САМО за фенове на Стивън Кинг! - 5 част

Киф, дано ти хареса, че "Град Отчаяние" много съм я хвалила, но виж как те разочарова ...
Въпрос на вкус, какво да се прави.
Сам, гледам, че и тя е за "Дума Ки"   

Не споменах за повода, понеже мисля, че няма какво да занимавам форума с тези неща. Много ти благодаря за пожеланията 

И пиши по-често, че съвсем ти загубихме дирията, хей! 

Ами не само ти ,сигурно затова се бях настроила за нещо супер грандиозно ,като "То " например,знам ли и аз...

Ще занимаваш форума с тия неща!Ние сме стари кучета и ни е позволено

И друго - може ли линк с филма "Град отчаяние" ,тъкмо съм на тази вълна 

Вивиан, да ти е жива и здрава рожденичката.
Самсара, не че има нещо на Гари Олдмън, просто аз приех за майтап изборът на Рей Романа и Опра за ролите, и доколкото разбирах с моя ужасно беден ( направо никакъв) английски, това е първоаприлската шега на админите  на сайта на Кинг.

deadface,  ! Страшна работа си  !


Киф, и аз препоръчвам Дума Ки  !
Ето линк за филма "Град Отчаяние" .
Изненадвам се, че не ти е допаднала книгата, както и че "Мизъри" включваш в графата "скучни".
Спомням си, че специално "Мизъри" я изчетох за една нощ, просто не можех да я оставя.
"Град Отчаяние" не бих я сложила сред шедьоврите на Кинг, но си ме държа в напрежение и не бих я определила за слаба книга. Примерно "Томинокърс" ми беше далеч по-скучна от горните две книги, че и дълга на всичкото отгоре  !
Но си е въпрос на вкус. Виж колко различни отзиви се дават за едни и същи произведения на Кинг.
Дано "Дума Ки" да ти хареса  !

Вив, поздравления за Кулата! Краят й и мен ме изненада, но пък страшно ме удовлетвори!
Няма да се уморя да казвам, че това произведение е ВЕЛИКО!
"Безсъние" ще ти се стори малко бавничка, след като си набрала скорост с Кулата, но е много хубава според мен и наистина е добре да се чете след.
Честито и от мен за празника! И наистина си пиши следващия път  !


Подкрепям и двете твърдения  ! Лично аз започнах с "Подпалвачката","Мъртва зона" си ми е сред любимите, а от Капана така се побърках и разтроих, че не знаех на кой свят съм дни наред - само тая книга ми беше в главата  !

Доникъде съм със "Сблъсък"  , затова няма да пиша повече!
Нещо много работа ми се събра напоследък, та нямам почти никакво време за четене  !

Благодаря за отзивите  Само да отбележа, че го редактирах малко, защото не ми звучеше съвсем добре. Мисля, че сега е по-добре.

Даа, който не чете....   Сори, то наистина си и звучи като шега.

Благодаря Кали,да видим кога ще го гледам,че от вчера съм го заредих да се тегли ,но няма сийд

"Мизъри" и аз прочетох за отрицателно време,държи в напрежение,но като цяло ми остави някакво
странно усещане,не много приятно 

Роланд май все пак ще бъде Бардем:

Javier Bardem Closing 'Dark Tower' Deal
Javier Bardem 'this close' to closing a deal to headli … r' franchise

*


Дописах разказа, защото осъзнах, че историята не е завършена. Надявам се, че продължението ще ви хареса. 



