Един въпрос към бивши пушачи или с половинка отказала цигарите

  • 10 866
  • 106
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 199
Никога не съм пушела, а мъжа ми пушеше до скоро, но миризмата не ми е пречела.
По здравословни причини ги отказа, реши и изхвърли всичко,  за сега се държи. И преди две години ги беше отказал пак, но при тежък семеен проблем пропуши пак. Сега не знам колко ще издържи.
Това, че семействата с пушач и непушач се разпадат са хуморески. 

# 46
  • София
  • Мнения: 138
Здравей, и двамата със съпруга ми бяхме пушачи. С гордост казвам бяхме, това е едно от най-хубавите неща, които направихме- спяхме цигарите. Аз преди повече от 2 години, забременях. Той преди повече от 1 година. Отказа ги и донякъде заради мен, беше му ясно,че като спря да кърмя мога да се изкуша да запаля покрай него.Сега и двамата не пушим и нямаме нужда, не ни липсата. Успех и на вас, не се предавай не пали!

# 47
  • Мнения: 1 174
Аз много се гордея със себе си, че успях да ги спра. Не мисля да пропушвам, и сякаш това, че се оплаках тук много ми помогна, казах си какво ми е на душата, и ми олекна.
Вчера забелязах, че не се издразних когато мъжът ми пак излезе да пуши навън. Сутринта пък ме кара на работа и пуши в колата при мен, леко открехнат прозорец - нямаше проблем. Май почнах да свиквам.
Жалко обаче, че не мисли да ги спира, а пък и хич не са евтини пустите цигари, по 4,50 лв. са му сегашните. А вече пуши по кутия и половина. Още първия месец се усети как дръпнаха и от бюджета  Confused

# 48
  • Мнения: 202
rosy_bosy , според мен на мъжете им трябва як стимул, за да откажат цигарите напълно- например заради здравето ...
За да не съм голословна майка ми спря цигарите отведнъж...просто каза: аз повече няма да пуша и това беше/ след 25 години яко павкане, беше стигнала до 2,5 кутии на ден ooooh!/; докато баща ми няколко пъти ги отказваше, но все идваше момента да си палне цигарка, но си спомням след един бас /между мен и него/ ги спря окончателно. Явно стимулът му е бил да ми докаже колко сериозен баща си имам Flutter

# 49
  • Мнения: 78
Ми отказах ги лесно: забременях и хвърлих кутията Joy Joy.. преди това правех по кутия, а понякога и повече.

# 50
  • Мнения: 1 174
То отказването при всекиго е различно, при някои хора е очудващо лесно, при други много тежко и изтощително, като отказване от наркотик /то си е наркотик де/.
На мен ми беше чудно поради каква причина отказал цигарите пушач, пропушва отново.
Щото има много такива случаи.
Аз докато пушех си мечтаех как някой ден само да се откача от цигарите, само да се отскубна веднъж, и няма да припаря до тях, толкова ще съм доволна и щастлива, че най - накрая съм успяла. Но откачането ми беше трудно. Оттам нататък ми е лесно.
При мъжът ми обаче наопаки - лесно отказване, ама за жалост временно  Tired Преживя труден период и го използва за оправдание да пропуши отново.
И кво - пак сначале.

# 51
  • Мнения: 941
rosy_bosy и  аз съм като твоя мъж, когато реша много лесно спирам, дори не ми липсват, но..........сериозен стрес и аз веднага пропушвам отново Confused, а работат ми е доста напрегната и все с това се оправдавам.
Мъжо рече и отсече, вече около 4-5 години станаха  Grinning, а аз .................

# 52
  • София
  • Мнения: 430
Стимулът наистина е решаващ. Преди 5г мъжът ми заприказва за дете (той пушеше по това време, аз никога не съм палила). Казах му, че първо трябва да се "прочисти"  Naughty Mr. Green Спря ги от раз, на следващата година го възнаградих с положителен тест  Grinning Но и докато пушеше не съм усещала да се дразня или да ми пречат цигарите му. Пушеше само на терасата  Peace Въпрос на уважение между партньорите.

