


...
Аз искам да имам такива другари,
които да бъдат наистина мои -
когато насред път опасност ни свари,
когато минаваме страшни завои.
...
Скалата връз друга скала се опира,
реките се сливат във обща река.
Самотният клас се огъва, умира.
Животът е дружба!
Природата иска така.
С реките и птиците все пак е ясно.
С човека е друго - той мисли, мечтае.
Той бива начесто поставян натясно.
Той иска да бъде свободен, да знае.
Приятели търся! Но не от ония,
подобни на пътници в бързия влак,
с които споделям, обядвам и пия
и ставам интимен,
и после забравям ги пак.
Приятели търся! Когато ме черни,
когато срещу ми крещи клеветата,
тогава да дойдат другарите верни,
за мен да рискуват и ранг, и заплата.
Такива другари! Поне един само!
За него на всичко да бъда готов.
Да казвам "Другарю!" по-нежно от "Мамо".
Тогава ще имам убежище, хляб и любов.
Радой Ралин