Ването направо с танка влезе у темата 
Аз съм 'ЗА"
Аз съм 'ЗА"
- Публикувана: 18 ноем. 2010, 08:03 ч.
- Последно мнение: 29 март 2011, 11:14 ч.
АПРИЛските деца станаха на ПЕТ лета!
Юни е добре, усоето също е добре.
Не мога да се стърпя, не мога. Не само рогца трябва да се режат до сърна
Извинете ме, вече не съм на диета и ми е весело, щастлива съм от живота.
И аз да помоля, ако някой види костюм на сърничка да ми каже. Може и еленче, на което ако му се изрежат рогцата да става на сърна.
Не мога да се стърпя, не мога. Не само рогца трябва да се режат до сърна
Извинете ме, вече не съм на диета и ми е весело, щастлива съм от живота. 
Заговори се пак за Пленума и темата веднага се опразни 
Самосиндикална организация е ОК - няма да се съберат така много хора, но поне има шанс да се осъществи сБирката
И Усоето е прекрасно местенце, само дано Пепи да не си спомни как последния път си чака повече от 2 часа вечерята.
Юлче, честито ти приключване на диетата! Определено си личи, че си в прекрасно настроение! Умори ме с тая сърничка...
Самосиндикална организация е ОК - няма да се съберат така много хора, но поне има шанс да се осъществи сБирката
И Усоето е прекрасно местенце, само дано Пепи да не си спомни как последния път си чака повече от 2 часа вечерята.Юлче, честито ти приключване на диетата! Определено си личи, че си в прекрасно настроение! Умори ме с тая сърничка...
Айде и аз да се разпиша.
Съгласна съм за Пленума- датата и мястото.
Само не е зле някакси да уведомим собственика, че планираме групово събиране. Да не би да има нещо друго тогава /сватба/, а и да знаем, че има все пак толкова броя свободни стаи, колкото ще сме. Пък всеки сам ще си резервира.
Юлче, коя е диетата. След 3 седмици съм на работа пък нещо установих, че не се побирам в панталоните за работа.побирам се, ама стърчат излишъци
Съгласна съм за Пленума- датата и мястото.
Само не е зле някакси да уведомим собственика, че планираме групово събиране. Да не би да има нещо друго тогава /сватба/, а и да знаем, че има все пак толкова броя свободни стаи, колкото ще сме. Пък всеки сам ще си резервира.
Юлче, коя е диетата. След 3 седмици съм на работа пък нещо установих, че не се побирам в панталоните за работа.побирам се, ама стърчат излишъци
Вени, ти ме разби с двете кила.
Юлче , казвай за диетата, каква е , има ли резултат? Нещо пак съм се напомпала
.
Аз няма да коментирам пленума, защото юни ще пътуваме при сестра ми. Миналата седмица ни дадоха визи и сега вече може да правим конкретни планове
Ема вече е много добра на кънките, събота въобще не искаше да я държа. По тоя повод вчера и взехме кънки - намалени на 53 лв, разтегателни. Така и така щяхме да и взимаме, решихме още сега, за да не се набутваме всеки път за наем. Другата година ще и стават , но чак да са три номера не ми се виждат.
Юлче , казвай за диетата, каква е , има ли резултат? Нещо пак съм се напомпала
.Аз няма да коментирам пленума, защото юни ще пътуваме при сестра ми. Миналата седмица ни дадоха визи и сега вече може да правим конкретни планове
Ема вече е много добра на кънките
, събота въобще не искаше да я държа. По тоя повод вчера и взехме кънки - намалени на 53 лв, разтегателни. Така и така щяхме да и взимаме, решихме още сега, за да не се набутваме всеки път за наем. Другата година ще и стават , но чак да са три номера не ми се виждат. 
Да кажа и аз за Пленума:
когато миналата година пропадна,
точно това си мислех -
казваме, че е на Усоето в еди-кой си уикенд и който има възможност и желание - идва.
Целта наистина е, да се видим на място около центъра на България,
а не да опознаваме нови и нови места -
според мен.
Това място там го изпитахме - става за целта ни, въпреки забележките които всеки от нас има.
