Март-енчета

Ето това е нещото, което ужасно много ме терзае мен. Открих в себе си неподозирани родолюбиви черти, за чието съществуване не съм си давала сметка, докато не заживях в чужбина. Много искам децата ми да имат И българско самосъзнание. Да познават историята ни, да пишат на кирилица, да знаят традициите, да ги усещат и помнят. Мъчи ме мисълта, че няма да учат в училище песните и стихотворенията, които съм учила аз....ей такива глупости. Избива ме на сантиментализъм, май и аз съм одъртяла и съм като дърво без корен в момента. НАпоследък и ние много често мислим над варианта - аз с децата в БГ, татко на работа тук през седмицата. Поне за няколко години, да видим как ще ни се отрази. Защото, да ви кажа честно положението на Запад никак не розовее, а ще става и по зле. В БГ има много проблеми, но тук настъпва някаква декаденция, която не е на добре. Ще видим, не бързам, ще се решава бавно. А пък и вече свикнах с мисълта, че никога нищо не е завинаги, така че където и да сме, не е за цял живот. Винаги може да бъде предпоследно решение . Важното е да сме здрави и да се обичаме, другите неща се нареждат.
SZA, разбирам те много добре за генералното решение. Малко хора биха се поколебали пред такава възможност, но и аз мисля, че спокойствието и семейния уют са по-важни от кариерата и материалните неща.

Хубавото е, че напоследък хората са все по мобилни! В Европа не е така разпространено, но в Щатите хората много по-лесно се решават да се местят!
Кафе с мед, на нас страхотно ни се отрази това разделяне, но пък нашият тати така или иначе е нон стоп по Европата в командировка, та даже и като си бяхме на едно място, все си бяхме сами и чакахме да се върне!
Колкото до италианската група, в София има италианско училище към посолството, имам позната по вашият тертип с мъж италианец и ходене напред-назад! Децата са в италианското училище и тя е доволна, за сега!
В чужбина страдах от "носталгия" много страшно, и според мен това е причината, че не можах да свикна и да бъда щастлива там!
Сега не ме плаши мислъта да живея на друго място известно време, стига да не е "завинаги"!
Планираме, като Марти (живот и здраве) стане първи клас да се върнем за 2 години във Виена, за да научи момчето немски език! В естествена среда ми се вижда най-подходящо!
В БГ откривам и много хубави неща - не са само лошите! Мръсотията, мизерията, малките битовизми дето пречат са неприятни, но не ме дразнят така, защото приятелите, роднините, родителите са тук! Един приятел така изразяваше хубавото на това да си си в БГ - колкото и скапан да ти е бил деня, колкото и да нямаш пари, вечерта излизаш с приятели на по бира и някак си всичко останало губи значението си като си обрграден с хора, които те обичат и ти обичаш  ! Ей това ми е най-ценното тук!

Много изчерпателни и смислени мнения прочетох за живота в чужбина, за което ви благодаря.....И още повече се обърках какво да мисля Напоследък честно казано ми минават подобни идеи през главата, защото годината беше много тежка от финансова гледна точка и ми писна да си правя сметката за най-елементарните разходи - при условие, че и двамата смъжа ми сме хора с престижно образование, на мениджърски позиции. Обидно ми е. Все си казвам, че е временно, защото съм в майчински, защото е криза....но не виждам особени надежди за промяна в сбърканата ни държава. Имаме добри приятели и в Англия, и в Германия (аз знам и двата езика) и все повече се изкушавам да говоря с тях по въпроса. Но причините, които Кафе с мен е описала толкова добре, ме разколебават. Не знам, ще чакам знак свише  
Споделям ви неща, за които не съм говорила и с най-близките си приятели, благодаря ви за страхотната атмосфера на близост и подкрепа тук!

  Ама съм и аз една! Elwing , точно това имах в предвид- у-щето  в Лондон  имало клон в София , но не знам как се казва , за това написах Софийски.

