Бившо-настоящата

Мисля че подобен разговор би донесъл единствено и само напрежение и неприятности.
Аз съм бивша първа - от позицията на такава никога не бих търсила какъвто и да е контакт с настоящата МУ, камо ли пък да се опитвам да и налагам каквито и да е правила или рамки. В една такава ситуация бих се чувствала много унизително. Връзката баща - деца е много извън нея. Ако Той не иска да направи нещо Тя не би могла да му повлияе. Ако пък Тя го настройва срещу детето му пак съм с вързани ръце Той слуша нея аз в случея съм никоя. Няма начин да принудиш някой да се държи като родител ако той не  иска да бъде такъв. 
Също така съм настояща втора - от позицията на такава ще ти кажа, че никога не бих допуснала какъвто и да е разговор с бившата му ( за лошото ми отношение си е виновна единствено и само Тя ). Аз съм възрастен човек и никой няма право да ми налага каквото и да било. Отношенията баща - дете не са в моите правомощия, той е човека който решава нещата свързани с детето му.

Абсурдно ми звучи. Твоите отношения са само с мъжа, разговаряй с него по всички тези въпроси, защо търсиш външен човек?

На мен пък, не ми звучи абсурдно.
Първо, децата явно ще ходят при баща си, и едно уточняване, на какво държи майката докато са там винаги е от полза.
Второ, децата ще видят нормални отношения, което определено ще намали у тях стреса от раздялата.
Не виждам нищо лошо в това, бащата да инциира такъв разговор между бившата и настоящата си жена, ако това е от полза за децата.

Аз пък по моя инициатива си говорех с бившата оносно дъщеря им и основните й изисквания по отглеждането на детето й, особено когато сме я взимали за повече време при нас. Сега вече и аз съм бивша и ако някоя друга жена ще ми гледа детето от време на време заедно с баща му (т.е. практически почти изцяло), определено бих предпочела да се разберем като големи хора за основните неща. Защо да оставям всичко на случайността и евентуалната добра воля на някаква непозната? Тук може би е моментът да уточня, че изобщо няма как да разчитам на БНД, та затова е нужен контакта с бившо-настоящите. Ако той беше един нормален и отговорен баща, бих пропуснала това "удоволствие".

На мен ми звучи мегаабсурдна идея, поне в така представения дизайн. Първо, отношенията и регулирането им с правила и прочее наистина са между мъжа ти и теб. Така, че ако много настояваш да включиш и бившата, то трябва да сте тримата, а не двете зад гърба му.

Иначе, ако сте тримата, само по себе си, не е лоша идея  . Само, че зависи какво искаш да постигнеш. Ако искаш да въведеш правила, не можеш да ги въведеш еднолично, трябва да преговаряш, в ситуацията има намесени още двама възрастни, нали... Ако ще има такава среща обаче, добре е тя да остане само на ниво "уговаряне на правилата". Включването, по думите ти, на "морал" и "чувства" вече бие натам, че имаш нужда да изговориш на настоящата някакви неща, от които да ти олекне, което няма нищо общо с децата. И не вярвам да улесни много положението им. Ако на теб ще ти олекне да говориш с настоящата жена на бившия ти мъж за чувствата си и морала (такъв, какъвто го виждаш ти) - давай... ама...

Опитвам се да си представя аз какво бих направила на твое място. Ако бившата на мъжа ми ме привика на разговор да ми обяснява морала и чувствата си, ще й покажа най-дългия си прест без да се замислям (дъщеря им е на 15, моля, по-скоро ще обсъждам чувства и морал с нея). E, ако има някакъв конкретен проблем и иска да го обсъдим културно - разбира се! Но, честно, това е работа на мъжа ми, а не моя, както аз не му натрапвам задължението да се справя с моя бивш съпруг. Но, ако - дай-боже, моят бивш свърти сериозна жена и (това не си го представям, ама и по-големи хубави чудеса са ставали) реши да прекарват време тримата... е, тогава ще се срещнем. По простата причина, че синът ми е малък и има нужда от определен тип грижи, с които тя няма да е свикнала. Така, че ще й помогна, ще я инструктирам за навиците на детето и ще прекараме известно време четиримата, за да може детето да свикне с нея в спокойна среда (хм, и с биологичния си баща също  ).

