Любители на котки - тема 45

  • 39 138
  • 728
  •   1
Отговори
# 540
  • София
  • Мнения: 1 825
Нямам идея дали е дадено за постоянно, но ако - да, при момичето, пуснало обявата, има и други котета, които си търсят дом.

# 541
  • In a surreal moment!
  • Мнения: 2 038
Емел - не съм много добра с английския, но правилно ли разбирам, че вече се казва Мерлин и отива при трицветна приятелка на име Мерл? Милото котаче... И бебе на 14 месеца ще има...да го тормози ...Ако не е така , здравата съм си пофантазирала с превода хихи...

# 542
  • София
  • Мнения: 1 825
Да, правилно си разбрала, освен ако немкинята не се е объркала и не е искала да каже, че е куче триколор. Simple Smile

# 543
  • Варна
  • Мнения: 6 959
Здравейте!Аз съм кандидат мама на един много сладък сив кот, спасен от Анимал Хелп.Днес ми се обадиха, че ще го задържат за малко, да го лекуват от гъбички.Става въпрос за котето Грей с болното краче.Броим дните докато го гушнем.Влюбихме се тотално в него. Heart Eyes
Гуш на всички котета.

# 544
  • София
  • Мнения: 15 320
Здравейте!Аз съм кандидат мама на един много сладък сив кот, спасен от Анимал Хелп.Днес ми се обадиха, че ще го задържат за малко, да го лекуват от гъбички.Става въпрос за котето Грей с болното краче.Броим дните докато го гушнем.Влюбихме се тотално в него. Heart Eyes
Гуш на всички котета.

Браво! Грей е голямо сладурче(нали е от боята на Мъро  Mr. Green). Заслужава добра мама и хубав дом!

Емел, радвам се за Апостилчо. Жалко, че не стана при нашите хора, но важното е да му е добре! Само за 14-месечното бебче не му завиждам, но пък може да е кротко детето  Grinning.

# 545
  • София
  • Мнения: 1 825
Ами той Апостилчо не се дава лесно - ха му е посегнало детето, ха го е одрало до кръв. Дори, някой път като се ядоса, посегне да ме удари и избяга, ама не му минава ядът, защото се връща и ми тегли още един тупаник.  Joy

Най-много да го върнат и тогава ще му търсят дом без деца.  Joy

Щях да се притесня, ако се налагаше да оставя Кьорчони или Джеската там, защото са като кукли. Хайде Кьорчо ще избяга, ама Джес ще стои и търпи, милата. Голяма е сладурана, няма такова послушно коте.

http://emelcho.snimka.bg/animals/apostil.543145.21815824
http://emelcho.snimka.bg/animals/apostil.543145.21815821
http://emelcho.snimka.bg/animals/apostil.543145.21815816

Последна редакция: пн, 20 дек 2010, 21:19 от Емел

# 546
  • София
  • Мнения: 342
Котакът ми умря, беше на 16 години.... Cry
умря сам...е не съвасем, до него беше другия ми котак на 11 години...тъжно ми е , за тях не остава много време от как се роди дъщеря ми( бяха  и болни от микроспория и са изолирани в кухнята от 3 години) утешава ме все пак мисълтта , че все пак се грижихме физически за тях добре.... вече го няма, а тръгнах да сипвам храна в купичката му...

сега не знам да кажа ли на малката, че е умрял или да излъжа, че е избягал....ако изклъжа ,ще ми тежи....ако й кажа, дълго време ще се разстройва при мисълтта.....

споделете, който е минал през подобно нещо.

# 547
  • София
  • Мнения: 1 825
Много тъжно! Sad

Микроспорията се лекува успешно, поне според книгите. Пробвахте ли?

# 548
  • София
  • Мнения: 15 320
KITTI, много съжалявам!  Cry

А за детенцето - само ти си знаеш кое е най-добре. Има чувствителни деца, които ще се разстроят много от подобно нещо и може би е по-добре да не се травмират. Други пък ще го приемат като факт и изобщо няма да го преживеят както си мислим ние възрастните. Не винаги осъзнават какво означава това.

# 549
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Кити, много, много съжалявам за животинчето.
За дъщеричката ти - мисля, че ще ги приеме нещата по неин начин и няма да страда, както възрастния човек - децата приемат по иначе смъртта, поне съдя от себе си, когато аз бях малка, някак не осъзнавах какво се е случило в действителност.
Лятото имахме друго коте, което за съжаление се изгуби. Аз още не мога да го прежаля и продължавам всеки ден да се оглеждам за него. Тогава обясних на сина ми какво е станало и той по негов си начин прие нещата. Като ме питаше къде е Дидка, аз му напомнях, че се е изгубила, той "А, да, изгубила се е.." - просто котето го няма, игрите продължават, общо взето така стоят нещата за него.