Колкото и пъти да се опитваме да го променим - не се получава.
Дори като ходим на едно и също място - сякаш прекарваме повече време заедно,
а не хукваме да гледаме забележителности и пр.
Помните ли първия път, как всички отидохме поне до Елена,
а втория - доста по-малко хора стигнаха до там...
Но това са си мои разсъждения, де, не искам да ангажирам никого.
Т.е. аз лично съм съгласна с мястото и датата, както и с това - всеки сам да си резервира,
макар отсега да не съм категорична, че ще дойдем.
А темата ни отпреди обсъждането на Пленума си е поопразнена...
Но с рожденните дни - ще живне, поне откъм честитки!
Дайте идея, да сменям заглавието!
когато миналата година пропадна,
точно това си мислех -
казваме, че е на Усоето в еди-кой си уикенд и който има възможност и желание - идва.
Целта наистина е, да се видим на място около центъра на България,
а не да опознаваме нови и нови места -
според мен.
Това място там го изпитахме - става за целта ни, въпреки забележките които всеки от нас има.
Колкото и пъти да се опитваме да го променим - не се получава.
Дори като ходим на едно и също място - сякаш прекарваме повече време заедно,
а не хукваме да гледаме забележителности и пр.
Помните ли първия път, как всички отидохме поне до Елена,
а втория - доста по-малко хора стигнаха до там...
Но това са си мои разсъждения, де, не искам да ангажирам никого.
Т.е. аз лично съм съгласна с мястото и датата, както и с това - всеки сам да си резервира,
макар отсега да не съм категорична, че ще дойдем.
А темата ни отпреди обсъждането на Пленума си е поопразнена...
Но с рожденните дни - ще живне, поне откъм честитки!
Дайте идея, да сменям заглавието!
Аз да се включа мисля, че срамота е - толкова време не съм писала.
Първо ще поздравя пораснали през времето от предишното ми писане до сега - бъдете здрави и щастливи!
И почвам както ми дойде и за каквото се сетя, че имаше разни теми обсъждане в разни моменти.
Та отзад-напред - Енви, аз предлагам да я изпишем тая тема докато дойде време за рождените дни
След това - Пленума - не коментирам по въпроса, защото през май ще ходим до Испания/да не ни мине котка път/, разни други разходи имаме, Спас е в процес на търсене на нова работа и въобще не знам как ще сме финансово. Понякога само желание не е достатъчно
За възглавниците някой питаше - Маги спи според настроението си - кога със, кога без, в повечето случаи заспива на нея, сле което заема странни изкривени пози в опита си да се свлече от възглавницата. Но си я търси в кревата, не че я ползва по предназначение, често я ползва да я гушка.
За подаръците за РД - нашия е набавен, поне частично - фотоапарат - детски, но истински - как да го обясня и аз не знам - направен е за деца, но си снима като истински - цифров, с 2 околяра, за да е удобно на детето да гледа и така. Някои от хората, които бяха на коледното парти го видяха. Мисля, че ще се хареса. Другото желание на Маги е домашен любимец - стигнахме до консенсус да вземем златна рибка.
Кучето няма кой да го разхожда, котката няма кой да й търпи настроенията, а и варианта с окосмяването не ми се струва удачен при положение, че Маги е предразположена към респираторни заболявания. Вероятно ще има и други подаръци, свекитата са се запънали да й взимат акумулаторно бъги, да видим докъде ще се докарат.
Не знам защо настолните игри не се котират в нас, така че май засега няма да взимаме нещо такова. Имаме няколко, интересът е почти нулев
Рисуването е на почит в момента, но и откъм такива пособия сме претрупани.
книжките вероятно ще са някакви образователни - като тази за буквите, която Ренката беше показала, че голямо желание има да учи буквите.
Аз не знам как пазите диети, честно.
От месеци не мога да мръдна от закованите килограми, затова се записах на народни танци. Сега стискайте палци да не ми сдадат бързо багажа колената, че тогава ще трябва да си стоя дебела. Не че ми пречи на психиката, ама финансово зле ми се отразява да подменям гардероба.
