На русото Мише - честит първи рожден ден!
Приказно детство, много здраве и усмивки!
Дани, честит празник и на теб!
Приказно детство, много здраве и усмивки!
Дани, честит празник и на теб!
- Публикувана: 14 дек. 2010, 16:05 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2011, 00:26 ч.
ЯНУАРСКАТА дружина става на една година - 14
ЧРД, на милото малко Мишле от нас.
Пожелаваме му много здраве и пъстро детство.
Дани, успех с тортата. Моя свекър е същото нещо, терорва свекито, да му спретне салата, и после се оплава че салата не струва... Но мъжа ми силно ненавижда това и в моменти в които аз съм недоволна се пита дали не е като него... за жалост има мигове когато ако спомена, че прилича на баща си се сърди, но това го мобилизира да е различен. А че различен е ясно, но аз съм една подла подстрекателка 
, и искам винаги още и още искам всичко, точно така както аз мога всичко и той трябва да го може.
Катинче, въпроса е какво очакваш от детето си, и до колко си склонна да приемеш че и то си има разни там настроения, тревоги и желания. И от това всичкото да дадеш най-доброто в дадения момент, защото ще има време когато ти няма да си на кеф, и ще си уморена, изнервена и нещастна и тогава дребното ще те ядоса, ще се скараш и после ти е кофти...че така е станало... Питаш се защо стана така? Но когато нон стоп даваш най-доброто от себе си, такива моменти отминават, и най-вече ти не осъждаш постъпката си, не се самообвиняваш и си наясно че също си човек и имаш право да избухнеш, да се развикаш, да се разсърдиш.
Мамче, мечтая си да някога да мога да имам трето дете, при все че бременността сигурно ще ме довърши и мъжа ми категорично отказва да ме подложи на нови девет месеца гадене и повръщане. Но все пак си мечтая... точно защото всяко дете е така изненада, такава нова планета, че копнея за обичта му, за тревогите му и света му... може би...някога.
ето ви нещо за разтуха.... http://bg.svilendobrev.com/detski/knigi/ako-biah-goliam/ 
Катинче и за тебе... 
Пожелаваме му много здраве и пъстро детство.
Дани, успех с тортата.
Моя свекър е същото нещо, терорва свекито, да му спретне салата, и после се оплава че салата не струва... Но мъжа ми силно ненавижда това и в моменти в които аз съм недоволна се пита дали не е като него... за жалост има мигове когато ако спомена, че прилича на баща си се сърди, но това го мобилизира да е различен. А че различен е ясно, но аз съм една подла подстрекателка , и искам винаги още и още искам всичко, точно така както аз мога всичко и той трябва да го може.Катинче, въпроса е какво очакваш от детето си, и до колко си склонна да приемеш че и то си има разни там настроения, тревоги и желания. И от това всичкото да дадеш най-доброто в дадения момент, защото ще има време когато ти няма да си на кеф, и ще си уморена, изнервена и нещастна и тогава дребното ще те ядоса, ще се скараш и после ти е кофти...че така е станало... Питаш се защо стана така? Но когато нон стоп даваш най-доброто от себе си, такива моменти отминават, и най-вече ти не осъждаш постъпката си, не се самообвиняваш и си наясно че също си човек и имаш право да избухнеш, да се развикаш, да се разсърдиш.
Мамче, мечтая си да някога да мога да имам трето дете, при все че бременността сигурно ще ме довърши и мъжа ми категорично отказва да ме подложи на нови девет месеца гадене и повръщане. Но все пак си мечтая... точно защото всяко дете е така изненада, такава нова планета, че копнея за обичта му, за тревогите му и света му... може би...някога.
ето ви нещо за разтуха.... http://bg.svilendobrev.com/detski/knigi/ako-biah-goliam/
Катинче и за тебе... 
Честита първа годинка на Мишо на Дани77! Много щастливо детство му желая и много да радва мама. Дани, много мил спомен ми е като прочетох за раждането на Мишито, защото това е първото бебче от темата, за което прочетох на момента, за предишните бях все по болници. И малко след това родих. Те и термините ни бяха близки.