Марципан
разказ от Иван Атанасов


Боже, колко обичам марципан! Не, нямам предвид онова недоразумение, което се продаваше по време на комунизма в сини опаковки „Люлин”. Говоря за истински марципан - онази смес от смлени бадеми с пудра захар, която слагат в шоколада. Опитвали сте я, нали? Едновременно сладка и горчива, ужасно е вкусна.
Защо ги убих? Търпение, г-н инспектор, и до там ще стигна. Всичко ще разберете, само кажете на тази маймуна да не ме стиска толкова силно, причинява ми болка.
Мисля, че всичко започна с марципановите бонбони на доктор Павлов. Да, психиатърът, при когото ме водеха два пъти седмично, откакто установиха, че имам наследствена шизофрения. Смешна болест, нали? Уж си здрав, а главата не те слуша...
Знаете ли, че има над 300 вида фобии? Моята беше лейкофобия – страничен резултат от шизофренията. Изпитвах неистов страх от всичко бяло. Достатъчно беше да зърна снежинка или люспа от пърхот и получавах сърцебиене, обливах се в пот и се разтрепервах, започваше да ми се вие свят... Направо ми причерняваше.
До деня, в който доктор Павлов поднесе към устата ми онзи бял марципанов бонбон. Тарантула да беше, нямаше така да се уплаша. Изпищях и понечих да се дръпна, но каишите ме държаха здраво за стола. Мятах се, крещях, опитах се да го ухапя – напразно. Навря ми проклетия бонбон в устата и ме стисна за челюстта, така че нямах друг избор, освен да го погълна.
А голям беше, да му се невиди и бонбона! Помъчих се да го глътна, но щях да се задавя. Затова го сдъвках... и устата ми се изпълни с най-прекрасната сладост, която някога бях вкусвал. Беше кьонигсбергски марципан – най-хубавият! И любекският е хубав, но този е просто убийствен.
Пет минути по-късно, вече развързан, гребях с шепи от бонбониерата. Тъпчех се като невидял, а от лейкофобията ми нямаше и помен.
Знаете ли, че навремето само аристократите са похапвали марципан? През Средните векове захарта е била скъпа, а марципанът - лукс. И до днес се спори кой пръв е измислил тази амброзия. Едни твърдят, че са персите, други китайците, а трети – испанците. Който и да го е измислил, г-н инспекторе, бих искал да му стисна ръката. Откакто проядох марципан, станах нов човек и преоткрих красотата на белия цвят. Накарах баща ми да боядиса стените на къщата в бяло, да изхвърли старите мебели и да купи бели. Започнах да се обличам в бяло и да слагам в кафето си мляко.
Да, сега любимият ми сезон е зимата. Тогава излизам и тръгвам по белите улици с марципан в ръка, а хората ми се усмихват и всичко е едно такова бяло. Мислех и днес да се поразходя, но когато станах... Да, спомням си отлично, беше малко след десет часа, защото обичам да си поспивам до късно. Влязох в кухнята, като се облизвах при мисълта за плодовете от френски марципан, които бях заръчал да ми купят. Ягоди, череши и праскови, отвън червени и оранжеви, а отвътре - бели и вкусни.
Знаете ли, че френският марципан се прави от бланширани бадеми със захарен сироп?
Както и да е. Влязох в кухнята и те бяха там – майка ми и баща ми. Закусваха палачинки и се смееха. Изглеждаха щастливи... Но щом ме видяха, се стреснаха и лицата им посърнаха.
Искате да знаете защо ги убих? Да, сигурен съм, че искате. А да ви се намира марципан? Не? Така си и мислех.
Е, на тях също не им се намираше. Бяха забравили да купят.
Сърцето ми се разтуптя, облях се в пот и се разтреперих, зави ми се свят, причерня ми...
Исках още марципан, нали разбирате. Копнеех неистово да вкуся отново горчивата сладост. Да я захапя и да усетя как полепва по зъбите ми. Да дъвча белия марципан и да го смуча, а той да се топи в устата ми.
Залитнах напред и две бели ръце ме подпряха.
Тогава захапах баща ми за пръста. За малкия пръст. Малко жилав беше този марципан, с лек бакърен привкус. Все едно дъвчех шоколадово блокче ведно със станиола.
Не, не се мръщете така, беше изненадващо вкусен! Почти като истински, честна дума.
Баща ми взе да пищи, но аз продължих да дъвча. Той се дърпаше, разбира се, затова се наложи да го ударя два пъти по главата със стола. Падна на пода, но не спря да крещи, докато не му отхапах езика.
И майка ми пищеше, о, да. Виеше като марципаново банши с марципановата си уста, скубеше марципановите си коси и кършеше марципанови ръце.
Сграбчих я за косата, отметнах главата й назад и загризах бялата й шия. Май нацелих някаква вена, защото от дупката изригна същински гейзер от захарен сироп. Тя се свлече на пода, а от гърлото й продължи да пръска. Пропълзях над нея с отворена уста и взех да гълтам жадно горещата лепкава струя.
Когато нахлуха съседите, тъкмо разкъсвах белите й гърди.
Останалото ви е известно.
Значи нямате марципан, господин инспекторе?
Лошо, много лошо. Защото забравихте да ми сложите белезници, а усещам, че вече ми причернява...

