Миене на пода - почти всеки ден. Понякога по два пъти. Нещото, което най-много ме нервира и вбесява, е мръсен под. А сме и с балатум . Докато кучето и детето не пораснат, няма да можем да направим ремонт. Да кажем, поне още година.
Като заспи детето - всичко, което е разхвърлила по земята се вдига, струпва се някъде ( да кажем на фотьойла и минавам с мопа, доколкото ми стигат силите.
Трудно ми е да се оправя с подреждането - детето непрекъснато разхвърля. Когато си ляга (по това време) - събираме играчките заедно. Като стане и се развилнее - къщата отново е на вили и могили.
Готви мъжа ми. Аз - много рядко.
Мразя, наистина много мразя, да мия чинии. Нямаме съдомиялна още. Мие ги мъжа ми.
Пералня се пуска от един до три пъти седмично. Зависи. Обикновено се пуска вечер, на следващия ден се простират.
Любимата ми работа е да мия прозорци. Не знам защо... Не ги мия много често - един път в месеца, но ми е по-приятно, отколкото да бърша прах и да мия пода.
Горе долу всекидневието е такова:
ставам, подреждам, оправям дреболиите, които са останали от миналия ден. Чакам детето да се събуди. Като стане - закусва. През това време минавам с прахосмукачката навсякъде. После - мия пода.
Преди да легне следобяда, подреждаме играчките й. Като си легне - обикновено чистя и оправям отново. От няколко дни насам ме е налегнал безобразен мързел - докато тя спи си почивам.
Вечерта, след като бъде сложена малката да спи, ако имам сили - минавам с мопа. Ако е необходимо, пускам пералня. На следващия ден простирам.
Прах - рядко. Да кажем 3 пъти седмично. Обикновено когато малката спи. Отнема ми около 40 мин заради всички дреболии, които трябва да преместя...
А беше толкоз убаво докато бях на раУта...
Опитах се да организирам всичко по дни, но мъжа ми рядко спазва разсписанията и се отказах. Сега отново смятам да въведа "списъка" . Можеш и ти да си направиш такъв.