Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 ноем. 2010, 14:22 ч.

Деца, отгледани от един родител

  • 14 538
  • 220
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 411
simon9, защо го правиш, защо хокаш майките, които се подкрепят в стремежа си да осигурят спокоен дом на децата си. Май е доста жестоко да им навираш в очите, че каквото и да правят ТАТИ не може да бъде заместен.

ВИЧКИ абсолютно ВСИЧКИ са убедени в това. Просто се опитват да подредят живота си след като са останали сами и да повярват в себе си, че могат да се справят без това да е много болезнено за децата. Какво според теб е по-добре. Да се окайват от сутрин до вечер или да молят бащата да бъдат заедно независимо от всичко (всеки си знае какво е трябвало да изживее). Тук майките не са пройдохи, които са си тръгнали "щот така ми харесва". Тези - последните не пишат по форуми. На тях не им дреме.
Simon9, не ти ли минава през главата, че тук са и вдовиците. Хубавичко обясни на всички колко е неизбежна да страдат децата им... (те също си го знаят..)
Аз също съм майка на дъщеря, която отглеждам сама. Е вярвай ми детето ми е страхотно. Много по-щастливо от много деца на познати растящи в "щастливи" семейства.

Последна редакция: ср, 17 ное 2010, 11:31 от kessy

# 46
  • Мнения: 270
kessy - моля те, не прииначавай думите ми. Никои никого не хока. Все едно да нахокам самата себе си.
Вярвам в думите които казваш. Но спора беше за друго, че при всички положения липсата на единият родил се отразява по един или друг начин върху живота на детето.

# 47
  • Мнения: 1 325
Simon9  Peace, разбирам те и съм напълно съгласна с теб. Тази нужда не я отричам, но не мога да я запълня в директния смисъл и се опитвам да помагам да дъщеря ми да не я усеща толкова силно.
Може би при нас е по-лесно, защото такава фигура никога не е присъствала в нейния живот и е по-лесно да не й липсва нещо, което не познава що за птица лекокрила е.
Аз съм на принципа каквото поднесе живота, това е. Гледам най-адекватно да отреагирам и да се приспособя към ситуацията, така че да съм във вътрешна хармония със бесе си и да се чувствам добре. Същото се опитвам да предам и на детето, за сега то расте спокойно и уверено, без притеснения от факта, че другите деца в детската градина ги взимат понякога татковците, а нея само мама Peace

Simon, може и да се отрази тази липса, може и да не се отрази. От нас зависи. Нека превърнем липсата не в недостатък, а в предимство. Сигурно си мислиш, че това няма как да стане, но повярвай ми, аз никога не съм чувствала липсата на баща, никога не съм била тъжна, комплексирана или разстроена от това, никога този факт не е бил значим в изграждането ми като човек. Какво да направя, не ми е липсвал изобщо, може би защото не съм го познавала, не знам. Просто това е един факт от биографията на майка ми и моята и толкоз. Няма емоции и не е имало. Това е.

# 48
  • Мнения: 134
Това, което сега ще напиша сигурно ще ви се стори откачено, но...аз и дотам съм стигала в мислите си. Не е ли възможно...да се намери "тати"..по-скоро заместител на "тати", когато по една или друга причина той липсва. Имам предвид мъж, приятел, близък на майката да изиграе тази роля за някакъв, макар и ограничен период от време.

Нима е невъзможно?! Не може ли да се измисли сценарий за подобна помощ....както има приемни родители и пр. не може ли да има и такъв човек, който да бъде близо до детето във възрастта, когато това е най-важно? какво значение има, че няма да е истински тати? Щом детето има около себе си и женското и мъжкото присъствие в един хармоничен вид, това е досаттъчно, нищо че може и да е на игра.

Ето сега е на мода психодрамата. Влизане в роли, игра за отработване на определени поведенчески модели.
Все си мисля, че няма причини това да не е възможно. С този временен заместител на тати може да се ходи на разходнки, на планина, да участва в някои семейни събирания и празненства, обяди и вечери, просто да бъде близо до детето и да си говорят..да си приказват мирно и тихо с майката, да се смеят....ей такива неща...нищо особено, все неща които са си нормални за между приятели...
Много ли е нереално това?

# 49
  • Мнения: 411
[ Но спора беше за друго, че при всички положения липсата на единият родил се отразява по един или друг начин върху живота на детето.

А не мислиш ли, че спорещите убеждават сами себе си- за да продължат напред. Едва ли има някой зрял човек, които да мисли че е все едно дали си сам или сте двама.

Намесих се, защото е жестоко към майките, това че си жестока към себе си не помага на другите.
Съжалявам, че ти го казвам.

# 50
  • Мнения: 1 325
Миши, идеята за "приемен баща" ми идва малко в повече. Обаче мъжки модел на поведение или близък човек от мъжки пол винаги може да се открие в т.нар. разширено семейство - чичо, вуйчо, дядо, приятелско семейство на майката и т.н. Ние си имаме чичо Ве (от приятелско семейство) и с него много се обичат и разбират. Имаме си и вуйчо, който много й обръща внимание, но за съжаление живеем в различни градове. Тъй, че винаги може да се намери едно приятелско рамо, но дотук. Мъжа все пак си остава чичо Ве, или вуйчо, не заместителя на тати.  Peace Страхувам се, че твоята идея още повече ще обърка детето.

