Само вие ми останахте в дни като този...само вашата позната болка и вашите очи...изплакани....днес ми е особено тежко, не че е повече от преди, не че е и по-малко...пак съм безтегловна и пак съм мъртва...Тя щеше да навърши днес 18...искам само да я прегърна, искам да мога поне да и кажа, да ме чуе... В ден като този губя контрол над иначе логичното си съществуване, всъщност вече 18 години не спирам да вярвам и да търся...а сега просто плача...
Бих искала да те прегръщам с моите ръце,
от мрака някак в светлина да те извая,
и вместо горчива пепел в моето сърце
лицето ти с най-нежните черти да опозная.
Бих искала в днешния ден,
когато родена си дъще – мое небе,
криле да извират от мен
а не да те търся под земята дете...
Вече 18 години копая, дълбая
все тази черната, тежка прокоба,
мечтая до слънцето да те извая
и да зазидам завинаги гроба.
Искам да си тук до мен и сега,
очите, косите, ръцете ти искам,
толкова ли е много това...
Пак лалетата пред гроба ти стискам...
Бих искала да те прегръщам с моите ръце,
от мрака някак в светлина да те извая,
и вместо горчива пепел в моето сърце
лицето ти с най-нежните черти да опозная.
Бих искала в днешния ден,
когато родена си дъще – мое небе,
криле да извират от мен
а не да те търся под земята дете...
Вече 18 години копая, дълбая
все тази черната, тежка прокоба,
мечтая до слънцето да те извая
и да зазидам завинаги гроба.
Искам да си тук до мен и сега,
очите, косите, ръцете ти искам,
толкова ли е много това...
Пак лалетата пред гроба ти стискам...
за твоята дъшеричка 
