Деца, отгледани от един родител

Mishi99, съгласна съм с мнението ти, че липсата идва по-късно. при мен се случи така, че започна да ми липсва присъствието на баща, когато се омъжвах, после когато родих малката също. Някакси станах по-емоционална и започнах да правя сравнения на ниво ''детска градина''- таткото на еди-кой си направил сватбата на дъщеря си, купил количка за внучето си, помогнал с нещо на младото семейство, радва се на внуците си и куп подобни примери. Да ми е жива и здрава майка ми, тя ми помага много, но съгласете се не е същото като да са двама, нали? Да не говорим, че моя баща, вместо да ми даде- ми взе.  Не мога да се примиря и с това, че дъщеря ми няма да има дядо (свекърът ми е починал), който да й се радва, да я води на люлките, в парка .... Ох, спирам, че не мога да се побера в кожата си колко е гаден понякога живота

Това не е толкова просто...Аз лично не ги виждам тея свободните, дето обичали деца
А от твоя пост ми се струва, че темата се отмества и по-скоро ти искаш този "татко под наем" да стане реален партньор за теб....или греша?
За мен ще ми е малко в повече да ми се налага да играя с някакъв човек "на семейство" пред детето и обществото....а и какъв е смисъла? Не е ли супер яка лъжа и няма и детето да е много по-нарането когато наемания татко си отиде? Щото какво друго може да стане?...И тогава някак в детето остава усещането за изкуствените заместители - на семейство, на баща, на отношения....И за мен ще е супер странно ако дъщеря ми казва на напълно непознат човек "татко...под наем" ...То не че на биологичния БНД като му кава така не е странно, ама поне не го играем на семейство с общи екскурзии и други такива....

Еее, това последното беше доста грубичко.....Истината е, че онзи дето ми се вижда идеален татко не ми харсва на мен като мъж, даже точно обратното...в смисъл от гл. точка на жена.
Казах, че ми е бил съученик, познавам го преди да познавам мъжа си, ако ми беше харесвал.....
Не го искам за себе си.Изобщо. Просто виждам, че има качества, подход към децата и би дал на едно малко човече (особено на момче) страшно много....не са много такива мъже.
После..какво значи "да излъжеш детето?" Не е необходимо, ще му казва  "тати", а може да го нарича на име. Моята племенница например нарича биологичния си баща на име от мъничка...някак така свикна...та и до ден днешен, вече е голямо момиче.
После, какво ще стане като си тръгне. ми то гарнция няма и за биологичния, че няма да си тръгне или пък нещо да му се случи...
Толкова ли радикална ви се вижда тази идея?!

Блъдъря съм на такваз либов Който го влече - да заповяда там с бащи под наем върху наем както искат...
И да ти кажа под секрет - не съм балон, за да бъда помпана.... .... и глаголът не е "помпи", а "помпа" в този ред на мисли на литературен и книжовен изказ....Миши, който го влече такава идея - моля...Но ерзац бащи некак не са ми любимото нещо в живота....Че и да си ги поканвам да ми нарушават живота...И БНД ми е предостатъчен!

Казвала съм го в друга тема - пораснах в семейство с двама родители, но татко никога не съм имала. Има и такива филми - там е, живеете в една и съща къща, но няма кой да те попита как си, къде отиваш, какви са приятелите ти, при положение, че си на 16, имаш ли нужда от нещо.
И сега не си говорим много, да не кажа изобщо. Можем да разменим приказки за времето, за работа, какво се е повредило вкъщи, но за мен това не е разговор.
Не познавам бащата като мъжки авторитет. Имала съм нужда някой да ме научи от мъжката гледна точка как да бъде дама, ама не е имало кой. Какво е щяло да бъде, ако се бяха разделили, ако майка ми беше срещнала различен човек - какъв е смисълът да гадая.

На мен ми се случи нещо друго, аз бях категорична. И имах късмет.
Така че въобще не знам какви празнини ще запълвам, какви ще се появят в дъщеря ми след време, по какъв начин ще ги осъзнае тя, но е факт, че има татко. Това, че не й е биоголичен баща не впечатлява твърде много нито един от трима ни.

