Да се вземе само първата буква от името на близкия съвсем не означава, че детето е кръстено на него. Винаги остава една горчилка в душата на въпросния. Колкото и да се правят, че се радват името на бабата или дядото не е повторено едно към едно. Както повелява традицията!
Зависи колко е вманиачен човек в тази традиция и доколко я смята за най-важното нещо покрай раждането на едно бебе. Ако имам внуче, ще се радвам да е живо и здраво, умно и щастливо, а няма да изпитвам аз самата желание да съм в центъра на събитята с въпроса дали съм удовлетворена от името или не.
Не познавам човек, който да ненавижда името си толкова, колкото майка ми. Ако някой ден кръстя дете с нейното име - ще ми се сърди докато е жива 
Макар, че кръстихме сина си Томислав, а свекър ми е Тодор и естествено си мисли, че детето е кръстено на него, нищо че милион пъти съм обяснявала, че НЕ Е кръстено на него...ама той си знае неговото и така разправя на ляво и на дясно, което ме адски дразни и побърква 
Според мен Томислав и Тодор нямат нищо общо, освен буквичката Т...то и майка ми се казва Татяна, но не си мисли, че детето е кръстено на нея.Всеки път като ме питат Томи на кой е кръстен, аз отговарям - на него си, защото е точно така. Аз, ако съм искала да си кръстя детето на свъкър ми, щеше да е точно Тодор или Теодор, а не Томислав....стана малко дълго, ама яхнах метлата 
Аз винаги съм си мислила, че се радват бабите и дядовците. 
