Обазование тук, образование там.(USA)

Не ми се искаше да се намесвам в темата, но в края на краищата реших, че е в интерес на участващите майки да поправя някои неточности. Г-н ПламенХ, представата, която създавате за кандидатстудентския процес в САЩ е леко изкривена. Предполагам, че информацията Ви се базира на личния Ви опит (или по-скоро на Вашата интерпретация на опита на дъщеря Ви), но мисля, че малко далеч отивате в обобщаването на този опит.


Приемът на бакалаври в щатски университет е достатъчно универсален и "скъпите университети" не се отличават от обикновените по състава на кандидатстудентското портфолио. Елементите, които са задължителни за прием, са:

- успех от диплома за средно образование или репорт за успеха към момента на кандидатстване,
- препоръчителни писма от хора, запознати с учебната работа на кандидата,
- есе (често серия от есета), като част от формуляра за кандидатстване,
- резултати от стандартизирани тестове (обикновено или АСТ, или общ САТ плюс два специализирани САТ по предмети - никой не иска повече от два, дори Харвард).

Толкова. Всеки един от тези четири елемента се оценя отделно, и всички те имат еднаква тежест при приема (няма такова нещо като "двустепенна филтрация"). Единствените университети в САЩ, в които интервюто е задължително за прием, са военните академии. 
 
Да, кандидатът може да добави допълнителна информация с цел предимство - Адвансд Плейсмънт курсове (това не е кандидат-студентски изпит), особени характеристики, които ще го направят ценно допълнение на студентския състав (особен произход, изключителни житейски обстоятелства, специални постижения в академични или спортни състезания и така нататък), както и да се възползва от възможността да отиде на интервю (което се провежда от бивш възпитаник на учебното заведение, не от изпитна комисия, както в Оксбридж и което има подчертано светски, а не официално-изпитен характер). Но това са допълнителни елементи. Те не са част от задължителното портфолио. 

Държах да уточня тези неща. 

Въобще не мисля така. Нещата съм ги казал ясно макар и не подробно. Нямам интерес да изнасям повече информация от тази която смятам че е необходима.

Обяснявам на хората че кандидастването в добър университет в САЩ не е "калъп", както се изрази една г=жа, а много флексибилна система където главна роля играе индивидуалността на кандидата, неговите успехи,усилия и пр.

А кой твърди обратното ?
Разликата формално е в изискванията за  SAT Subject Test и в  интервюто.

На практика обаче разликата е в КАЧЕСТВОТО/БРОЯТ на "назадължителните" елементи, характеризиращи индивидуалността на кандидата  и в оценките му от кандидат студентските изпити..

Пак ще повторя : Харвард и Йел изискват 3 SAT Subject Test *
цитирам: required (any three)
* става дума за времето когато кандидастваше дъщерята - сега как е не знам.

Информацията ми е от справочници а на сайтовете поради официалният характер на информацията, ходеше/проверяваше дъщерята, 
Самата тя кара 3 SAT Subject Test.

Почти ВСИЧКИ приети студенти в елитни университети имат повече на брой взети SAT Subject Test  отколкото изисква университета. Товa е нещо като неписано правило koето масово се прилага.  По скоро са изключение студентите които вземат минималният брой изпити.

Не говоря и никъде не съм говорил  за "задължителни" елементи - те могат да се прочетат в условията на приемане на всеки университет,  а за това  какво теябва да НАПРАВЯТ кандидатите  "за да ги приемат в престижен ВУЗ".
Чувствате разликата , нали ?

Е, хайде да не говорим наизуст - няма такова нещо. То ако имаше системата им щеше да е като българската с изнесените списъци.

Като пример ще дам оценките от дипломите. Всеки знае че завършилите елитни частни училища като правило имат по ниски дипломи от останалите заради високото средно ниво и изисквания. Това означава ли че са по глупави от другите ако оценката от дипломата има "еднаква" тежест ?