# 51
  • Мнения: 1 023
Миши, идеята за "приемен баща" ми идва малко в повече. Обаче мъжки модел на поведение или близък човек от мъжки пол винаги може да се открие в т.нар. разширено семейство - чичо, вуйчо, дядо, приятелско семейство на майката и т.н. Ние си имаме чичо Ве (от приятелско семейство) и с него много се обичат и разбират. Имаме си и вуйчо, който много й обръща внимание, но за съжаление живеем в различни градове. Тъй, че винаги може да се намери едно приятелско рамо, но дотук. Мъжа все пак си остава чичо Ве, или вуйчо, не заместителя на тати.  Peace Страхувам се, че твоята идея още повече ще обърка детето.

зависи колко е голямо детето и дали осъзнава кое е фантазия, кое е истина, кое е "времево участие под наем"
синът ми си избра за татко мой много добър приятел, и при все, 4е имаше колебания кой то4но, избра този без семейни ангажименти, за да се 4уства пълноправен.
в последствие се отказа, да го ползва за татко, защото така или ина4е моите приятели са и негови приятели.
а след едно 10дневно лятно прикю4ение, където видя един "татко" как само вика, обижда и пердаши, а и не само един, категорично реши, че такъв не ни е необходим.
това, не означава, че не го интерсува какъв е собствения му биологичен баща, когото не познава, то инчтереса е породен от чисто любопитство, което смятам, че е съвсем естествено.
темата не се отбягва, но не се и превръща в разказна. отговарям естествено, небрежно и лаконично и плавно преминаваме към друга тема.
това е.
драма - няма.
и няма да допусна да има.
доколкото зависи от мен.

# 52
  • Мнения: 36 036
[ Но спора беше за друго, че при всички положения липсата на единият родил се отразява по един или друг начин върху живота на детето.

А не мислиш ли, че спорещите убеждават сами себе си- за да продължат напред. Едва ли има някой зрял човек, които да мисли че е все едно дали си сам или сте двама.

Намесих се, защото е жестоко към майките, това че си жестока към себе си не помага на другите.
Съжалявам, че ти го казвам.



kessy , аз пък не разбирам ти защо се нахвърли върху simon9 ?
Какво толкова обидно и невярно е казала , че се засегна ?
След като и ти потвърждваш , че не е все едно дали си сам или сте двама ? Изясняваме потребностите на детето , а не нашите . Не прочетох също някоя мама да не се справя със ситуацията . Но това съвсем не означава , че децата не си искат тати . Naughty
 На sislie ще и кажа , че приятелка на дъщеря ми веднъж беше на гости . Тя също е отглеждана само от майка си и никога не е виждала баща си . Задоволено и презадоволено дете , вкючително и откъм майчина любов и внимание . Бяха на терасата двете с дъщеря ми , когато чух това дете да вика ( все едно че има някой ) " Тате , къде си тате ? "
Просто онемях , не знаех какво да кажа .

Децата ни си искат баща , колкото и добре да се справяме с живота и нищо наглед да не им липсва  Peace .


Идеята за временен баща на мен не ми допада . Sad

# 53
  • Мнения: 134
Да, точно това имам предвид - казах "приемен баща" просто да поясня идеята си. Просто някой човек от обкръжението на майката, който е спокоен, уравновесен и изобщо има дарбата да общува с дете да бъде помолен да влезе в тази роля. Като най-добрият вариант е да е несемеен, защото иначе той все пак си остава "таткото на х" и може да се породи и ревност към друго същество, което го има на разположение"

Тази идея ме връхлита винаги, когато видя същества от мъжки пол, които сякаш са родени да бъдат бащи, а се разхождат .."неизползвани" за тази така дефицитна днес роля и талантът им отива на вятъра. А това са и хора, които обичат децата. Имам един съученик, който не е семеен и сам си казва " аз много обичам децата, и имам безкрайно търпение да си говорая и общувам с тях" ..и този човек си живее сам, няма родители вече, няма свое си семейство и свои деца...какво пречи да  помогне?! На устата ми е било да го помоля, но няма как да стане защото нашият  биологичен родител е налице и подобно нещо не е възможно.Става твръде сложно. Но ако бяхме само ние със сина ми отдавна да го бях помолила да общува с нас, щях да му се обаждам, да го каня на екскурзии, на обяд, да гости ...щях да организирам разни игри и общи мероприятия, като му обясня колко е важно това за сина ми.
Какъв парадокс!!! При наличието на биологичен баща търся мъж, с когото сина ми да може да общува и разговаря! А при наличие на такъв подходящ човек не мога да го осъществя поради наличието на биологичния баща.
Изглежда просто решението, може би всеки би казал "ми разкарай го биологичния като не става", но изобщо не е толкова просто.

# 54
  • Мнения: 411

kessy , аз пък не разбирам ти защо се нахвърли върху simon9 ?
Какво толкова обидно и невярно е казала , че се засегна ?