Кихаха, честита бъдеща радост. Уф, аман от тези гъбички. Усещам, че и ние не сме се изчистили напълно - пак ми се появиха 1-2 пъпчици и побеснях, като ги мазнах изчезнаха, но вече човек да се чуди какво да прави... пак ще почна да мажа Флора

Катюша, душици мамини, как си стоят и спинкат заедно. Много искам и аз две маци - да си правят компания.

Таша, голямо дяволче. Нашата Флора същия дявол  Laughing

# 550
  • Мнения: 0
KITTI, много съжалявам. Cry

Нямам опит с деца, но личното ми мнение е да кажеш истината.

Да ви споделя и моята мъка от преди мнооого години.
Първото ми коте ми умря в ръцете. Беше на 4 години.
Не разбрах причината, но предполагам от отровата с която пръскаха тогава за мишки, хлебарки и други отвратителни гадини.
Една седмица ред сълзи ред сополи... Голяма беснотия беше. Много хапеше, много драскаше,
но като решеше да е мила и мъркаща... божееее нямаше по сладко същество от нея.
Много я обичах и тогава беше любовта на живота ми.
Тъгувах доста време за нея, дори не исках друго коте.
Ноооо щом един път съм гушкала котарак..... цял живот ще гушкам.
Не устисках много и след известно време си появи Игито (с индианско име Висящ Корем).


Емел, това пухкаво, сладко, малко, беличко наистина прилича на моята Иги като млада мома.

# 551
  • София
  • Мнения: 40 958
KITTI, много съжалявам. Знам какво е да загубиш любимец.

Детето ще страда. Не знам обаче кой е по-добрият вариант.
Около 7години гледахме рибки (Хари така и не прояви интерес към тях), кекави, много измираха. В началото лъжех Дияна като ме питаше "къде е еди коя си рибка". Докато един ден ми рече "Мамо, хич не ме лъжи, умряла е".
Преди около месец пред нея бяха блъснали улично кученце (с кола). Дъщеря ми много плака, не можах да я успокоя. Само повтаряше "няма да го забравя". А на мен ми беше още по-мъчно, защото не знаех как да я успокоя.
Накрая един работник от метрото я успокоил. На 3тия ден минала на същото място и работник от метрото й казал, че е минала линейка и е прибрала кученцето и са го спасили.
Тази малка благородна лъжа успокои детето ми.

# 552
  • Варна
  • Мнения: 2 171
KITTI, съжелявам Hug!
Ние имахме златна рибка, която беше самичка и реагираше на сина ми като кученце две години. Когато почина той беше много тъжен, но аз винаги наблягам на това, че нищо не изчезва завинаги- просто отива в  по- хубав свят.

Благодаря ви за хубавите думи за моите котаци. Не мога да повярвам, че само от два месеца съм с две котки- толкова е/им е хубаво заедно Grinning.

# 553
  • Мнения: 2 510
KITTI, съжелявам Hug!
Ние имахме златна рибка, която беше самичка и реагираше на сина ми като кученце две години. Когато почина той беше много тъжен, но аз винаги наблягам на това, че нищо не изчезва завинаги- просто отива в  по- хубав свят.

Благодаря ви за хубавите думи за моите котаци. Не мога да повярвам, че само от два месеца съм с две котки- толкова е/им е хубаво заедно Grinning.
KITTI, съжелявам, но мисля, че по-добре да не казваш на детето истината. Все пак, мисля,че е твърде малка и не толкова за да не разбира.

# 554
  • София
  • Мнения: 342
За микроспорията: лекувахме - повтори, пак лекувахме. Голям Ад беше, защото съм имала като ученичка микроспория и си спомням колко трудно се отървахме, затова на котките предоставихме кухня, коридор и туалетна, а за нас другите стаи. И така си и свикнахме, играеме с котките, храниме, миеме ръце и айде в нашето помещение. Не вярвах, че това ще се лучи, спах с тях цяла бременност, но като се разболяха и повториха не посмях да ги пусна вече в стаите.  Съни периодично кихаше( независимо от различните лечения, другия много обича да влачи плюшки) цялата рода в един глас да ги махаме, вече и мъжа ми натам се беше запътил, удържах фронта и се грижих доколкото можеш.  Храна, вода, мили думи и погалване от мен и малката напоследък имаха. Мислих си за други стопани но при толкова малки котета без стопани не вярвам  някой да се наеме да се грижи за възрастна котка, така че реших, че така е по-добре( на кухнята)

Стаси разбира и се разстройва от смъртта, но пък е много чувствителна на тема истина, честност...ако разбере, че сме я излъгали....ще се запита за колко ли други неща сме я излъгали... ще видиме тази вечер какво ще ми дойде на момента....

Общи условия

Активация на акаунт