Комисията преценява кого да приемат по свое усмотрение а резултатите на кандидата имат за нея информационен характер. Има много случаи на приети студенти с по слаби успехи , но от бедни семейства.  Или пък приети САМО заради изключително високите им постижения в различни международни състезания. Дори не говоря за спортистите.

1.Терминът е мой .
Опасявам се че присъстващите могат да останат с грешно  впечатление относно значението на интервюто т.е. че то един вид е среща/повод за "побъбряне" при кафето, така да се каже "времето да мине , лафа да върви"
Защо интервюто е важно не искам да обяснявам - това е "класифицирана" информация предназначена само за МНОГО близки хора

2.Какво искате да кажете със "задължителноста" на интервютата? Че в цивилните университети не се провеждат или тук таме се провеждат интервюта ???

Познавате ли кандидат от елитен университет който е приет без интервю??? Особенното на интервютата при "скъпите университети" е че те са ЛИЧНИ за разлика от по бедните университети които го извършват по телефона.
Абсолвенти на Харвард които живеят / работят зад граница  преминават през специален курс и извършват интервютата в страни извън САЩ. Такъв човек изпитва и дъщеря ми.
Всичките колежки на дъщеря ми са влезли в елитни университети СЛЕД ИНТЕРВЮ. Никоя не е била приета без интервю !!!

Така че да показваме и обратната страна на медала. Аз говоря за практическата страна на въпроса ЯСНО дефинирана по горе.

За да не се повтарям отново само ще ви попитам: Познавате ли американец приет в елитен ВУЗ без изредените по горе "незадължителни" елементи???
Тези "незадължителни" елементи в МНОГО случаи са по важни от задължителните и са определящи при приемането на кандидата.  
Тези  "незадължителни" елементи на практика са "ДОБРОЗОРНИ" ако мога така да се изразя. Дъщеря ми държа 5 (пет) Адвансд Плейсмънт изпита.  Трябва ли да ви обяснявам защо се мъчи с тези "незадължителни" изпити ?

Случайно да познавате българин/ка която е приета без "незадължителни" елементи ?  Поне ЕДИН случай знаете ли ?  

В по предният си постинг съм заявил:
"Освен това интервютата на Оксфорд по моя преценка са много по "жестоки" от  американските".

И аз също.  

Има още МНОГО ВАЖНИ неща които не са официални, но определят мнението на оценяващите.
Като пример ще посоча неприемането на едно китайче -ГЕНИЙ !!! от училището на дъщеря ми  в редица елитни университети.

Да, познавам хора, приети в престижен университет без тези вълшебни ключета. Не работя в Харвард, но пет години преподавах в университет от топ-20, участвала съм в оценка на документи и на бакалаври и на пост-бакалаври, и имам някакъв поглед върху нещата.

Четирите задължителни елемента наистина се оценят отделно и след това от всичките се прави профил на кандидата. Съвсем не е необичайно кандидат с учудващо ниска диплома или с много разочароващи резултати на САТ да бъде приет в моя университет. Блестящо есе, подкрепено с възторжени препоръчителни писма, е достатъчно да спаси такъв кандидат. Те затова се включват тези елементи  (вие забелязвам, че изобщо не ги споменавате, а са точно толкова ключови, колкото и цифровите оценки).

Интервюто не е задължителна част от изпитния процес в нито един университет. Всички университети заявяват, че липсата на интервю по никакъв начин няма да се отрази на кандидатурата и наистина е така. Официално. Кандидатът сам решава дали да проведе интервю, като естествено целта му е максимално да впечатли интервюиращия. Да, смятам, че става въпрос за много по-незадължаващо и нестресиращо преживяване от един изпит в Кеймбридж. На самите интервюиращи работата им е да предразположат кандидата, както и да представят университета в най-добра светлина. Тоест, те взаимно трябва да си направят добро впечатление. Вие представихте интервюто като едва ли не най-важната част от процеса - това е грешна представа.