Иве, направо съм впечатлена, как успяваш с Дари с толкова малко не-та. Аз много се стремя максимално рядко да го употребявам, само за неща, които са опасни за нея, а уж сме обезопасили максимално апартамента. За мобилните телефони и дистанционните, не е не, пробутвам заместители, има 1 неработещо дистанционно без батерии, три неработещи телефона, две компютърни мишки, една клавиатура, даже и един неработещ стационарен телефон сме сложили за нея. Контактите ни са обезопасени, но тя като почне да се катери по мебелите я спирам. Също има едни чекмеджета на гардероба, тя обича да си ги отваря и да вади всичко, прибира го и пак, но отскоро започна да се виси по тях, ще паднат да й прекълцат крачетата. Ама как да й обясня, че може да рови, но не й да се виси, говоря, говоря, не разбира? И ме гледа едно учудено, как до вчера е било да, а днес е не. Също й давах да си играе с кремчетата и лосиончетата, но тя вече отвърта капачките и ги яде(пие). Колкото по-расте, толкова повече неща, дето не са за нея изникват. Представям си като попорасне какво ме чака.
Мамче, аз имам едно детенце за сега, обаче като дойде едната ми племенница, с която имат 4 години разлика може да не се сеща за мен с часове. И на сестра ми момиченцето като беше тук лятото без майка си, пак им е толкова разликата, ами направо с две деца ми беше по-лесно, от колкото с едно. Ама примерно с другата какичка, на другата ми братовчедка, дето им е разликата 1г. 5м. изобщо не могат да се заиграят и двете са си бебета май и двете мрънкат все нещо.
Снощи свърших нещо полезно, прехвърлих на един диск всички снимки от миналата година и отбелязах кои ще извадя днес. Ще ги подредя в един албум от тези старите, дето имат място за надписи и ще ги надпиша кое от кога е. Компютъра си е компютър, но много обичам да гледам снимки в албуми.
Хубав ден!
Иве, направо съм впечатлена, как успяваш с Дари с толкова малко не-та. Аз много се стремя максимално рядко да го употребявам, само за неща, които са опасни за нея, а уж сме обезопасили максимално апартамента. За мобилните телефони и дистанционните, не е не, пробутвам заместители, има 1 неработещо дистанционно без батерии, три неработещи телефона, две компютърни мишки, една клавиатура, даже и един неработещ стационарен телефон сме сложили за нея. Контактите ни са обезопасени, но тя като почне да се катери по мебелите я спирам. Също има едни чекмеджета на гардероба, тя обича да си ги отваря и да вади всичко, прибира го и пак, но отскоро започна да се виси по тях, ще паднат да й прекълцат крачетата. Ама как да й обясня, че може да рови, но не й да се виси, говоря, говоря, не разбира? И ме гледа едно учудено, как до вчера е било да, а днес е не. Също й давах да си играе с кремчетата и лосиончетата, но тя вече отвърта капачките и ги яде(пие). Колкото по-расте, толкова повече неща, дето не са за нея изникват. Представям си като попорасне какво ме чака.
Мамче, аз имам едно детенце за сега, обаче като дойде едната ми племенница, с която имат 4 години разлика може да не се сеща за мен с часове. И на сестра ми момиченцето като беше тук лятото без майка си, пак им е толкова разликата, ами направо с две деца ми беше по-лесно, от колкото с едно. Ама примерно с другата какичка, на другата ми братовчедка, дето им е разликата 1г. 5м. изобщо не могат да се заиграят и двете са си бебета май и двете мрънкат все нещо.
Снощи свърших нещо полезно, прехвърлих на един диск всички снимки от миналата година и отбелязах кои ще извадя днес. Ще ги подредя в един албум от тези старите, дето имат място за надписи и ще ги надпиша кое от кога е. Компютъра си е компютър, но много обичам да гледам снимки в албуми.
Хубав ден!
Хайде, прочетох ви.Да и аз подкрепям Мамчето, че всички ние родители се учим заедно с децата.Едно време дъщерята я възпитавах строго като малка.Оставях я да се дере в спалнята, да не се учи на ръце и т.н.Е, да ,но сега с малкият не е така.Толкова бързо минава времето и децата порастват и вече като че ли нямат толкова силна нужда да си до тях.И сега си го гушкам, не му давам гък да каже Даже си казвам, че сигурно ще го разглезя.Въпреки че каката беше много разумно дете, послушно.А сега му е изпуснала края и на моменти се чудя как да подходя, че нито с лошо, нито с хубаво става.И при нас кръщенето е 120 лв и сега мъжът ми не иска да го кръщаваме.Абсурд е да искат толкова пари за нещо, което би трябваро да е безплатно или поне сумата да е нещо символично.Преди 7г беше 35 лв. 
Все пак 120 лв са много пари.Та ще видим.Не остана до Коледа и аз трябва да ходя да купувам подаръци, че още нищо не съм купила.Днес може би като приспя малкият и ще ги оставя, да отскоча с колата.На малката мисля да и взема шейна, че като ходим в неделята да си има собствена.А на малкият сигурно уокърче.Свекито и тя ми даде пари да им взема нещо и да го закарам в тях, под тяхната елха.Хайде лек ден.А на болничките бързо оправяне!!!
