Обазование тук, образование там.(USA)

  • 18 085
  • 213
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 2 885
Judy, мнението на хората, включително и моето, не може да ти даде отговор какви са плюсовете и минусите на дадена образователна система, защото са пречупени през личния опит и нужди. Ако искаш да имаш обективно мнение, ти трябва личен опит и информация от официални, безпристрастни източници. Аз затова и пусках линкове в отговорите си. За да може всеки сам да прочете и да направи изводите си, а не да разчита само на моето мнение.

Именно.   bouquet

# 136
  • Мнения: 24 467
Мери, не знам защо ми писаха на лични. Вие си се познавате във вашата тема по- добре. Може да имате други теми- не знам, аз питах в тази, която открих. Дори не съм цитирала какво са ми писали, но то бе също полезно и доста пространно обяснено. То си е за моя лична консумация, все пак, ползва мен. А информация търся и имам не само от форума, разбира се.
Не се вълнувам кой друг какво избира. Интересуват ме лично конкретни неща, за мен.
Иначе благодаря на всеки, който отговаря. За линкове- също.

# 137
  • Мнения: 2 885
Judy, разбрахме какво търсиш и къде го търсиш.
Моите критерии за спокойствие и образователна система са доста различни от твоите, като те чета.
Желая ти успех в начинанието!

# 138
  • Мнения: 7 275
Интересна тема!
Аз съм ЗА образование тук! Peace

С две прости думи ще споделя защо ние/аз и съпругът ми/ не настояваме децата ни да завършат висше образование в чужбина.
Смятам, че като семейство сме успели в личен и професионален план да постигнем едно много добро ниво.
Имаме прилични доходи и нормален начин на живот тук, в България. Щастливи сме тук.
Щом ние сме успели да постигнем целите и мечтите си, въпреки някои кусури в образователната ни система, тогава защо и нашите деца да не могат?

Виж, магистратура не е лошо да се завърши в чужбина.

# 139
  • Мнения: 50 925
Интересна тема!
Аз съм ЗА образование тук! Peace

С две прости думи ще споделя защо ние/аз и съпругът ми/ не настояваме децата ни да завършат висше образование в чужбина.
Смятам, че като семейство сме успели в личен и професионален план да постигнем едно много добро ниво.
Имаме прилични доходи и нормален начин на живот тук, в България. Щастливи сме тук.
Щом ние сме успели да постигнем целите и мечтите си, въпреки някои кусури в образователната ни система, тогава защо и нашите деца да не могат?

Виж, магистратура не е лошо да се завърши в чужбина.

Всъщност, да се завърши висше образование в чужбина има смисъл само, ако целта е оставане и работа в чужбина. Да се върнеш в България с чужда диплома може даже да е пречка, ако искаш да се реализираш тук. С други думи, ако някой не планира емиграция, е по-добре да завърши в България.

А къде човек ще бъде по-щастлив е изцяло индивидуално. Приличен стандарт и реализация може да се постигнат и в България. Но на усещането за добър живот влияят и много други фактори, като ред и законност, чистота, спазване на правилата, качество на услугите, безопасност, медицинско обслужване, приятели и среда и какво ли не още. Когато с половинката бяхме млади твърдо решихме, че не искаме да емигрираме. И наистина не живеем лошо. Но тогава не ни пречеха много неща, които днес ни дразнят силно (мръсотия, липса на ред и правила, лоши пътища и др.). В същото време приятелският ни кръг силно се редуцира и приятелите и средата вече не са фактор в полза на България.

А когато мислим за децата си трябва да имаме предвид, че в България нещата може и да се влошат със застаряването на нацията и увеличаването на циганския етнос. Но всичко си остава индивидуално. Важното е, че чуждата диплома е много важна, ако плановете са детето да не се реализира в България. Иначе може даже да е безсмислена.

# 140
  • Мнения: 2 885
Когато с половинката бяхме млади твърдо решихме, че не искаме да емигрираме. И наистина не живеем лошо. Но тогава не ни пречеха много неща, които днес ни дразнят силно (мръсотия, липса на ред и правила, лоши пътища и др.). В същото време приятелският ни кръг силно се редуцира и приятелите и средата вече не са фактор в полза на България.

Колко ми е познато. Що ли? Средата, ех....на децата.

Днес попаднах на потребителка в тема за държавните училища, която е учила във Виена и тя коментира, че се е върнала заедно със свои състуденти и се развиват успешно в БГ. Никът й е Rila.

# 141
  • Мнения: 8 989
[ Приличен стандарт и реализация може да се постигнат и в България. Но на усещането за добър живот влияят и много други фактори, като ред и законност, чистота, спазване на правилата, качество на услугите, безопасност, медицинско обслужване, приятели и среда и какво ли не още. Когато с половинката бяхме млади твърдо решихме, че не искаме да емигрираме. И наистина не живеем лошо. Но тогава не ни пречеха много неща, които днес ни дразнят силно (мръсотия, липса на ред и правила, лоши пътища и др.). В същото време приятелският ни кръг силно се редуцира и приятелите и средата вече не са фактор в полза на България.

А когато мислим за децата си трябва да имаме предвид, че в България нещата може и да се влошат със застаряването на нацията и увеличаването на циганския етнос. Но всичко си остава индивидуално. Важното е, че чуждата диплома е много важна, ако плановете са детето да не се реализира в България. Иначе може даже да е безсмислена.