И, между другото, няма такава постановка, че в елитните гимназии завършващите имали по-нисък общ успех. Напротив, баш в елитните гимназии имаме най-много проблеми с раздути оценки. Затова и АП тестовете станаха толкова популярни - защото се записват в дипломата като 1.5 пъти оценката от стандартните средношколски курсове. Тоест, все едно в България един средношколец вместо 6 за годината по история, да получи 9. Естествено, това вдига общата оценка от дипломата и сме изправени пред парадокса децата масово да кандидатстват с дипломи 5.0 по четирибалната система. Други са им проблемите на елитните гимназисти - че всички около тях са точно толкова елитни и е трудно да се откроят и да получат блестящи препоръки.

И моля Ви, стига с тези подмигвания "информация за много близки хора". Не сте от близките хора. Ако бяхте, дъщеря ви нямаше да взема 5 АП изпита, а щяха да я приемат с предимство като дъщеря на почетен бивш възпитаник. Това са вътрешните хора в този процес.

ianajar, благодаря за включването.

На базата на опита си, може ли да споделиш как се оценяват препоръчителните писма. Въпросът е продиктуван от типично българските ми очаквания препоръките да съдържат клишета с положителна оценка за възможностите и постиженията на кандидата. В тази връзка, ако дете от България кандидатства, то възторжените препоръки от българските му преподаватели ще имат ли някаква тежест?

Да, права сте и на мен тези неща са ми добре известни. Не ги споменавам отделно защото не правя подробен анализ на отделните елементи.
Спорът възникна от твърдението на една г-жа че щатската с-мата на приемане на студенти е  "калъп"  защото както казва тя "просто не вярвам в идеята, че един тест е валиден за всеки ум".т.е г-жата елементаризира този процес до такава степен  че "лично не би си пратила детето в университет, където все още се използват тези тестове за прием.".
Доста крайно твърдение, като се има предвид че реално нещата стоят по съвсем друг начин.

Вашето включване в темата не беше по съществото на спора и аз не виждам причина да изместваме темата на друга плоскост по която практически нямаме съществени разногласия.

Разбира се.

Далеч съм от тази мисъл. Според същата логика мога да кажа че Вие представихте интервюто като едва ли не най-незначителната част от процеса, на което кандидата спокойно може и да не се яви.

1. В училището на дъщеря ми, което влиза в топ 10 на частните у-ща в САЩ, по официални данни само 7.8% от учениците  са имали успех между 4.50 и 6.00 (степен на оценяване по старата система от 1 до 6).
Това е официална информация на у-щето от преди около 3г когато се записваше там за първи път.
Сравнявали сме с други наши познати деца които са били по същото време ученици в държавни у-ща на САЩ по различни линии (чрез агенции, Ротари клуб и пр) и отношението труд/оценки винаги е било в полза на държ. у-ща.

2. AP са свободно избираеми за ВСИЧКИ ученици.

Явно не сте разбрали за какво става дума.

В щатските училища пишат оценки като в България ли? Аз мислех, че са като английските. Оценки няма, учителите само неофициално дават ниво, на което работи ученика. Съответно в определени класове се прави нещо като външно оценяване на знанията на децата. След такова оценяване получаваме документ за завършен клас, където пише, учителят е преценил, че детето работи на еди какво си ниво, при външното оценяване работата на детето е била на еди кое си. В общи линии съвпадат с тези на учителите. Но факт е, че за тези изпити започват да подготвят няколко месеца предварително. Трикчета какво се цени от преглеждащия, как да влязат в определените минути за работа, показвайки максимални знания и тн. и тн. Един вид, учениците не научават нищо ново и полезно в този период, а само методи, как да се представят максимално добре на тези конкретни изпити  Миналата година много училища бойкотираха това външно оценяване. Аз не мога да преценя кое е правилно и кое не. Но за мен външното оценяване ми дава информация все пак, до къде са стигнали децата с обучението. От друга страна, наистина представянето на изпит, за който си тренирал няколко месеца подред и протичащ 45 мин, може и да не даде реална представа за знанията по предмета 