И понеже не се сещам какво още щях да пиша, пускам линк към снимките, които са правили момичетата в клуба на коледното парти - за по-удобно ги свалих от тяхната страница и ги сложих в пикаса: https://picasaweb.google.com/eliza3107/52010#
Засега от мен толкова.
тези дни пак ще се включа да се разпиша, иначе ви чета доста редовно.
Първо ще поздравя пораснали през времето от предишното ми писане до сега - бъдете здрави и щастливи!
И почвам както ми дойде и за каквото се сетя, че имаше разни теми обсъждане в разни моменти.
Та отзад-напред - Енви, аз предлагам да я изпишем тая тема докато дойде време за рождените дни
След това - Пленума - не коментирам по въпроса, защото през май ще ходим до Испания/да не ни мине котка път/, разни други разходи имаме, Спас е в процес на търсене на нова работа и въобще не знам как ще сме финансово. Понякога само желание не е достатъчно
За възглавниците някой питаше - Маги спи според настроението си - кога със, кога без, в повечето случаи заспива на нея, сле което заема странни изкривени пози в опита си да се свлече от възглавницата. Но си я търси в кревата, не че я ползва по предназначение, често я ползва да я гушка.
За подаръците за РД - нашия е набавен, поне частично - фотоапарат - детски, но истински - как да го обясня и аз не знам - направен е за деца, но си снима като истински - цифров, с 2 околяра, за да е удобно на детето да гледа и така. Някои от хората, които бяха на коледното парти го видяха. Мисля, че ще се хареса. Другото желание на Маги е домашен любимец - стигнахме до консенсус да вземем златна рибка.
Кучето няма кой да го разхожда, котката няма кой да й търпи настроенията, а и варианта с окосмяването не ми се струва удачен при положение, че Маги е предразположена към респираторни заболявания. Вероятно ще има и други подаръци, свекитата са се запънали да й взимат акумулаторно бъги, да видим докъде ще се докарат.Не знам защо настолните игри не се котират в нас, така че май засега няма да взимаме нещо такова. Имаме няколко, интересът е почти нулев
Рисуването е на почит в момента, но и откъм такива пособия сме претрупани.
книжките вероятно ще са някакви образователни - като тази за буквите, която Ренката беше показала, че голямо желание има да учи буквите.
Аз не знам как пазите диети, честно.
От месеци не мога да мръдна от закованите килограми, затова се записах на народни танци. Сега стискайте палци да не ми сдадат бързо багажа колената, че тогава ще трябва да си стоя дебела.
Не че ми пречи на психиката, ама финансово зле ми се отразява да подменям гардероба.И понеже не се сещам какво още щях да пиша, пускам линк към снимките, които са правили момичетата в клуба на коледното парти - за по-удобно ги свалих от тяхната страница и ги сложих в пикаса: https://picasaweb.google.com/eliza3107/52010#
Засега от мен толкова.
тези дни пак ще се включа да се разпиша, иначе ви чета доста редовно.