Happy mama,
Спирам до тук. Нищо обидно и нищо невярно не е казала simon9. Ти къде видя че съм се обидила или че  се пишат лъжи. Напротив казах, че Всички знаят прекрасно че бащата НИКОЙ не може да го замести. Но е жестоко  и безмислено да се навира в очите това.

В темата влизам често с очакване да видя какво пишат ДЕЦАТА отглеждани от един родител. В началото така и тръгна темата. Ценно за всяка майка да прочете е написаното от деца.

Да се окайват майките и да си доказват колко са нещастни децата им независимо от грижите им и задоволяването им материално....и как нищо не може да им помогне... е не... СПИРАМ.



# 55
  • Мнения: 134
Повечето пишещи майки, т.е. НИЕ, които пишем също са (сме) деца, отглеждани от един родител.
И както става ясно до един момент липсата на другия родител може и изобщо да не се осъзнава.  Както каза една майка...няма как да ти липсва нещо (присъствие, отношение), което не знаеш какво е.
А когато има и тормоз, на съзнателно ниво ни се струва, че сами с мама щеше да ни е много по-добре.
Така мислехме ние с брат ми.
Така мислят и моите деца.
Така мислят и маса хора, на които родителите им са се развели или пък се карат непрестанно. Чувала съм да казват "изобщо не ми пука за развода на нашите"
Лично на мен ми се струваше, че нито един от моите проблеми не е бил свързан с липсата на нормален баща и нормално семейство. Аз лично не познавам човек (или дете), което да е страдало от липсата на другия родител, поне и съзнателно...или поне да го е казвало.
Моето мнение като човек в подобна ситуация и от позицията на дете и на родител е, че обикновено липсата не се осъзнава. Но работи подмолно ...на емоционално ниво. Едва след много години, анализи, ретроспекции, наблюдения през поколенията...тази липса може да излезе наяве и да се осъзнае като основната причина за голяма част от проблемите ни.

# 56
  • Мнения: 1 325
Нарру мама, и ние имахме период през който искаше баща й да я взима от градината  #Crazy, питаше къде е и т.н. Това е напълно нормално. След разговори и диалози по темата, възникнали спонтанно, този въпрос вече не й е интересен. Защото тя ди има гадже в детската градина и всички момченца са й фенове Joy

Не искам Миши, да правя толкова дълбоки ретроспекции поколения назад. Не си вкарвам живота в такива зависимости. Пак повтарям, моя номер в живота е да се чувствам добре и в мир със себе си - а с мъж ли, с куче ли, с дете ли, с извънземни ли, това е отделен въпрос. Но, всеки е луд с номера си, така че ....виждаме нещата различно и това е хубавото. Мен ме кефи, че имам дете и че надетето очевидно му е кеф да е с мен. Това ми е важното. Това зависи от мен, другото не мога да променя, сори, и не смятам да тормозя нито себе си, нито детето си по тая тема.
Толкоз от мен.

# 57
  • Мнения: 1 661
Мен ме кефи, че имам дете и че на детето очевидно му е кеф да е с мен. Това ми е важното. Това зависи от мен, другото не мога да променя, сори, и не смятам да тормозя нито себе си, нито детето си по тая тема.
И аз се вълнувам от това, което зависи от мен. Ами да, детето ми няма баща...това е положението. И да анализирам пропуснати ползи (нарочно го изписвам с груб адвокатски език), файда йок! Никога нещата в живота не са такива, каквито ги искаме. Нека успеем с това, което имаме да отгледаме и възпитаме спокойни и усмихнати деца! Heart Eyes

# 58
  • Мнения: 1 325
Сабина, дойдохме си на думата Hug Радвам се, че имам съмишленик по темата Peace

# 59
  • Мнения: 1 023
и да допълня, ако не е станало ясно: децата искат това, което нямат.
също като възрастните.

мариана, има убиствено яке - аз искам същото.
елена има, 4удесен съпруг - и аз искам такъв.
дани има супер секс - искам и аз.
веска има сладка 4ервена кола - искам я.


или аз искам това което виждам и което нямам, без зна4е ние, 4е:
- якето държи студено и едновременно с това те изпотява; или 4е съпругът е не то4но 4удесен, ма на опаковка е като от реклама; или 4е секса е ок, ако мъл4и през времето преди и след; или 4е колата е все едно каква е, като примерно нямам книжка.

синът ми иска гормити и коли4ки "хотуилс". не щото няма, други по забавни нему игра4ки, а защото другите ги имат, а той не. а щото в дедската се носят игра4ки и се съизмерва "якостта" по притежание и имане.

"татко" въобще не искаше и не му е било интерес, докато не видя, 4е в детската другите деца основно ги водят и вземат татковците; плюс вси4кото песни вклю4ващи "таткото", и косвеното присъствие на "таткото" в разказите и общуването с другите деца.
тогава осъзна, че няма нещо което другите имат; или той иска да има като другите, не 4е не му е угодно или удовлетворително в нашата конфигурация.

Общи условия

Активация на акаунт