plamenh:
По ред: госпожата определи САТ като калъп. С това твърдение никой не спори. Калъп са. Ограничаващи са. Не дават особено смислена информация за това доколко кандидатът е подготвен за работа на университетско ниво. Използват се основно, защото са бърз и евтин начин да се внесе някаква уравниловка при оценка на кандидатурите от различни училища, държави и контексти. Никой уважаващ себе си университет не би седнал да твърди, че САТ са особено смислена цедка. Затова има един куп други елементи, които влизат в оценката. Да, прав сте, че оценката се прави холистично, преценят се индивидуалните особености на всеки кандидат - точно в това САТ изобщо не помагат. Аз лично съм съгласна с твърдението, че изпитите в Оксбридж и матурите в много европейски държави са значително по-трудни и дават по-добра представа за общото ниво на кандидата от тези в Щатите. Това си е мое мнение, разбира се.

Второ, ролята на интервюто. В няколкото си поста на последните страници, вие настоявахте, че в престижните университети в САЩ подборът става основно чрез интервюто. Ето ви пример напосоки: . Глупости на търкалета, ще ме прощавате. Малко са университетите, които могат да си позволят да интервюират всичките си кандидати. Погледнете Айвитата само. Всички имат извинителни бележки на сайтовете си, в които уверяват кандидатите, че липсата на интервю не им намалява шансовете за прием. И ги умоляват да не се шашкат, ако в техния район се случи да няма подходящ представител.

Трето, разпределението на оценките в училището на дъщеря Ви е нетипично за средните училища тук. Всяко частно училище си има собствена система и критерии на оценяване, разбира се, но две неща са изключително нетипични: това, че имат шестобална система (стандартната система в САЩ е или на проценти, или четирибална 0-4 или десетобална) и това, че по-малко от 10% от завършващите са имали оценки в най-горните 30% от кривата. Това е изключително нетипично, най-малкото защото стандартно оценките в клас и при завършване се разпределят правилно по статистическа крива с предварително зададена средна стойност - например, в много училища е практика да се задава предварително очакван среден успех от В или Вплюс, което е около 80-85% по процентната скала. Явно нейното училище има специална система, за да отсее от многото си елитни ученици най-елитните. Това, обаче, повтарям, е в нейното училище. Това е вашият си опит. Моля, не го представяйте като единствения възможен или като най-правилния.

Включих се в темата, защото ми направи впечатление, че създавате изкривена представа за процеса на кандидатстване и за относителната тежест на елементите в портфолиото. Надявам се на някой да му е било от полза доуточняването.

Obsolete: препоръчителните писма имат много голяма тежест в оценяването на кандидата. Те дават възможност да се получат допълнителни данни, обяснения на някои факти свързани с оценките на кандидата и така нататък. Обикновено са доста дългички - поне една-две страници. Да, има клиширани неща в много писма. Точно това е и критерий при оценяването - ако преподавателят си е дал труда да напише наистина оригинално, задълбочено, информативно и емоционално писмо за даден кандидат, значи в това дете наистина има нещо. Писмата имат огромна тежест в случаите, когато нещо друго куца в портфолиото. Аз съм обяснявала в писма, например, защо един по принцип блестящ студент с изключително обещаващо бъдеще, е получил разочароваща оценка в моя клас и защо все пак комисията е длъжна да му обърне внимание, защото това е човек, с който след време университетът им ще се гордее. Примерно. Приеха го, между другото.

Мери, малко по-различна е системата на оценките но да, обикновено се пишат оценки от учителя в края на срока и на годината, има и текущ контрол (тестове с оценки). Обаче няма стандартизирана система, затова в известен смисъл всяко училище си е само за себе си. В някои се пишат оценки на един принцип, в други на друг, в трети изобщо няма оценки дори при завършването и така нататък.

