
Мога да се похваля вече, че и Габи проходи. Качих клипче във ФБ да я видите.
И аз се улавям, че от Коледа насам все си припомням какво беше по това време миналата година. За мен последния месец беше най-тежкия от бременността. До края на осмия карах напълно безпроблемна бременност, но точно от първия ден на деветия месец започнах да вдигам високо кръвно. Дори Бъдни вечер я изкарах в болница, пуснаха ме само на 25-ти и после обратно пак до Нова година. Пиех лекарства, но постоянно кръвното ми беше високо, бебето взе да изостава на кг, явно и кръвотока се нарушаваше. Последната седмица ходех по два пъти на ден за записи на тоновете, които ту бяха добри, ту не бяха. Притеснявах се ужасно за бебчето, а това се отразяваше и на кръвното ми. Едва дочаках насрочената дата за секцио, вече исках всичко да свърши и да си видя бебето. Най-хубавото нещо, което чух в операционната след като прегледаха Габи, беше: "Бебето е добре, въпреки, че е малко!" Та такива са моите спомени.
УНИКАЛНА Е ИВЕ, БРАВО 

Беше 3.30. Направо ми идеше да разцелувам дежурната лекарка, оказа се после приятелка на Courage 

Разкошен РД ще й спретна живот и здраве! Тортата съм я избрала, за украсата почти всичко е готово, а има и една изненада 
Само че аз вече знаех твоята история и след като и в Александровска се оказа, че няма места, с педиатърката ни се разбрахме да си купим инхалатор и вентолин за инхалации и засега много добре вървят нещата
Та аз се изнизвам от при Камен и идвам в другата стая при таткото да го лекувам и да следя да не се влоши още
) Живи и здрави, много късмет и любов през новата година.


Повече от 9 месеца чакахме за кухня, сега ще почакаме около 3-4 години за ясла, а недай си боже човек да се разболее 
Ние ще сме най-късно проходилите - моят Ицко не стои прав, много ми е кашкавален горкия...За ръчичка и дума не може да става да ходи още...Но когато реши детето тогава, явно е по-лесно на дупе 
.Нели, дано повече не ви се случват такива неща.И на нас ни се случи нещо подобно, когато малката беше на 2 год, беше с отит.Тогава една сестра с един маникюр и с 2 тона злато по нея, все едно е тръгнала на бар щеше да изяде бой от мъжът ми.Но аз нямаше и да го спирам, а щях и да му помогна.Илинда, какви упреци, какъв патриотизъм, то това при нас държава ли е?Никакво отношение даже към най-милите-дечицата.Толкова пъти сме ходили по спешните кабинети с каката, че съм се нагледала.А и миналата година и мен щяха да ме уморят.Абе въобще ако можех и аз щях да избягам нанякъде.