Рила, за италианския лицей ли става дума? Ако е така, аз съм му голям фен на това училище, чела съм прекрасни неща за него. Само че, имам опасения, че се влиза ужасно трудно там?  Трябва да се понапъне моята госпожица, като им четох изискванията. Но пък това, което ми харесва е, че не толерират изобщо посредствеността и ако не залягаш над уроците, ти пожелават "на добър час" . Иначе за малката, би било по-лесно, ако тръгне още от градина...

Забравих да се похваля, че довечера ме очаква много активен културен живот - първо съм на балет "Лешникотрошачката" (в детската градина ) , а после на спектакъла на Нешка Робева. Ще дам отзиви.
Навън е снежна приказка Най-накрая снегът дойде и във Варна.

Не, за италианското училище към посолството - учат си на италиански всичко , другото училище е българско държавно и просто учат италиански! Имат сериозни изисквания и труден изпит при приема! Трябва да проучиш дали разрешават местене в по-голям клас (то сигурно зависи дали има място)!

СЗА, аз не съм написала никъде, че твоята гледна точка е различна от тази на Шу.  Написах, че разбирам и двете ви. А като прочетох и Кафе с мед още по се разколебавам в моето/нашето решение. Добре, че имаме още година да мислим....пък после... ще видим.

Гери, благородно ти завиждам за културната ти програма за днес.

Рая пък заспа днес по никое време - дано да поспи повече и довечера да си легне пак по нормално време.

Бухта, как сте вие със спането?!

А и да се похваля - щолените ми станаха супер. Е, вторият май малко превтаса и като го сложих в загрятата фурна, както е по рецепта не успя да се надуе като първия...ама поне 1 имаме перфектен за Коледа.

Привет  

Аз започнах с коледните партита и ги карам на конвейр. Снощи с половинката сме се натамънили, подручнали и аз се бях барнала кат мацка.   - токченца, рокличка, силиконов чорап, чанте и две дамски превръзки в него.   Еййй, много добре се чувствах. Особено като улових и няколко протяжни мъжки погледа, които ме проследиха.   Проблемът възникна, че мойто мъж стана ревнив и днес се тръшка и иска да го взимам с мен довечера на фирменото парти, а то е в затворен кръг, в ресторант само за нас.   Като му обясних ситуацията и той ме парира:"Ама ти какво искаш да си разхождаш краката без мен?"   Ся трябва да сменям полето, което бях планирала за довечера с нещо по-консервативно, че не мога да мина фейсконтрола на външната врата   Но пък ми харесва, мама му стара  

За да не измествам и бебешката тема - Нини е добре, прави бели и от утре е на ясла, че няма кой да я гледа. Яна ще я взимам с мен да работи на "котур" (компютър). Сега се моля да не се снабдим коледно с вирус  

За щолен и коледни сладки тази година не намирам време. Може през уикенда да спретна нещо, но като си представя печене на сладки с две помощници и ме полазват мравки по гърба

Вярно, бяла приказка е навън Пропускаме кухнята обаче-колите не могат да спират и ме е шубе да излезем с количката, пеша абсурд, а няма кой да я погледа. Във Варна толкоз сняг ни трябва да я втасаме . Като се събуди ще я изведа наблизо да ни навали малко.
Дидка, ами телефонна ще е нашата любов, я С моето идване на юруш в София и твоето неидване в /Ка/Варна

Днес съм супер активна . За спането - ние вече имаме един полуутвърден и що годе приемлив режим и за двете страни, макар и малко странен . Сутрин - ставане към 11 часа /просто не я будя, докато не се наспи/, без следобеден сън, и вечер - УРА!- лягане в човешко време - 20.30, най-късно 21.00, без никакви истерии и караници Иначе просто не става - дори и да стане рано рано, спи ли следобед - просто е невъзможно да си легне преди 11 вечер и то с рев.