*

Откъс от дневника на д-р Павлов, намерен след смъртта му:

3 април 2012 г.
Остават броени часове до последния ми сеанс с пациента И., 32 г., който има сериозно психично разстройство – не прави разлика между фантазия и реалност, страда от нарушено логично мислене, държи се неадекватно в социални ситуации, има нарушения на съня и затруднения в концентрацията. През повечето време е апатичен и не реагира емоционално на заобикалящата го среда, но понякога става хиперактивен и изпада в необяснима агресия към околните.
След няколко сеанса с И. стигнах до извода, че той страда от недиференцирана шизофрения, най-вероятно наследствена (в рода му има два случая, съответно на кататонна и параноидна шизофрения). Открих също така, че И. има натрапчива фобия към белия цвят, която вероятно се е появила в ранното му детство (като малък е бил ухапан жестоко от бялото хъски на съседите). Интересното е, че след този инцидент пациентът не е развил страх към кучета, а към всичко бяло.
Във всеки случай смятам да се възползвам от фобията му – ще го хипнотизирам и ще го накарам да изяде последния от любимите ми бели марципанови бонбони (от кьонигсбергски марципан – най-хубавият! И любекският е хубав, но този е просто убийствен.) Щом вкуси веднъж от горчивата сладост, той, разбира се, ще забрави моментално за глупавата си лейкофобия (та нима има по-красив цвят от белия?). Тогава ще му внуша, че е луд по марципана като мен и че се намира в стаята за разпити на полицейското управление, защото е убил и изял родителите си.
Това, разбира се, ще го разстрои ужасно, защото Й. храни дълбока любов към родителите си. Мисълта, че ги е убил, ще съсипе психиката му, която и без това е доста лабилна. От главата му ще изчезнат и последните наченки на здрав разум и той ще стане като пластелин в ръцете ми. Тогава...
Тогава ще бъде съвсем лесно да го убедя, че е кьонигсбергски марципан и той ще се остави послушно да го изям, както постъпих с жена си. Уви, марципанът ми свършва, а продавачът в сладкарницата каза, че ще зареждат чак в петък...
Питам се само... Като е толково бял отвън, дали ще е бял и отвътре? Мария беше розова, но се оказа изненадващо вкусна.
Е, скоро ще разбера.

*

Заглавия от първите страници на националните всекидневници през периода 3 - 6 април 2012 г.:

„Вълна от жестоки убийства през последните няколко часа”
„Неизвестен вирус превръща хората в гладни за марципан лунатици”
„Смъртоносен вирус взема хиляди жертви, президентът обявява извънредно положение!”
„Още не е установено как се предава заразата”
„Лекарите са безсилни срещу новия вирус”
„Марципановите зомбита нападат всичко бяло!”
„Ако сте бели, заключете се вкъщи!”
„Марципанът свърши, сега какво ще ядем?”



deadface © 2011 г.

Дедфейс, готин разказ  Браво 

Дедфейс,    

Разказът е страхотен.
А как обичам марципан.
Ъъъ, да се редактирам, че звуча малко странно. Исках да кажа, че дори подобен разказ не би могъл да ме откаже от марципана.
Бардем не е добър избор за Роланд. Ама хич. Лицето му не е достатъчно одухотворено. Абе, ясно беше, че филмът ще е разочарование, що ли се пънат.

 Wow! Цяла огромна тема само за любимия ми автор, пълна с хора , който споделят очарованието ми за неговите творби 
 Скоро ми подариха е-книга, и на нея почнах да изчитам негови разкази - Бягащния човек (после гледах и филма по него, но  ) , романчето Куджо и разказа  Мъглата. Сега се чудя коя от старите книги да пре-прочрта. Град Отчаяние , ТО и Клетка  са ми любими, но съм ги чела по много пъти вече, някой да препоръча нещо?

Др. Мими, добре дошла е темата.
От по-  старите книги на Кинг ти препоръчвам "Тъмната половина", "Сияние", "Кристин", "Гробище за домашни любимци",  трябва да ги изброя всички  .
От новите  "Дума Ки" и "Под купола".


Аз сега чета втората част на "Заразата", обаче много ми се чете Кинг, липсва ми.  За съжаление моите вече съм ги изчела по няколко пъти, както и тези в библиотеката. Май ще започвам препрочитане.

deadface, браво. Разказът ми хареса много и в предния вариант.

За Бардем четох и аз, че е почти сигурен за ролята,  не ми се вписва в образа и това е.
Даже и коментарите на испанските фенове на Кинг са отрицателни за избора на Бардем.

НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ   ! НикъФ Роланд не е тоя   !

Иначе за разказа - първата версия повече ми хареса, deadface! Може би защото не е толкова обяснителна, колкото е сегашната. А аз обичам недоизказаните неща, които дават воля на собственото ми въображение. Това не означава, обаче, че и сегашния вариант няма достойнства!
Както казах и преди - имаш прекрасен талант   !

Др.Мими, добре дошла при нас   !
Кажи какво не си чела, за да препоръчаме. Всички книги на Кинг ли имаш?

Ако приеме Бардем ще е супер гадост....Хич не ми пасва за Роланд, а и с този английски с акцент....

Абсолютно 

deadface, и двата варианта на разказа ми харесаха на мен 
и

с това съм абсолютно съгласна