Лято , пожелавам ти късметът да е все на твоя страна  .
Наистина за детето е важно да има татко , независимо биологичен или не .

Лято, моите поздравления!
Само не разбрах защо смяташ, че дъщеря ти ще има празнини и липси и пр. след като си намерила човек, който да бъде до нея в ролята на татко?!
Изобщо не е важно биологичен или небиологичен. Нищо, ама нищо не е важно освен това, че ще има мъжка фигура край нея с която тя да общува.
Защото ...ако няма такава тя няма да знае как да се държи в ролята на жена..(ако е момиче) и в ролята на мъж (ако е момче) както и ти го каза много точно.

Не казвам, че ще се случи. Напротив, надявам се точно на обратното.
Само че връзката ми с мъжа до мен е сравнително нова. Аз отчитам фактора време и обръщайки се назад, не мога да не си дам сметка, че няколко години живяхме в схемата мама-баба, внуче-и куче. Та от тази гледна точка, пропуски има. Времето назад не мога да върна обаче...

Не се безпокой за фактора време.
Децата имат дарбата (все още) да живеят в настоящето и нещата винаги се случват там.  В човешкото същество е вложено да търси баланса, т.е. това от което се нуждае, а това при децата е още по-силно. Така, че никога не е късно, колкото и време да е минало....Всичко ще бъде наред!

Скъпа Миши99, това е много лоша идея според мен. Какво ще дадеш на детенце. Театрална постановка за "тати". Когато представлението свърши, детето ще е объркано и ще те мрази, че си го излъгала. После - този "тати"- добричкият, милият, грижовният ще формира модела за бъдещо семейство ли??? СИГУРЕН НАЧИН ЕДИН ДЕН ДЕТЕТО ДА Е НЕСПОСОБНО НА ИСТИНСКО СЕМЕЙСТВО"В истинските семейства във всекидневния си контакт татковците са си хора- често нервни, не намиращи време за детето, често каращи се (понякога и несправедливо), понякога грижовни, понякога помагащи, викащи на мама, а и тя не им остава длъжна.
Според мен това им липсва на нашите деца. Да изживеят истинската атмосфера на семейството и един ден да са подготвени, че семейството не е лесно. Нужни са компромиси, разбиране, търпение и топлота. Когато трябва да воюваш с партньора- воюваш за правата си. Изобщо напасването на две личности е сложен процес, които не се учи от сериалите.

Моите родители са все така от както ги помня, та досега- повече от 50 год. заедно. Все си е шумно край тях (италианска работа още се напасват и воюват за надмощие), но са трогателни когато седнат и си споделят- кой какво направил , кой какво мисли за.... Как се поддържат, когато единият е болен и има нужда. Е това нашите деца не могат да видят в къщи.
Изписах горното с идеята децата ни да живеят я във ваканция, я от време на време при баба и дядо. Така по-имат шанс да се подготвят един ден за живот с партньор.

Скъпа Kessy, може и да си права...има много резон в това, което казваш...в никое семейство нещата не са съвсем гладки ..това е така. Но в някои няма НИКАКЪВ контакт на единия родител (понякога и на двамата) с детето. И това ми се вижда много страшно. Защото детето е тотално объркано - уж това са най-близките ми хора, които ме обичат, а..те нищо не знаят за мен, нито ме разбират, нито говорят с мен, нито....ги интересува какво се случва с мен....
Онзи - неистинския "тати" може и да е всякакъв, но той може да умее да общува с детето и да го разбира...и тогава какво значение има кой кой е...Детето си има потребности и да се общува адекватно с него е най-важната потребност. А ако общуване няма това дете се хвърля направо в дълбокото без никаква подготовка....а е пълно със случаи когато собстевният тати (който иначе може да е много готин човек) просто е неадекватен спряво детето си....не защото е лош или не иска..а защото не знае как и за по-сигурно стои на дистанция...емоционална дистанция.
Той знае само какво би искал да стане от сина му (или какъв НЕ иска да бъде сина ме), но не осъзнава своята отговорност, че това е дълъг процес на съграждане в който той би следвало да играе активна роля, водещата роля е негова. Всички знаем какви искаме да бъдат и какви не искаме да бъдат децата ни...но ние сме тези които насочваме нещата в една или друга посока.
На детето му трябва адекватно отношение, съграждащ пример, пък тати ли е, чичо ли е...приятел на мама ли е, вуйчо ли е...без значение е, ако този човек е близо до детето.
Има и друго - нашият тати умее ЧУДЕСНО да общува с чуждите дечица. Те го обожават, умее да ги разсмива, да ги забавлява....да говори с тях и да се майтапи...а със собствените си, не умее дори да разговаря, и дума не може да става за закачки и игри, той сякаш не ги забелязва, все едно са въздух, забелязва ги само когато са сгафили...за да им кресне. Напълно се сковава и блокира от...ОТГОВОРНОСТТА...
Оффф много е сложно!!