Нека да бъдем ТОЧНИ !  Недейте да "създавате изкривена представа" за това какво е казала г-жата.
Г-жата  говори  за цялостната СИСТЕМА а не само за изпита както вие твърдите  т.е. тя е против американската МЕТОДИКА на избор на кандидати.!!!   Правите ли ли разлика между ИЗПИТ и СИСТЕМА  ???
Ето постингът и :


Опитвах се да обясня на г-жата че тестовете са само част от системата на оценка на кандидата. Освен това самите тестове са много добре направени.

Това не е предмет на спора а аз не съм твърдял обратното за Оксбридж - напротив
Моето мнение дадох в предишните постинги.
В САЩ  специалноста се избира СЛЕД приемането във ВУЗ а в UK - ПРЕДИ приемането. Според мен най напред трябва да се реши  кой вариант  е по добър за студента. Ако приемем че избора на специалност ПРЕДИ приемането във ВУЗ е по добрият вариант, несъмнено един СПЕЦИАКИЗИРАН тест е по добър от един общ.
Освен това и интервюто е много по добро от американското.
Ако приемем че е по добре да избираме специалност СЛЕД първата година следване , тогава не можем да приложим специализирания изпит.

В постинга си написах че това е системата която тя завари . През втората година на обучението преминаха на %.

Хайде да не издребняваме нещата. То ако така ставаше интервюто щеше да е като в Оксбридж.
Много добре знаете че кандидатите за престижните университети са с изравнени възможности и от изпитите. Кто пример  SAT Scores Harvard

Reading - 780т имат 75%
Math - 790т  имат 75%
Writing - 780т имат 75%

Не можете да разграничите кандидатите само по диплом и резултат от тестовете защото  почти всички имат едни и същи високи резултати. Дори пълен резултат 800т не ви гарантира приемане ако нямате отлични есета, рекомендации, академични успехи и извънучилищни дейности. Точно в този аспект разглеждам и интервюто. Ако интервюиращия не ви одобри шансът да ви приемат е минимален.

Такава система не може да бъде "калъп".

Разговорът стана като диалог между ням и глух. Предметът на спорът е съвсем друг. Аз не виждам изкривени представи. Ако представите ми бяха изкривени детето ми нямаше да е там където е сега.

Интересно, дали можете да напишете поне един постинг без да крещите? 

Аз се радвам, че в отговорите си към мен коригирахте голяма част от твърденията си. Мисля, че това ще е полезно за останалите читатели. Нямам намерение да коментирам повече в темата, казах каквото имах за казване. 

Заради това негово крещене вече си отиде една тема за университетите.

И не само.
За господина с пълна сила важи българската поговорка "На всяка манджа-мерудия", въпреки, че от другата тема на всички ни стана ясно, че се отрича от всичко българско и родно.
Не знам защо се чувства и длъжен да отговаря на всеки пост, като му прави подробен анализ и разбор.
Подозирам,че господинът има сериозни проблеми, с които е неспособен да се пребори.
Вероятно по-нататък ще напусне и тази тема, дълбоко обиден от нещо.
Е, останаха още няколко теми в този подфорум, в които би се чувствал комфортно и вероятно отново ще се завърне.
Такива винаги се завръщат.

Мили мами, с радио не се спори. От предходната тема стана ясно, че господинът държи да е последната инстанция по всички въпроси. Много полезни линкове беше пуснал, това никой не му отрича, но същевременно едно чуждо мнение, различно от неговото, за обучението в Щатите не се опита да приеме или поне да премисли. И ако тези ,които оттук се изказваме за САЩ ,без да имаме преки наблюдения и с това ни контрира успешно, то  как опонира и на човек, видимо живеещ там, преподавал или още преподаващ в топ американски университет, чиито деца също се образоват по американската система.Тоест наблюденията са от първа ръка. Ако се наредим по степен на осведоменост за детайлите там, ние родителите от форума сме наистина най-несветнати за нещата, господинът обаче ни следва, въпреки факта, че дъщеря му следва в Харвард, а най-надежден източник е госпожата, живееща и преподаваща в САЩ.Поне за мен. За написаното очаквам нова тирада от обвинения в цървулски манталитет, цигански нрави и  комунистическа ориентация, както и поредно предложение децата ми един ден да следват в Русия. Понеже гроздето им киселее и като всичко българско са  твърде посредствени..

