очакващи бебе на 40+

Здравей и честито 
Аз навърших 40 седмица преди да се роди второто ми дете, сега вече е на година и половина От първата ми бременност беше минало доста време и тази ми беше като втора първа. Иначе - притесненията и очакванията са същите. Гледах всеки месец да ходя на ултразук. Имаше и проблеми, но всичко минава  Важното е на тази възраст да се минат всички тестове за синдром на Даун и др. Успешна и лека бременност, ако се сетиш още нещо питай- насреща съм 

Ще навърша  40 след 4 месеца. Приема ли се?

В осми месец съм. Второ детенце. 

П.П. И на мен не ми е конфортно да  споделям с много млади майчета.

Да споделя с вас - майчинството на тази възраст е много по-спокойно, някак си се наслаждавам на всеки ден от него Не бързам да се връщам на работа, защото знам, че после няма да мога да му обръщам толкова внимание, а работата няма да избяга  Сега и първата година да се плаща доста добре. Както се майтапих - радваш му се като на детенце, а го глезиш като внуче 

Хей, здравейте! Много се радвам, че се появихте, вече си мислех че никой няма да пише.
Е то сигурно не са много жените, кото се престрашават на тази възраст да гледат дете, но какво да правя като сега ми дойде вдъхновението.
Много ми беше тежко със синът ми и раждането, и после сама го гледах а беше страшно ревлив и не спеше дефакто до 5-6г. та изобщо не
исках да си помислям пак за бебе, но ето че пак поисках да гушкам малко ревливо бебе.
Бенисима, къде си се ориентирала да раждаш? как минава при теб бремеността?

lotxen , ще си раждам в моя си град, от Хасково съм. И първото си дете родих тук преди 16 години, имам доверие на лекарите ни. Голяма мания е напоследък сред местните майки да раждат в частна клиника в Пловдив, но мисля, че е по-скоро мода.
Бременността ми протича по-леко и прекрасно от първата. За разлика от тогава сега нямам редица неудобства и усложнения като цистити, течения, отоци ( качих 30 кг, сега все още съм само на коремче) и съм видимо цъфтяща ( другите го казват, де  ). До преди 10 дни ходех на работа в съседен град, с пътуване и т.н. по цял ден. Сега пак не съм се спряла, подготвям дома и себе си за събитието, което ще е около НГ ( Бог с нас!  ). За консултациите: ходя си редовно, всеки месец лекарят ми ме гледа на 3Д, пускаме си обичайните изследвания, отрицателен резус фактор съм, но за сега нямам антитела. Пропуснахме с доктора момента за БХС, но аз вероятно нямаше и да се съглася да го направя, тъй като четох достатъчно наплашени майки, а накрая без основание. Специално на фетална морф. също не съм ходила по други градове. Според това, което знам за нея, лекарят ми си прави подобна почти всеки път - мери главичка, крачета, гледа пулсиращи венички и артерии, носле, челце, гръбначе, коремна стена  и т.н. Да ви кажа, аз съм изключително позитивна и никога не мога да допусна да ми се мъти главата с черни мисли и  страхове, винаги вярвам в най-добрия изход и мисля, че това е много важно за бъдещата майка. Любимите ми мъже са около мен, големият ми син ( малкият е в коремчето) е много грижовен и миличък, радва се. Освен това съм медицински работник и не се впечатлявам особено от малко белтък в урината или по-завишени левкоцити. Пия само магнезий заради ужасното сърцебиене, което имах, но с лекарството съм ОК.Вадиха ми зъб в 6 месец, сега лекувм друг, съответно с всички екстри, които съпровождат тези процедурки. Най-забавно от всичко ми е, че бебчо е адски активен, така се мята в мен, коремът ми е като развълнувано море дори и в момента. Понякога си мисля, че ей сега ще излезе през пъпа  .Първото не го усещах толкова и е нормално - по-стегнати стени и т.н. Мисля да раждам нормално, ако лекарят категорично не каже по показания секцио. А показанията може да са един миомен възел, който порасна в последните месеци и евент. кръвното, ако започна да го вдигам, както първия път. Та това за сега, че стана цял роман.   

Бенисима, Изглежда всичко върви, както си трябва. Стискам ти палци да си спокойна и да се насладиш на най-хубавите моменти с приготовленията и да вземеш в ръце малкото човече.
Май момченце ще е? Вдъхваш ми увереност с това, че не си и в паника от малките промени на някои резултати. Аз също гледам да не истерясвам. При мен тези първи месеци минаха страхотно в сравнение с това дето чета, че има бременни дето повръщат на ден по 5 пъти. Не ми се е случило нито веднъж, спя си, хапвам си...Изобщо ако е така винаги бих си бременяла още много пъти. Да чукна на дърво да изкарам така до края, но знам че последните месеци са тежки.
Това БХС ме притесни, естествено и защо ли го направих изобщо.  Даде риск 1:190 и сега се двоумя за амниоцентеза. Иначе на феталната го мериха отвсякъде и си изглежда супер. Ама е страхотно да си имат голям батко дето да помага и да им се радва. Моят син е на 11г., но е голям сладур като почне да му разказва приказки и да му пее песни на коремчето. Голямо щастие е! Таткото не се вълнува още много, не умее да си изразява емоциите.
Не разбрах, сега ли си качила 30кг. или предишния път?
И аз се поувлякох с писането май...