Да, договарянето на правила е хубаво нещо, но моралът и чувствата не са предмет на такъв разговор, а на реваншистки скандал. Ама, какво пък, ако ще ти стане по-добре да си излееш чувствата- защо не?? Въпросът е как ще я накараш да стои там да те слуша.

Инки, това трябва да се уточни между двамата родители, не между бивша и настояща 

Иначе аз съм говорила често настояюата за детето в един период, в който БНД не ми гховореше - еми не ми беше нормално такова положение. Момичето е много мило, подходи с много разбиране и т.н., обаче не беше нормално да говоря с нея за тези неща.

А и честно казано, не мисля, че авторката иска това, с тоя морал и чувства ... Сауле го е казала.

Бърди, много хубаво, че сте успяли да се разберете  с дамата . И не е чудно - ако искаш работата да е свършена, работи в екип с жена   Но това само, при положение, че БНД съвсем е изтрещял и не е в час в даден момент - права си. Ами, настоящата практически не е страна в историята. Тя с какво може да помогне - децата не са нейни... Ако пък нещо не се държи като хората - тя е практически непознат човек, има си свой дневен ред, как ще я озаптиш? Това си е отвсякъде работа на бившия. Не ви е дошло още до главата такава ситуация, ама дано не ми се налага да не мога да се разбера с БНД и да трябва да въвличам непознати хора...

Да, говорила съм с жената, която се грижеше за детето ми, когато беше при баща си и това е майка му. По стечение на обстоятелствата въпреки, че тогавашната кифла държеше да интегрира детето ми в тяхната връзка, БНД не пожела (по негова информация поне).

Но и кифлата да бе, пак бих говорила с нея. Все пак детето ми щеше да прекарва доста време там.

Друг е въпроса, че макар и с бившата свеки, този разговор неминуемо забива в друга насока. Иначе аз чинно бях нахвърляла някои опрни пункта за режима на детето, телефони - на джипито, мои, на семейството ми, лекарства, дрехи, храна и т.н.

      Ще разкажа как се случиха нещата при мен, без да давам съвети, защото всичко зависи от хората.
      Когато заживяхме заедно с настоящия ми съпруг, неговата дъщеричка беше на по-малко от три години. Свижданията се осъществяваха в дома на родителите му, в присъствието на майка ѝ. Когато тя се реши да остави детето само при мъжа ми, пожела да се запознае с мен и да дойде у дома. Искаше да знае при каква жена ще бъде детето и. Съгласих се. Създадохме отношения на взаимно уважение и търпимост. Сега спокойно можем да изпием двете по едно кафе, взех детето за няколко дни, когато мъжът ми беше за няколко месеца в чужбина.
     Да добавя, че при първите ни контакти бяхме тримата. И персонално към мен майката не е отправяла никакви претенции. Казвала ми е какви са изискванията ѝ, само ако имам някакви съмнения, и питам. Всичко останало бяха уточнили с мъжа ми, преди да се запознаем с него, и аз бях наясно какви са "задължителните" ангажименти към детето му.

Saule  -пак поизкриви малко нещата. тук не става въпрос за моите, нейните, неговите чувства и морал, а за тези на децата.

Симон, а каква е причината да искаш да обсъждаш тези неща с нея, а не с баща им?

И аз щях да попитам същото - защо морала на децата (?!?!?) да трябва да се обсъжда с настоящата, а не с бащата? Освен това, ако детето толкова иска да обсъди чувствата си с новата жена на баща си, може да говори от свое име, нали...

Хърмаяни 

Аз съм  бивша и настояща...
 Не  се натискам д а говоря  с настоящата  на БНД ,  а и не виждам някакво  кофти  отношение от  нея към детето ми - даже напротив ! Ако продължава  така  ще ми  бъде много в   помощ!    С  нея се разговаря  спокойно и  знам , че ако се наложи  да поговорим по-подробно  и обстойно за детето ще се разберем ! Възпитана и мила е ! Важното е , че и  синът ми я харесва ! 
 С  бившата  на съпруга  ми  не желая никакъв  контакт! С  нея не бих могла да  водя   никакъв разговор ! 

Практически за мен няма никакво значение дали е тя, той или те двамата.
Saule - не морала и чувствата на децата, а морала на бащата към децата и чувствата на децата към бащата.
Съгласна си се, че и те са като нас. Те също са живи същества и имат същите сетива.