Коя си ти..?
И как е точното ти име…?
Невидима подаваш всеки ден ръка
Повеждаш ни по личните си пътища
В очакване да се кръстосат с нашите
Не питаш ни….
Какви са нашите желания….
Забулена в мълчание….вървиш
Тъй чужда и далечна и безчуствена
С душа на…. скитница
Но ние живи сме…
Емоционални... чувствени
Тъй лесно няма да ти се дадем
И ако трябва ще се борим
Мечтите свои ще догоним
Щастливи ще сме...всеки ден
Коя си ти…?
Вървиш….дори не се обръщаш
Почакай ,чуй ме …спри
От нашите искрици…в очите
От най-красивите усмивки на света
Вземи …по мъничко…и превърни се
В красива….. топлина
Съдба ….такова беше твойто име
За теб написах този стих
Сега обаче сигурна съм,позволи ми
Ще те наричам ….вече аз- Мечта
Но не бленувана или сънувана
Реална ,ясна и осъществена
Боби ,толкова е хубаво!!!






Какви размисли само!! Благородно ти завиждам за таланта!!!