Подсъзнанието може всичко 33 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Определено съм решила да пробвам техниката за 10 плюса, относно работата си. Всъщност в списъка-чернова плюсовете бяха доста повече, поне около 20. В действителност може да се каже, че съм емоционално свързана с работата си. Работя вече 15 години на едно място. И определено ако имам нова по- добра работа, ще си спомням с известна носталгия за старата. Това, може би също е една от причините все още да съм тук. Както казват старите хора "Известното зло е по-добро от неизвестното добро." Т.е. неизвестното донякъде, може би ни плаши.

Има ли експерт по сънищата? Цяла нощ се тормозя и сънувам починал човек...   По едно време и детето ми ридаеше насън (а не се случва по принцип!) Не помня всичко детайли, а дали е искал нещо да ми каже?!

Преди години сънувах баба ми по подобен начин и имаше отново смърт в семейството. А тя, милата (баба) ми показа некролог на жена... Но аз си викам "Да, бе, да! Просто полудЕх, това е!".

Напоследък имам един такъв житейски Урок, който ме притеснява и не мога да определя къде е моето място в него и каква позиция трябва да заема.
Става въпрос за една среда от хора, озлобени много, ужасно много един към друг и понеже аз съм в позиция вечно усмихната и не вземаща участие всеки зад гърбът на другия обижда предния пред мен и чувам такива отвратителни неща, че едва се абстрахирам.
В един момент всички те започват да "играят"  още по жестоко, започват да си правят грозни номера и виждам и чувам неща, които започват да ме изправят на нокти.
Така или иначе само с моето присъствие там вече съм въвлечена в грозна картина.
Няма начин да не присъствам.
В един момент нещата стигат предела си и нещата които знам започват да се бушуват в мен.
Хем не трябва да вземам страна, а и не мога , защото според мен и двете страни не заслужават, в същото време грозните номера които си въртят не мога да ги приема и преживея.
И да не искам ставам участник, защото с мълчанието си, всеки си мисли че го подкрепям и съм на негова страна.
Ако започвам да им казвам, ставам нещо като предател, не мога да мълча вече, защото просто не може да се диша вече в създалата се обстановка.
тепърва да казвам да не ме занимават е късно, изслушах и видях доста помия.
Та накъде оттук нататък?
Да се изправя срещу всички и да им кажа всичко в очите с риск да ме намразят, но да застана на страната на истината (ако изобщо има такава) и да дишам по спокойно?
Или?

маргало, трудно е да се дава съвет защото истината и правотата са нещо относително. Азбих потесала всяко едно от твоите изречения :Въпреки, че изпитвам....от гадните номера на...аз напълно ...Въпреки, че не искам да ставам участник в...Бих очаквала отговорът да дойде от тесането, често се случва.... Иначе, ако можеш, отбягвай всички участници в драмата, еиминирай ги илбо поне силно ограничи присъствието им в живота си.

Ама то имало нова тема/няколко дена без нет си има и предимствата и недостатъците / Отивам да чета и после се връщам

Енита,  Алена звучи доста крайно и императивно. Това малко отблъсква, но съм забелязала, че и други "вещи" в езотериката хора звучат по подобен начин или поне имат такъв изказ...  

Вела, въпросът, който засягаш и мен ме вълнува и съм мислила по него. Петнадесет години на едно и също място е много дълъг период. В един момент човек се изчерпва, научава всичко, което може да научи, изпада в един комфорт, който трудно би нарушил. Работила съм 9 години на едно място и сега, от позицията на времето, отчитам като грешка, че не съм напуснала на 5-6-тата година... Между другото, чувала съм, че и HR-екпертите не гледат с добро око на хора, застояли се прекалено много на една и съща работа. Приемат се за липса на инициативност, на адаптивност и на стремеж към развитие. Разбира се, и на "прелетните птички" не се гледа с добро око /на сменящите 2-3 работи в рамките на година-две/. За оптимален се счита срок от 3-5, максимум 6 години. Разбира се, всичко е много индивидуално. Има хора, които обичат рутината и се стремят към нея.
А ако се отчете и кризата ситуацията става съвсем комплицирана.
Но аз съм на мнение, че човек винаги трябва да търси по-доброто за себе си

Конфуций май имаше мисъл, че прекаленото застояване на едно място /и като местоживелство, работа и т.н./ води до вредни навици  

Блогодаря на Клеми и Вела че зачекнаха темата за парите и работата (отново).
А на Мила и Рози - за прекрасните споделени мисли.
Аз също от доста време искам да се махна от работата си. Някак неусетно и аз навъртях 10, като поне 3 от тях с нежелание.... Наскоро осъзнах че една от причините съм точно аз - така съм се прилепнала, че чак не се пускам. Определено не желая да наруша "зоната си на комфорт" и както Вела каза за познатото зло. А парите.... определено не им отдавам никакво значение... И определено не са ме затрупали. Трудно спестявам, ама то е защото не усещам необходимост да го правя и съответно няма какво да заделя. Никога не знам колко пари са ми останали по картата, а и изгубих желанието си да притежавам вещи: как пък нищо не ме грабва от парцалите в магазина.... Джип нямам, а не искам защото ме е страх да го карам....
В същото време се питам и нещо друго, знам че сме го дискутирали, но някак не мога да го усетя. Каква е разликата между това да сключиш примирие (с работата си в случая), да приемеш ситуацията и.... да се примириш със ситуацията. Върти ми се нещо (кораба Майка писука тихичко, Клеми подаряваш го израза нали ), но е толкова не ясно и размътено. Може би приемането включва в себе си примирението, но и надеждата и вярата... А простото примирение води след себе си тъгата и безверието.... Някакви такива рошави мисли са ми в главата, но....

