Не ми влияе на самооценката, но е досадно вече. Не знам на какво се дължи, нито как да се справя.
Критикува ме за смешни неща или критиките и са необосновани.
Например, след като завърших висше, съвсем сама без никаква помощ от страна на родители ми вика, ами нищо не е, да видим отсега нататък как ще я докараш. При положение, че майка ми никога не е следвала, защото я мързяло, не защото не е могла или защото не е имала възможност.
След това започнах добре платена работа, тя пак, ами нищо не е, всеки работи, майка ми е домакиня, не работи.
Сега вече е седнала да се заяжда, че не гладя и не бърша прах, вкъщи е кочина. Звъни ми по телефона, вместо здравей ме пита,
гладиш ли?
Изми ли прозорците? Събота идва и започва да опипва мебелите, добре че около час по-рано бях избърсала праха.
Не живеем заедно и не сме живели почти никога с малки изключения от по една година, като бях във втори клас май.
Питам за съвет, как да се справя, ужасно досадно ми е нейното държание. Като бях млада не се е интересувала така,
от две години долу-горе е това чудо. Мислила съм да не е от менопаузата?