От устата ми го взе Wink (шегичка)
И ние така, останахме си тук, имаме добър частен бизнес, но всяка сутрин, когато отивам на работа и не мога да пресека булеварда, защото всички са спряли в задръстеното кръстовище и не им пука, или всеки път, когато синът ми се разболее и се сещам, че в София няма една детска болница, или пък се прибирам в дома си в "елитен" столичен квартал и заключвам вратата с 5 резета, или пък плащам на  СОТ да пази офиса ми, апартамента ми, вилата ми, колата ми, хахаха, велосипеда ми няма кой да пази и затова вече го няма....та всеки такъв път си казвам, че искам синът ми да живее по-спокоен и щастлив живот, в ДОБРЕ ОРГАНИЗИРАНО общество, защото тук всеки се оправя сам, и си мисли, че това е в реда на нещата.
Да плащам данъци и осигуровки и в същото време да не мога да се ползвам от "благата", които това би трябвало да ми дава - образование, здравеопазване, спокойствие, гарантирано от полицията....за всичко това си плащам втори път на частно.

Та такива разни мисли ме дерзаят, при всички положения си мисля, че ако завърши навън, поне ще има избор.
В БГ винаги може да започне частен бизнес (баща му също не  е учил тук) и един ден, като порасне да си мечтае както мен децата му да се махнат оттук.

# 142
  • Bristol
  • Мнения: 9 455
Весела Коледа на всички  Hug
Всъщност, да се завърши висше образование в чужбина има смисъл само, ако целта е оставане и работа в чужбина. Да се върнеш в България с чужда диплома може даже да е пречка, ако искаш да се реализираш тук. С други думи, ако някой не планира емиграция, е по-добре да завърши в България.
Напълно съгласна  Peace
немирница, а я попитай мамата, в кое училище учи дететнцето й, ако не се лъжа не е държавно, дори не се обучава по българската система  Thinking

# 143
  • Мнения: 2 885
Merry, има ли някакво значение?

# 144
  • Мнения: 503
Това е една от най-смислените статии, които съм чела.

# 145
  • Мнения: 3 379
Привет, момичета, попаднах на темата и успях да попрочета, но не всичко, но ми е интересна и се записвам да следя.

На прима виста бих казала, че въпросът не е еднозначен. За децата си - не бих планирала отсега този въпрос, имайки предвид колко вода ще изтече дотогава... За себе си - имала съм възможност да уча в чужбина, както и да работя - не съм се възползвала поради ред причини. Дали съжалявам - до преди 10-тина години да, сега - съвсем не.

Отдавна формалното образование не е достатъчно за реализацията... Занимавам се с професионално обучение в корпоративна среда вече повече от 15 години, нагледала съм се на "кадри" от всякакви висши училища - и български, и чужди... Не бих казала, че училището прави човека или успеха му.

Интересите ми определено са в посока как за променим нашето образование и ще с ерадвам ако някой сподели знае ли къд еи какво се прави в тази посока и може ли човек да се включи към подобни инициативи.

Само да добавя, че четейки тази статия, се чудя дали Китай не е новата Америка и в образованието, освен в икономиката Simple Smile

Последна редакция: вт, 01 фев 2011, 15:40 от SZA

# 146
  • Мнения: 1 879
Само да добавя, че четейки тази статия, се чудя дали Китай не е новата Америка и в образованието, освен в икономиката Simple Smile

Аз пък да добавя линк към WSJ, където беше публикуван кратък откъс от книгата, предизвикал хиляди коментари (7721 към момента само на този сайт!!!!) -  http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704111504576059713 … y+chinese+mothers

Когато преди около месец прочетох този откъс, си зададох въпроса - дали щях да се харесвам, ако бях "китайска майка". Преди да си отговоря осъзнах откъде идва бунтът ми - за мен целта не оправдава средствата. Иначе без съмнение е интересна дискусията по откъсите и коментарите, с които разполагаме  Simple Smile

# 147
  • Мнения: 4 877
Много интересно! Изчетох всичко на един дъх!

# 148
  • Мнения: 50 925
Когато преди около месец прочетох този откъс, си зададох въпроса - дали щях да се харесвам, ако бях "китайска майка". Преди да си отговоря осъзнах откъде идва бунтът ми - за мен целта не оправдава средствата. Иначе без съмнение е интересна дискусията по откъсите и коментарите, с които разполагаме  Simple Smile

Не вярвам в тази китайска форма на дресировка. Тя може да създаде рано изхабени отличници. Ако безкрайните упражнения бяха единственият фактор за успех, то всички китайчета щяха да са първенци на олимпиади и пълни отличници, а те не са. И как би могло някое дете да е номер 1 в класа, ако и другите се упражняват също толкова? Би трябвало всички да са равни в отличността си Wink За мен доминацията на китайците по матемтически състезания например, се корени в няколко неща, не само в упоритото упражняване с часове. Китайците са над милиард, сигурно 150 пъти по-многобройни от българчетата. Ми нормално е ако ние успяваме да извадим 2, 3 или 4 деца медалисти, Китай да извади 500. Освен това в Китай имат система за подбор и развитие на талантите подобна на нашата система за подбор на таланти в спорта от соц времената - със специални училища, специални програми, стипендии и т.н. Накрая, в Китай демократиното отношение ( вкл. към децата) не е издигнато в култ, както в западния свят. При наличието на всичко това китайската доминация е съвсем ествествена. И в добавка се упражняват наистина много. Защото е неоспоримо, че каквото се упражнява се подобрява. Спор за това няма.

# 149
  • Мнения: 4 877

Днес попаднах на потребителка в тема за държавните училища, която е учила във Виена и тя коментира, че се е върнала заедно със свои състуденти и се развиват успешно в БГ. Никът й е Rila.

Хихиии, сега видях това. Ще пиша на Rila да доуточни.

Общи условия

Активация на акаунт