момента.Той със сигурност знае коя съм,защото от познати съм чувала,че е казвал,че съм много хубава.
Не знам как ще реагирам,ако се срещнем лице в леце с него.До сега съм водила един начин на живот и изведнъж да се появи някой и да каже :здравей,аз съм баща ти.Някак,странно ми е!
Кристал, Hug
Огорчена ли си? Наранена? Безразлична? Чувстваш ли се ощетена или предадена? Не питам просто от любопитство, искам да са подготвена за гамата от чувства при дъщеря ми.

# 80
  • Мнения: 9 727
Сабина ,аз не знам какво е това бащина обич!Никога не съм изпитвала чувства към този човек,защото той дефакто за мен е непознат.
Огорчена,не!Никога не ми е липсвало нищо.
Наранена,също не!Била съм на 6 месеца,когато са се разделили,а когато вече съм почнала да разбирам,майчината обич напълно е заместила татко.
Безразлична е правилната дума.Да,това изпитвам към човек,който не ме е потърсил толкова време.
23 рожденни дни
23 именни дни
Абитуриентски бал
Приемането в университета
Раждането на двете ми деца
Все хубави поводи,а той на нито един от тях не се е сетил,че има дъщеря.

# 81
  • Мнения: 1 742
Кристал, ако прочетеш поста си като страничен наблюдател, ще видиш горчилката...в последните редове...
Уви, никой и нищо не е в състояние да замести бащиното рамо, но...
Дано си безразлична, дано! Hug
Моята дъщеря никога не е виждала биологичния си създател (дори не мога да го изрека това "баща"), но въпросите започнаха и мен ужасно ме е страх! Sad

# 82
  • Мнения: 3 659
Според мен Кристал говори конкретно за чувствата си към този човек.
Но ако говорим по принцип за липсата на бащата, не вярвам да не й е тъжно.

# 83
  • Мнения: 9 727
Сабина,според мен е редно да казваш цялата истина на дъщеря си.
Майка ми ,никага не е крила от мен,че не са се разбирали,че родителите са пречили и от двете страни и за това се е стигнало до раздялата.Тя много лесно е можела да ми каже,ами баща ти почина,но не го е сторила.Не ми е говорила лошо за него,но чесно аз не съм я и питала за подробности.Явно ми е било достатъчно обяснението,че имам баща,но той си е тръгнал.А,на по-късен етап и че не желае да ме вижда.
Pepina77 ,аз не знам как да се изразя....Тъжно не ми е,имало е моменти,когато ми е било мъчно,защото децата имат двама родители,но това са били единични случаи.
Бих се разстроила повече,ако сега се появи.Не знам как ще реагирам.Навярно няма да го отблъсна.Ще си поприказваме,но всичко ще приключи до там.Аз не мога да кажа татко,на дефакто един непознат за мен чичо.

# 84
  • Мнения: X
Габи, изказала си моите лични опасения. И аз мисля, че няма начин по който да компенсирам липсата на активен баща в живота на дъщеря си.
аз пък не мисля така
какво значи да компенсирам - кое - единственото , което би липсвало на сина ми, е мъжки разговор, но с ръка на сърцето мога да кажа, че и на брат ми същото му липсва - разговорите между него и баща ми се свеждат до упреци , вечно недоволство и т.н..... материално, все попадам на мъже, които не успяват да осигурят кой знае какво в материален план, тъй че и тук не виждам какво ще загуби сина ми, но пък.. искам да чуя и тези, които са били от неговата страна...

# 85
  • Мнения: X
Момичета, пак забравяте нещо. В стремежа си да обясните колко добри майки сте и как сте полагали грижи за децата сами как сте преодолявали трудности (в което не се съмнявам), вие пак забравяте те ТЯХ - ДЕЦАТА.Техните чувства, техните нужди и потребности от родният им баща.Не мога да се съглася, че колкото и да е хармонично едно семейство (родител-дете и куче  Wink), то самото дете не се нуждае от баща си.
точно така е, НО - с едно НО - ... и аз имам баща, не са разведени, но ... файда почти 0. Продължавам да обвинявам майка ми, че не намерила куража да се разведе и да ни спести на мен и брат ми куп .. неприятности....., обвинявам я, че не е намерила куража да създаде сама 'балансирано' семейство, макар и с ограничен брой членове, че не е намерила куража да потърси друг човек, който да ни бъде някакво подобие на баща, защото има много свестни мъже, които са доста добри бащи, имам приятелки с такива родители ... т.е. на моят син ще му обясня, ако някога каже че съжалява , че 'няма' баща, ще му обясня, че и аз така  Laughing, въпреки че ДЕФАКТО си имам, нали така....