Миши99 абсолютно си права...
На детето му трябва адекватно отношение, съграждащ пример, пък тати ли е, чичо ли е...приятел на мама ли е, вуйчо ли е...без значение е, ако този човек е близо до детето.

това е съвсем друго и аз го подкрепям напълно. Сигурно съм те разбрала погрешно.


Ето идея- ако детенце е момче, нека тренира при треньор- мъж каквото и да е.

От тази година ходи на плуване при мъж (по-скоро батко де)..но той ми се вижда някак незаинтересован... Няма ОТНОШЕНИЕ към самите деца...Стои с една отекчена физиономия и коригира кой какъв контрашпиц е направил....и толкоз. Питам го за сина ми...той гледа напред и ми говори...дори не се обръща с лице към мен, когато ми говори...и казва "трябва му повече сериозност". Казвам "стягайте го малко повече" (с подтекст ..опитай да го запалиш, да го мотивираш), а той "аз на сила не мога да ги накарам...(с подтескт "не ми е работа"). Ми разбирам го човека донякъде..той е треньор по плуване, не възпитател..работата му е да ги научи да плуват и оттам нататък...не му е работа. И все пак.......

Сега сме се насочили към уроци по китара....при мъж, дано този път имаме по-голям шанс да попаднем на човек с отношение.

Изобщо...специалисти и треньори по какво ли не много, ама хора вече трудно се намират....хора с човещина и адекватно отношение.

теенировките са си тренировки.
те не са то4но общуване, щото в 99% от слу4аите се подхожда изклю4ително сериозно, или забавата навън - тук се тренира, това за което си дошъл.
по моему, иде ре4 за неформалното общуване, в слу4ай, когато мъжката фигура тотално отсъства. не става въпрос за "това е твоя баща", това е нашият приятел хикс и днес с нещо ще играем футбол в парка.
не иде ре4 за заблуда и етикет.
не 4е син ми не може да рита с мен. рита и още как.
оба4е друго си е да "командори" още един възрастен да играе по неговите правила.

а това до примера с даването на баби и дядовци - не съм особено съгласна, щото по-4есто са по-вредни, отколкото полезни, въпреки, 4е предложат ли ми го давам, щото и аз съм живинка и аз душа нося.

Да, знам тренировките са си тренировки....няма как да заместят едно бащинско потупване по рамото и нещо толкова просто и естествено като "Сине, как я караш? Има ли хубави момичета в класа" и една усмивка....за нещо ей толкова просто става дума понякога
Затова пък изобилстват укори и крясъци "Свали си краката от масата!", "стига си глупял пред телевизора", "не прави трохи", "не дрънкай глупости", "разкарай си боклуците от стаята"...и пр. пр., а в останолото време - нищо.
За какво общуване изобщо може да става дума?! Нима упреците и крясъците са общуване?!
И нима мога да искам от един треньор или учител по китара...да запълва тази празнина?
Или от баба и дядо, които са поспрели малко преди някое и друго десетилетие...и това си знаят, което оттогава си помнят...