Здравейте...
Хем искам да ви пиша, хем знам, че болката ми е нищо в сравнение с тази на повечето от вас. Все пак бях само в 10 г.с. и все пак много ме боли.
От 10 дни имах кървене. Още на първия преглед видяхме, че бебето се развива с 2 седмици назах и аз се чудех дали съм забременяла по-късно или нещо не е наред? Имах лошо предчувствие от самото начало, но аз го имах и с първото си дете и се надявах, че само си ваобразявам.
Когато започна кървенето ми изписаха лекарства. Кървенето продължи 5 дни, след което спря. Преди 2 дни започна отново. Всички се суетяха и ми казваха да отида спешно на лекар и днес реших да го направя. Търсих моя лекар цял ден по телефона в работното му време. Първия път сестрата ми каза, че е излязъл, да го потърся пак след 1 часа, бил си оставил GSMа при нея. Легнах, поспах, обадих се пак след един. Никой не вдигаше в кабинета, въпреки, че беше в работно време. Накрая звъннах на GSMa - "Ами докторът обядва!", "А кога да го потърся отново?!" на което тя умря от смях: "Хахахха, ами след 20 минути!"
Сигурна съм, че тя беше с него и обядваха заедно и той я е накарал да вдигне телефона, защото не му се занимаваше... Грабнах се и отидох в една частна клиника. Още първите 5 секунди видях, че бебето е умряло. Не мърдаше, не се виждаше пулсиращата точица... нищо. Лекарката мълча повече от 5 минути, беше притеснена, опитваше се да види нещо, което нямаше. Накрая аз заговорих първа, не помня какво казах точно... че знам, че не бие сърцето, че виждам, че не мърда... не помня. Тя започна да ми обяснява, а аз се разплаках. Знаех, виждах го, бях подготвена, но въпреки това не издържах. Сринах се. Толкова много го искахме това бебе, бяхме го планували още след като се роди големият ми син - след година и половина ще забременея пак...
Много ме боли. Знам, че беше в началото, знам, че можеше да е много по-зле, но въпреки това не издържам. На регистратура се сринах тотално - паднах на земята и започнах да плача, а хората само ме гледаха от далече, все едно сам заразно болна...
Срам ме е, че направих такъв цирк, срам ме е да погледна близките ми. Чувствам се, като че все едно аз съм го убила, а знам, че не е така...
Утре ще ходя да ми правят кюраж и много ме е страх. Искам още поне 2 деца, но дали...
Хем искам да ви пиша, хем знам, че болката ми е нищо в сравнение с тази на повечето от вас. Все пак бях само в 10 г.с. и все пак много ме боли.
От 10 дни имах кървене. Още на първия преглед видяхме, че бебето се развива с 2 седмици назах и аз се чудех дали съм забременяла по-късно или нещо не е наред? Имах лошо предчувствие от самото начало, но аз го имах и с първото си дете и се надявах, че само си ваобразявам.
Когато започна кървенето ми изписаха лекарства. Кървенето продължи 5 дни, след което спря. Преди 2 дни започна отново. Всички се суетяха и ми казваха да отида спешно на лекар и днес реших да го направя. Търсих моя лекар цял ден по телефона в работното му време. Първия път сестрата ми каза, че е излязъл, да го потърся пак след 1 часа, бил си оставил GSMа при нея. Легнах, поспах, обадих се пак след един. Никой не вдигаше в кабинета, въпреки, че беше в работно време. Накрая звъннах на GSMa - "Ами докторът обядва!", "А кога да го потърся отново?!" на което тя умря от смях: "Хахахха, ами след 20 минути!"
Сигурна съм, че тя беше с него и обядваха заедно и той я е накарал да вдигне телефона, защото не му се занимаваше... Грабнах се и отидох в една частна клиника. Още първите 5 секунди видях, че бебето е умряло. Не мърдаше, не се виждаше пулсиращата точица... нищо. Лекарката мълча повече от 5 минути, беше притеснена, опитваше се да види нещо, което нямаше. Накрая аз заговорих първа, не помня какво казах точно... че знам, че не бие сърцето, че виждам, че не мърда... не помня. Тя започна да ми обяснява, а аз се разплаках. Знаех, виждах го, бях подготвена, но въпреки това не издържах. Сринах се. Толкова много го искахме това бебе, бяхме го планували още след като се роди големият ми син - след година и половина ще забременея пак...
Много ме боли. Знам, че беше в началото, знам, че можеше да е много по-зле, но въпреки това не издържам. На регистратура се сринах тотално - паднах на земята и започнах да плача, а хората само ме гледаха от далече, все едно сам заразно болна...
Срам ме е, че направих такъв цирк, срам ме е да погледна близките ми. Чувствам се, като че все едно аз съм го убила, а знам, че не е така...
Утре ще ходя да ми правят кюраж и много ме е страх. Искам още поне 2 деца, но дали...
adi_i_bebe съжалявам миличка, вярвай че ще имаш това което искаш. Не съжалявай за нищо, нормално е в такъв момент да реагираш така...бъди силна заради детенцето си и вярвай, че ще имаш поне още две 