Ида, от къде си? нормално ли роди?
да ти е живо и здраво и с голям късмет да бъде! Момиче ли е ?

lotxen , да, момченце е. Предния път бях качила 30 кг., но голяма част от тях бяха отоци, тъй като явно съм имала проблеми с бъбреците, задържала съм течностите. Сега е различно и дано се задържи така. Важно е да се лежи на лявата страна ( това сигурно са ти го казали вече), защото по гръб или надясно бебчо притиска долната празна вена, по която се оттича кръвта от долните крайници към сърцето и тя се задържа в краката, съотв. разширени вени, отоци. Винаги, когато може, краката хоризонтално. За БХС-то - както си и мислех, психария. Дори и да ми беше  показало риск, докато не видя с очите си ( което няма как да стане преди раждането) , никой не може да ме убеди, че трябва да ми прекъсне бременноста. И да не е Даун,може да са още десетки неща, които няма как да бърат предвидени.
Аз повърнах само веднъж и то преди да разбера, че съм бременна. Мислех, че е от храна. Бебчо е голямата ми изненада в живота, след много години непазене, вече бяхме спрели да го чакаме....Дори изживях доста сериозна психоемоционална драма, когато разбрах. Трудно свикнах с мисълта, че животът ми ще се обърне на 180 градуса. Мислех времената с количка и бебе за безвъзвратно отминали и с таткото си живеехме свирукайки, детето голямо........Е, съдбата и Бог са решили друго, направиха ми най-сладкия подарък!
Не са тежки последните месеци, освен, че трудно се обръщам в леглото. Трябва много движение, за да не губиш форма и по-умерено хапване, но без лишения. Предния път тъпчех и през нощта по няколко пъти.

Да, татковците са по-встрани от събитията, и моят е малко така, аз за това дадох пример с баткото. Но те са от друга планета, никога не могат да изживеят всичко това и дори ревнуват.Аз гледам да не се дразня.

Гушкай си малкия 11 годишен слънчо до сърцето и другия под него и бъди уверена, спокойна и всичко ще е наред!

 

Странно, да спя на лявата страна, нали там е сърцето...на мен все ми е тежко като съм наляво, ама ще търпя.

От София Родих в бившата Тина Киркова, като обстановка беше мизерно, като отношение... има много още да се желае, като професионалисти са супер  Аз родих секцио, всъщност нямах показател за естествено раждане, но се възстанових много бързо.  Иначе се гледаме сами, трудничко е на моменти но си има и предимства  Малкия беше много ревлив като малко бебе, но си имаме голяма кака, сега е на 16,  която помага много. Направо си е отговорен възрастен 

Ида, ти амнио прави ли? Аз след 2 седмици мисля да се подложа на това изпитание. голямо притеснение ми е.

Не. Правих фетална морфология и после бхс,  резултатите бяха в норма и реших да не правя. Една приятелка се наложи да прави, защото резултатите й бяха над нормите и каза, че не е било болезнено. Беше по-скоро притеснена за това какъв ще е резултата, хем че тя е на 20г. Амниото дава 100% вероятност и като изключиха синдром на Даун се успокои.  Ти къде ще правиш амниоцентеза?

В майчин дом мисля да отида, но това с избора на екип много ме тормози. Четох какви ли не мнения. Явно в последния момент ще реша. Днес ще говоря с моята док. на консултацията да видим какво ще ме посъветва, но съм почти сигурна че ще ми кажа да я направя.

Ти със секцио ли ще раждаш? За нормално раждане няма нужда от екип (според мен). В Тина Киркова имаше и опция избор на акушерка при естествено раждане. На мен ми се наложи доста време да си полежа в патологията и по мои наблюдения малко бяха с избор на акушерка. Аз имах избран лекар. Имах най-разнообразни проблеми и този лекар го познавахме от преди, затова се спряхме на него. Ако познаваш лекар, имаш му доверие и държиш да е той, за да си по-спокойна - избери го, но ако е случаен не виждам смисъл. В Тина Киркова ако се наложеше секцио в последния момент и без избран екип го правеха. Амниото на моята позната го прави Панова от патологията на Тина Киркова. Тя от тази лекарка беше доволна (аз също мога само добри неща да кажа за нея!), но не беше доволна от лекаря (беше при този, при който бях и аз. След това тя роди в медицинска със секцио и всичко си мина ок.

За сега за секцио никой нищо не казва, може би е рано. Първото раждане беше нормално, но кошмарно, сега кавото кажат така.
Днес показах изследванията на моята док. и тя каза, че изобщо не се налагало амнио. Явно аз сама съм си тълкувала нещата и естествено
съм си въобразила, че резултатите са лоши. Пусти страх. Мисля да говоря с още някой лекар и тогава ще реша.
Това с избора на лекар е доста деликатна работа, един доволен, друг не...Аз досега съм ходила все на прегледи при една много любима док., но тя не е в болница и не води раждания. Нямам опит и познати, на кого да се доверя не знам. Приятелките ми всички са раждали на различни места и всички имат здрави дечица, това е важното.