Малко позакъсняло да се включа и аз за живота в чужбинско. Личен опит имам малък, но установих, че твърде много ми липсват приятелите и близките (сънувах кошмари как летя до България да си ги видя и за по кафе и после се мятам на полета за обратно, че трябва да сменям средата на клетките, които гледам, но се разваля самолета и не мога да пристигна навреме, а ми се проваля работата...). За мен май 6 месеца бяха предел на дистанционното общуване. Е, милото не беше с мен, което сигурно вгорчи престоя ми и може би ако сме семейно, ще издържа и повече, но все пак не съм достатъчно космополитен тип, за да се чувствам на място в друга държава. Да, в България има много дразнещи неща, но такива има и в другите страни и започват да се забелязват, когато поживееш там. Радвам се, че Шу е попаднала в добра среда и сред мили хора. За Лондон съм чувала съвсем други отзиви, явно има значение и в какъв град си. Щеше да е по-добре, ако и тук хората бяха по-позитивно настроени и някой ден може би пак ще стане (аз имам спомени от дете за повече усмихнати и приветливи хора, за по-сърдечно и дружелюбно отношение). Аз поне си обяснявам грубостта и негативизма с твърде дългото съществуване в мизерни условия, но мизерията постепенно си отива и следващото поколение ми изглежда по-оптимистично от нашето.

Тедсън, страхотна програма, ама да вземеш да го свикнеш мъжО да си разхождаш краката и самичка. Девойките ти са много сладки! Дано да имам възможност да ги видя и на живо в събота!

Росикв, и аз помня, че яслата ви беше планувана за тези дни, ама чаках ти да събереш сили и д акажеш, пък то - за другата седмица - ще стискаме палците 



ПОМОЩ! ПОМОЩ! ПОМОЩ!
Спешно да питам някой да сподели коментари и препоръки за хомеопат за Панагюрище/Пазарджик/София. Моя приятелка се оказа, че е бременна, но с много тежко повръщане, дори в болница е била. Събирам идеи и съвети всякакви, тя тези дни е влязла в третия месец и е много притеснена. На всичкото отгоре е и с бъбречни проблеми, поради което понякога се налага да пие АБ. Затуй и търсим отзиви за добър хомеопат, евентуално за консултация. Може и на лични, и благодаря предварително на всички 



Оправи ми настроението, много ми е утрепано тези дни 


И накрая и аз искам искрено да благодаря на всички за хубавите разсъждения. С края на годината и мен ме обземат едни чувства шашави, но много ми помагате всички, всички, всички в трудните моменти... горещо прегръшам ви от (най-сетне) снежен Козлодуй 

Кафе с мед, как не спи девойката?  То вярно, че късно става и рано ляга, но все пак... как издръжате и двете не знам 
Тедсън, не помня дали някой ти писа - партито е в събота, 18.12, в 10ч в Пухената къща в Младост. (нали така се казваше)
И нашето тържество в ДГ е днес, аз се вълнувам повече от Ивайло, миналата година нали ми беше за първи път и ревах даже  Дано не си забрави думичките като види тълпата родители, баби и дядовци  Надявам се Алекс да се събуди навреме и да го водим и него 
ТаняТ, смешно ми стана какво си сънувала  , но сигурно на теб не ти е било забавно. 

И в нашата ясла днес имаше Коледно парти, без родители. Ще чакаме ДВД-то
Всички сте му се зарадвали на тоя сняг, само аз хем му се кефя, хем нали трябва да си прибера детето от другия край на града, а навън става страшничко за каране, та леко му се и мръщя.
Тони, мерси, втора нощ спи дребната, след сиропа преди лягане. Още мрънка преди да заспи и не дава да гася лампата, засега се спазаряваме за светнато в коридора и открехната врата, докато заспи. Елвинг, никакви признаци няма за стрес, а и тя като не говори особено как да разбера И на мен много ми се ще, ама ........  Но като я питам сутрин къде ще ходим и тя виква "яслаааааа" и се засилва към вратата. Голям й е кеф там, не виждам какво може да е станало.

Шу, твоят пощальон е бил самият Джийвс, заклевам се!    Другият път да ми вземеш автограф, ако си приятелка

Тони, браво за щолена! На мен другите неща засега ми се получават, но него го издъних. Сега правя мъфини с Нутела