# 86
  • Мнения: 285
Здравейте,момичета! И аз като вас съм отгледана от един родител,от майка ми! Била съм на 2 м. когато баща ми е починал,а брат ми е бил на 8г. Нужда от баща не съм имала,защото не съм имала такъв.Майка ми не е сключвала друг брак,а и връщайки се назад в спомените си не се сещам за приятел дори. Тя е била на 29г когато е останала вдовица,но...е имала безрезервната помощ на нейните родители! Не е бил никак лек живота и и това е дало отражение на характера и,но...от позицията на моите 34г. и прощавам всички "несъвършенства" Simple Smile Дали сме двама или сме сами до децата си,важното според мен е те да са сигурни в нашата обич и подкрепа!  Peace

# 87
  • Мнения: 134
Значи от двата варианта - липса на бащина фигура изобщо и наличие на такава, но само формално или пък със скандали и тормоз май първия вариант е далеч по-добър.
Поне не обърква толкова децата. Липсата на нещо не може да ги обърка.
Но наличието на нещо, което обаче не е каквото трябва - може много сериозно да ги обърка.
Идваш в този свят чрез двама човека, които са целият ти свят и за които се казва, че са хората които са ти най-близки и най-много те обичат - и ти виждаш как тези хора ти причиняват най-големия тормоз биейки се пред теб, не съобразявайки се изобщо с присъствието ти...отнемат ти съня, отнемат ти спокойствието и вярата в живота...в най-добрия случай не ти обръщат внимание. И това са НАЙ-близките ти хора..ми какво остава за останалите?! В какъв свят си дошъл?! В някакъв ужасно объркан, враждебен и лъжлив свят. И как няма да станеш аутист при това положение? И как ще създадеш после здрави и нормални деца? как самият ти ще ги доведеш приветливо в света...в който самият си доведен по този начин?
Как сега сина ми ще е весел и ентусиазиран от живота и с добри социални умения?!

# 88
  • Мнения: 62 265
Mishi99 , Hug
Съжалявам много за детенцето ти , но може би има и друга причина  ooooh! ?

# 89
  • Мнения: 134
Едва ли има друга причина. Та аз бях в тотална депресия и апатия през цялата бременност!
Представям си - едно дете идва в света, а там го чака депресирана и апатична мама и незаинтересован тати. Е страхотно посрещане, няма що! Сега чета за аутистични прояви при децата във връзка със сина (записала съм го и за психиатрична консултация), а се оказва, че аз ги имам и съм ги имала тези симптоми откак се знам, само дето никой друг не разбра (минавах за по-свита и малко странна) Embarassed.
И се питам КОЙ всъщност има нужда от лечение?! Всъщност знам отговора от самото начало. Винаги, когато детето има проблем (стига той да не е чисто физически) родителят (или родителите) имат нужда от помощ и лечение...Много ми е било странно когато някоя майка казва "гледам с нищо да не показвам на детето какво ми е отвътре за да не го травмирам"...само дето забравя (или не осъзнава), че за едно дете никога не е тайна какво и е на мама отвътре. И като вижда отвън едно, а отвътре друго и става ...манджа с грозде. Чуди се сега кое всъщност е мама - това дето аз виждам (усещам) или това което тя външно изразява...и тъй като в повечето случаи влиянието на мама е голямо детето излиза от затруднението като просто престава да си вярва, престава да обръща внимание на собстевните си сетива и интуиция....
И за да се оправи детето трябва мама от аутистична (или тъжна, или напрегната, или обезверена, или уплашена) да стане жизнерадостна, уравновесена и спокойна....ама истински, отвътре, не само външно да дава вид....голямо предизвикателство....

Общи условия

Активация на акаунт