# 53
  • Мнения: 1 749
Аз пуша от 14 годишна - т.е. през целия си "съзнателен" живот. Бях ги отказа наскоро. Причината, поради която пропуших отново, може да е глупава, ама си е моя Laughing - не можех да си се представя като непушач. От години удоволствието, с което започвам деня е кафето с цигарата. Не мога да намеря място на ръцете си, като седна на маса в заведение. Чудно ми е, непривично ми е, гадно ми е чак.
А трябва да ги откажа! Парадоксално, предвид причината, поради която ги отказвам само за малко, не мога да си представя да остарея с цигара в уста. Мразя ги и не мога без тях.
Когато ги спрях, миризмата ми беше неприятна, но не съм се дразнела. Мъжа ми не ги е спирал никога. Мисля си, че никога няма да ги спре.

Време на бременността и кърменето не го броя за отказване. Не съм се отказвала от нищо тогава. Особено като кърмех - ич и не помислях за цигари.

# 54
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 631
Аз пуша от 14 годишна - т.е. през целия си "съзнателен" живот.
- не можех да си се представя като непушач. От години удоволствието, с което започвам деня е кафето с цигарата. Не мога да намеря място на ръцете си, като седна на маса в заведение. Чудно ми е, непривично ми е, гадно ми е чак.

 

Това е и моята история. Само че аз обичам цигарите.

# 55
  • Мнения: 4 615
Отказах цигарите, когато забременях. Не са ми липсвали изобщо въпреки, че  бях страстен пушач. Мислех, че няма да пропуша отново, но претърпях неуспех с кърменето. Нямаше кой да ми помогне (т.е. аз не знаех към кой да се обърна за помощ) и усещането за провал ме смаза. Трябваше да избие на някъде. Така пропуших. После чух, че след силен стрес някои хора се връщат към свой стар порок. При мен така се случи.

# 56
  • Мнения: 59
И аз обичам цигарите и никак не харесвам непушачите.Избягвам контактите с тях,не ходя на гости там където не се пуши.Да ме изритат на терасата ooooh!---- няма начин да ми се случи. JoyДооброволно и в къщи-----абсурд.

# 57
  • Мнения: X
Аз пък вече не ги обичам! Освен бременността ми помогна и книгата Аз не пуша вече. Промени гледната ми точка.
Аз бях страстен пушач, пуших с кеф и удоволствие, цигарата беше част от мен и моята философия. Сега всичко това ми се струва толкова маловажно, дори грубо, срамно, смешно. Дори и да пропуша пак, ще е изчезнало безвъзвратно цялото ми удоволствие. Ще се чувствам като престъпник, ще пуша тайно и с омерзение. Дори и пушаческото съпричастие няма да ми помогне. Защото, за разлика от преди, пушенето днес става все повече социално неприемливо.

# 58
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Аз никога не съм пушила. Но винаги съм съществувала сред върли пушачи. И всички са ги отказвали в един или друг момент. Майка ми ги беше отказала и не пуши около 20 години. Пропуши пак при много тежки обстоятелства. Мъжът ми ги отказа също. Около 3 години не пуши. Отказа ги без причина. Ей така просто. И по същия начин пропуши. За мен без причина, а според него поради свръх напрежение в работата. Но той в работата си винаги е бил подложен на свръх напрежение, така че...

Не се вживявам особено дали около мен пушат или не. Нито ми пречи, нито не ми пречи. Е, предпочитам да не ми димят наоколо, но какво да се прави. Миризмата не ме дразни. Мен не. Единственото, което НЕНАВИЖДАМ е да ми се пуши в колата. Не в колата по принцип, а в моята кола. Ако сме в колите на мъжа ми - понасям го. Но в моята кола се дразня много. Аз не пуша, обикновено возя и децата с мен, пространството е малко, не обичам да ми фирят отворени прозорци или да ми лети пепел около физиономията. Аз не съм пушач и никога не съм била, но все си мисля, че 15-20-60 минути може да се изтърпи без да палиш цигара. Но явно не ги разбирам аз тези работи.  Close

# 59
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 143
и аз съм от нивгаш не пушилите и мразя цигарения дим.  Sick
Мъжът ми е бивш пушач (но ги е спрял години предид а се срещнем), но той в пъти повече от мен ненавижда цигарената смрад. В задимени помещения и заведения не деяним хич. Той е с лещи и димът направо му "изкопава" очите.
Та няма никакви превземки в теб, Роси  Peace трябва да си отстояваш правото на чист въздух и за теб и за детето ви. И да опитваш отново да го уговаряш да спре цигарите.

А цираги и купе на кола... е, няма как да стане.
У дома никога не се пушело и никой, нивгаш не е удостояван с тази чест.


http://dnes.dir.bg/news/pushene-zabrana-7640132?nt=6        и дано се спазва  Praynig

Общи условия

Активация на акаунт