Аз предлагам за заглавие - "Април 2006, тема лятно-коледна" и да нямаме притеснения относно времето за изписване. Думата пленум няма да се споменава, за да можем все пак да се вместим до идната коледа
Аз бях на диета от понеделник сутрин до сряда вечер. Ще ви разкажа, защото е забавно. Идеята за диетата беше на Младен, изборът на вида й - зелева супа ("един колега я прави и свали ен килограма") и практическата реализация (демек готвенето на гадната супа) също бяха негови. Условието беше - "ще я правим заедно и няма да се отказваш, нито да ядеш тайно!!!!!!!!" Хубаво. Няма. Сготви той супата в неделя и в понеделник отпътувахме с по един буркан течна гадост на работа, аз - и с едно кило ябълки, щото като не ям нищо, поне ябълки да ям. На обяд си сипах малко супа, замижах и я глътнах. След това ядох много ябълки и се опитвах да забравя, че съм на диета. Вечерта - традиционно - супа и много лиги, защото на децата пържихме картофи и правихме шопска салата. За отмъщение нахраних Даниел със супа преди картофите с цел да му убия апетита и по-дълго време да мириша аромата на прясно пърженко. Вторник беше денят за зеленчуци (и супа). Не можах да закуся супа. Устата ми не искаше да се отвори. На обяд гризах домат и гледах тъжно към ябълките, които ми бяха останали от понеделник. Ядох останалата от предния ден супа, потръпвайки на всяка лъжица. Вечерта Младен сготви още един казан супа, а аз изпаднах в депресия за пръв път през живота си. В сряда успешно си забравих новия буркан със супа вкъщи. Издържах на плодове и зеленчуци до 3, когато ме извикаха да си взема сандвича (имахме родителска среща, тя е до 8 вечерта и ни раздават сандвич и нещо сладичко) и едно парче тиквеник. Тук аз не издържах. А по принцип не обичам тиквеник! Ако трябва да изброя любимите си неща за ядене, тиквеникът въобще няма да присъства в списъка. Колежката ми, която знаеше за моето зелевосупно изпитание, каза - "в края на краищата откъде мъжъжт ти ще знае дали си яла или не?" , което ме наведе на мисълта, че мога да си изям и сандвича и да не припадна от глад, докато чакам да дойде Младен да ме вземе в осем. И така, ни лук яла, ни лук мирисала се качвам аз в колата и с една усмивка от ухо до ухо се обръщам към него и му казвам "Здравей, миличко, как си?", при което той отвръща "признай си! ти си яла!!! не може да си толкова щастлива, ако не си яла!!!!!!". След което отидохме до Арена Младост и си взехме по едно меню от Бургер кинг. Зелевата супа още седи в хладилника.
Аз бях на диета от понеделник сутрин до сряда вечер. Ще ви разкажа, защото е забавно. Идеята за диетата беше на Младен, изборът на вида й - зелева супа ("един колега я прави и свали ен килограма") и практическата реализация (демек готвенето на гадната супа) също бяха негови. Условието беше - "ще я правим заедно и няма да се отказваш, нито да ядеш тайно!!!!!!!!" Хубаво. Няма. Сготви той супата в неделя и в понеделник отпътувахме с по един буркан течна гадост на работа, аз - и с едно кило ябълки, щото като не ям нищо, поне ябълки да ям. На обяд си сипах малко супа, замижах и я глътнах. След това ядох много ябълки и се опитвах да забравя, че съм на диета. Вечерта - традиционно - супа и много лиги, защото на децата пържихме картофи и правихме шопска салата. За отмъщение нахраних Даниел със супа преди картофите с цел да му убия апетита и по-дълго време да мириша аромата на прясно пърженко. Вторник беше денят за зеленчуци (и супа). Не можах да закуся супа. Устата ми не искаше да се отвори. На обяд гризах домат и гледах тъжно към ябълките, които ми бяха останали от понеделник. Ядох останалата от предния ден супа, потръпвайки на всяка лъжица. Вечерта Младен сготви още един казан супа, а аз изпаднах в депресия за пръв път през живота си. В сряда успешно си забравих новия буркан със супа вкъщи. Издържах на плодове и зеленчуци до 3, когато ме извикаха да си взема сандвича (имахме родителска среща, тя е до 8 вечерта и ни раздават сандвич и нещо сладичко) и едно парче тиквеник. Тук аз не издържах. А по принцип не обичам тиквеник! Ако трябва да изброя любимите си неща за ядене, тиквеникът въобще няма да присъства в списъка. Колежката ми, която знаеше за моето зелевосупно изпитание, каза - "в края на краищата откъде мъжъжт ти ще знае дали си яла или не?" , което ме наведе на мисълта, че мога да си изям и сандвича и да не припадна от глад, докато чакам да дойде Младен да ме вземе в осем. И така, ни лук яла, ни лук мирисала се качвам аз в колата и с една усмивка от ухо до ухо се обръщам към него и му казвам "Здравей, миличко, как си?", при което той отвръща "признай си! ти си яла!!! не може да си толкова щастлива, ако не си яла!!!!!!". След което отидохме до Арена Младост и си взехме по едно меню от Бургер кинг. Зелевата супа още седи в хладилника.
Препоръчани теми