Виждам сменили сте тактиката   Започвате с емоционална увертюра - явно нямате какво конкретно да кажете. Не се съмнявам че след тази "димна" завеса ще се включат ура-патриотично настроените гражданки алергични на всичко американско.

Не бягайте от темата с тези плоски номера а дайте на народа информация от кухнята. Сега става интересно след като дебело изтъкнахте  че разбирате нещата.
Зарибихте народа с евтина информация, която могат да получат/прочетат навсякъде а когато трябва да отговаряте на специфични конкретни въпроси свирите отбой. Не е коректно към публиката  

ПС. На мен няма какво да обяснявате, въобще не ме интересуват информациите свързани с  undergraduate education, тъй като проблемът вече е решен.
Не аз а други чакат информационният месия, така че влезте си в ролята на майка Тереза и отговорете на въпросите на хората.

.
Не заблуждавайте хората !  
Темата си е там, жива и здрава - аз само я напуснах. Надявам се че в тази нова творческа обстановка (без "крещене") темата  ще има по добро творческо развитие. С вашето активно участие няма да заболее от симптона на "сивият поток" така характерен за социализма. Така че от приказки преминете към дела !

Внимавайте от напъване да не си разхлабите правоте черво г-жо.  

Спомних си баснята на Крилов  "Слон и Моська".
http://www.stihi-rus.ru/1/krylov/10.htm

Да, това е човешката глупост.

Извинявам се, ако съм заблудила някого. В тази връзка се надявам настоящата тема да не се превърне в поредната -  " колко много знае plamenhk за университетите".  В " Скъпите университети" научихме достатъчно по въпроса. Ако си бяхте направили труда да прочетете първите няколко страници тук, щяхте да разберете за какво всъщност е темата.
И още нещо. Ако отново си позволите подобно отношение към кое да от червата на потребител или други  части от неговото тяло, ще бъда принудена да информирам модератор.

Пламене, доста време четох без да се намесвам и само се чудех дали има нещо по-голямо от комлексираното ти его. Сега мога да кажа, че липсата на възпитание и простащината ти далеч превъзхождат комплексите ти.
Имаш отвратителни маниери на спорене - крещиш, обиждаш, наричаш комунисти всички, които не са на твоето мнение и на които не намираш какво да отговориш, всеки твой постинг е пълен с озлобление и надменност. Нищо чудно, че където и да отидеш, скандалът те следва по петите.

Но поспри се малко, не една колежка ти го каза. Впрочем сигурна бях, че няма да се сдържиш и отново ще се появиш във форума, независимо от гръмките ти фрази. Просто нямаше как да не цъфнеш отново росен, росен, защото това твоето е типичното поведение на неудачниците, които ходят да се надуват пред по-малките хлапета, защото техните връстници не ги приемат и ги бият. Като си толкова велик защо не отидеш да си мериш каквото там имаш с другите мъже, ами се навираш да се правиш на велик в женския форум? И когато срещнеш аргументиран отпор, защо все прибягваш до тактиката "а вие защо биете негрите" или до любимите си обиди?
Но сега премина всички граници с просташките си обиди, типични за петокласник. Но за разлика от теб петокласниците поне са готови лично и даже с юмруци да поемат отговорност за постъпките си, а ти се скатаваш зад виртуалната си телесна неприкосновеност. Честно казано вече не ми се и влиза в спор с теб, защото след всеки подобен се чувствам като изцапана с нещо гнусно. Бъди здрав.