Маргало не мога да остана безучастна към това, което си споделила.
Това че съм все усмихната им дава повод на тези т.нар страни, те и в моя случай са няколко да ме взимат за абсолютен наивник и глупак и да си пробват номерата и върху мен. Засегнати си личните ми интереси, на мои близки, по принцип отдавна ги държа тия с номерата на разстояние, пълен игнор, за някой празник по една добра дума от мен и това е. Колкото и да не ми е приятно и присъщо с тях се държа повече от студено, и както ти казах по празници ги поздравявам, защото просто няма как да не ги видя. Оплетена е ситуацията, и за да не я дооплитам стоя надалеч, отпусна ли се, проявя ли разбиране и започват да ми надуват главата еди си кой колко е лош. За това военна дисциплина от моя страна когато забележа, че отново има опасност да бъдат засегнати интересите на хората на които държа се намесвам с тон, който не търпи оправдание, защото ми писна хитрите да се качват на главата на добрите и търпеливите и буквално да ги тормозят и след това с лицемерно изражение пред мен да се представя съвсем друга картинка.
Не ми е приятно, че има такива хора, които си губят времето с глупости, не знам защо не осъзнават, че по този начин сами си режат клона, където им е сухичко и нахранено, но човек каквото прави на себе си го прави и после идете ми говорете за хороскопи, то не му стига акъла че с лицемерие и хитрост не си пробива път, а си окопава дупка, където сам ще падне, пък после да ходи да чете хороскопи, че го чакат много щастие и любов, чакат го друг път с тия тарикатлъци!
Извинете ме за тона, но някой по-рано беше казал в Рим да постъпваме като римляните, е ми не ми е приятно, гледам все с любов и добро, но не знам защо понякога нещо желязно проговаря в мен и тупвам по масата,точно защото ми е болно да стоя безучастна когато съм свидетел на някаква несправедливост  и да ви кажа след това изобщо не се чувствам гузна, просто имам усещането, че тези хора от добра дума не разбират, или по-точно разбират грешно и си мислят че номерата им минават и пред мен и така могат да си я карат до безкрай и да измъкнат черджето под краката на отстъпчивия.
Така постъпвам не защото съм го чела или съм умувала, отново чисто интуитивно, не мога да си наложа друго по-различно поведение, отвътре ми идва.

Желая ви приятен ден на всички, и дано да си имате по-малко работа с некоректни хора, и в крайна сметка това е техният избор, да са живи и здрави!

Доколкото знам, умрели хоракато сънуваш, ще видиш някого, когото отдавна не си виждал.
Аз пък сънувах онази вечер, че са ми откраднали обувките и ми предлагаха други подобни.

Мила, блато-даря за интересната гледна точка. И аз като Клеми съм се изразявала и явно спирам парите. Ще сменя тактиката и аз!
Клеми, да се познаваме от друго място?

Крен, ще си позволя отново да сложа линк, където се говори за примирението и приемането. Мисля, че веднъж го пратих на Клонка, нея също я вълнуваше този въпрос. И мен. Ето, заповядай http://sebepoznanie.com/duhovnost/priemane-primirenie/.
Очевидно си "напипала" материята, усетила си нещата.

Маргало, и аз съм попадала в такива ситуации и даже продължавам да попадам по простата причина, че живея съвместно с такъв човек и ми е невъзможно на този етап да я игнорирам. Май възпитанието ми не ми позволява или ме спира. Много е деликатен този въпрос и мисля, че и него съм го засягала тук, в темата, до известна степен с надеждата да намеря съвет как да лавирам, ако мога така да се изразя, но, уви, все още "играя" тази игра или театър, който се разиграва. Е, пасивна съм по-скоро, наблюдател, но на моменти взимам участие, защото не успявам да се абстрахирам. Моля се всеки ден да приемам случващото ми се и да го правя с любов. Така донякъде се справям.

Прегръдки за всички  .

Вени*, мисля че се познаваме, да. Св.Троица?

Ив, близък човек ли сънува? Според мен си повлияна от Андрей Баташов и за това си сънувала такъв сън, не нещо пророческо.  

Подарявам фрази, мисли, чувства - има за всички! 

Е,това е чудесно!

Амииии, искам да кажа, че аз с любовта оплесквам работата и имам нужда от подкрепа от вас. Някоя подобна смехотворна визуализация като моята за парите от практическия ви опит най-вероятно ще постигне повече ефект от моите дълбокомислени разсъждения, защото аз добре боравя със символни техники  .  Просто всеки си има история, а моята в сферата на любовта е малко шарена с уклон към тъмноватите краски....  и понякога губя доверие в себе си. Това е.

Рози и рози , от мен имаш уверението, че ще срещнеш най-подходящия човек.  Само ми се върти в главата - гледай да го разпознаеш, че понякога хората имаме склонност да се маскираме. 
Иначе аз нито успявам да визуализирам, нито някоя техника до сега ми е дала резултат (освен тази със зарядното, която в 95% от случаите действа безотказно и на деня).

Св. всехвален апостол Андрей Първозвани
"А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш? Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра. Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос)."
Евангелие от Йоан, 1:38-41

Днес е Андреев ден, Честито на именниците