
Ето едни любими в моето семейство сладки с орехи
Много лесни за правене, но почти невъзможни за опазване, за това и не мога да кажа колко биха издържали. Рецептата тук
За кафявата захар- аз от години готвя само и единствено с нея, ако изобщо ползвам захар. Често замествам захарта с агаве, меласа или стевиа, но това е друга тема. Та тази виенската захар, фината, е хубава, но има доста натрапчив вкус- имайте го предвид. Като на силно карамелизирана захар е. И оцветява доста силно сместа- не става бяла с нея. С другата кафява захар си работя както бих правила и с бяла. Не я меля- свикнала съм да и давам просто повече време за разтваряне, макар понякога да пека бисквити с нея и веднага след размесването, за да останат кристалите. Хубавото при нея е, че е по- сладка от бялата захар и се слага по- малко като цяло. Не се залъгвам обаче, че е кой знае колко по- добра- все пак си е захар, но в по- добрия си вариант

Clivia, четката ти ако е от силиконовите няма никакъв проблем да се измие. Вече ги има почти навсякъде и са много по- удобни от тези с влакната. Иначе варианта с марля не е лош наистина. Пудрата захар си я ръсиш над голяма работна табла, парче пергаментова хартия или каквото решиш да ползваш, за да можеш да си я събираш след това. Отива доста отстрани, докато го наръсиш както трябва.