Даже си казвам, че сигурно ще го разглезя.Въпреки че каката беше много разумно дете, послушно.А сега му е изпуснала края и на моменти се чудя как да подходя, че нито с лошо, нито с хубаво става.И при нас кръщенето е 120 лв и сега мъжът ми не иска да го кръщаваме.Абсурд е да искат толкова пари за нещо, което би трябваро да е безплатно или поне сумата да е нещо символично.Преди 7г беше 35 лв. Все пак 120 лв са много пари.Та ще видим.Не остана до Коледа и аз трябва да ходя да купувам подаръци, че още нищо не съм купила.Днес може би като приспя малкият и ще ги оставя, да отскоча с колата.На малката мисля да и взема шейна, че като ходим в неделята да си има собствена.А на малкият сигурно уокърче.Свекито и тя ми даде пари да им взема нещо и да го закарам в тях, под тяхната елха.Хайде лек ден.А на болничките бързо оправяне!!! Честит рожден ден на Мишето!!!! Жив и здрав да расте, умен, добър и щастлив!!!!!! 
Да се похваля с поредните творения на Рая от кръжока по керамика - http://prikachi.com/images/49/2764049b.jpg
Добро утроооооо,
Най-напред честит прелестен празник на мама Дани. Да е жив и здрав малкия Мишо. Да е щастлив, весел и палав
Много хубаво ми стана от това изречение и от мисълта, че дай Боже, ми предстоят още тоолкова мигове. Искам три деца. Дано можем да смогнем 
Никикол, ние кръстихме Марина в Пловдив. Цената беше 40 лв и включваше и правото на снимки. Църквата е Св. Марина
Кви са тия 120 лв 
Аз оставям Марина да играе с телефона ми и дистанционните. Голяма работа пък
. Тя принципно има следното поведение. Ако и кажеш "НЕ" тя те гледа предизвикателно и пак и пак го прави ... Затова вчера опитах друго. Обича да къса книгите и аз я махам оттам. Вчера отиде и започна да ръчка с пръст една книга. А аз я гледам и нищо не казвам. Веднага се отказа 
. Като не и забраняваш защо да го прави 
Но за съжаление има неща, които просто не можеш да позволиш. Умира да отваря вратата и да ходи в кухнята. Но тя е на балкона и там е доста по-студено и с един леден терикот. Ми не я пускам, а тя сякаш това и е основната цел в живота
Най-напред честит прелестен празник на мама Дани. Да е жив и здрав малкия Мишо. Да е щастлив, весел и палав
Но все пак си мечтая... точно защото всяко дете е така изненада, такава нова планета, че копнея за обичта му, за тревогите му и света му... може би...някога.
Никикол, ние кръстихме Марина в Пловдив. Цената беше 40 лв и включваше и правото на снимки. Църквата е Св. Марина
Кви са тия 120 лв Аз оставям Марина да играе с телефона ми и дистанционните. Голяма работа пък
. Тя принципно има следното поведение. Ако и кажеш "НЕ" тя те гледа предизвикателно и пак и пак го прави ... Затова вчера опитах друго. Обича да къса книгите и аз я махам оттам. Вчера отиде и започна да ръчка с пръст една книга. А аз я гледам и нищо не казвам. Веднага се отказа . Като не и забраняваш защо да го прави Но за съжаление има неща, които просто не можеш да позволиш. Умира да отваря вратата и да ходи в кухнята. Но тя е на балкона и там е доста по-студено и с един леден терикот. Ми не я пускам, а тя сякаш това и е основната цел в живота
Ивалекс, много яка книжка, пратих я и на мъжа ми да се посмее 
.
Ива, мерси за рецептата и обясненията за питката. Утре запретвам ръкави да я правя и ще утрепя родата като разбере, че е мое творение
. За таксата неам думи - 40 лв. е мнооого по-реална цифра, а тука по три:bad-words:, аз защо винаги съм ги мислела за търгаши 
А нашта попадия беше дори още по-нахална - да се носи вино ми разправя обаче не кво да е, а някаква специална марка, която се продавала само в Била. Хахаха, викам "Добре, добре, записах си" и в неделя ще й занеса домашно вино да видим дали това ще попречи да я кръстят
Дани, ЧРД на Мишето, да ти е здрав и да расте щастливо хлапе
.Ива, мерси за рецептата и обясненията за питката. Утре запретвам ръкави да я правя и ще утрепя родата като разбере, че е мое творение
. За таксата неам думи - 40 лв. е мнооого по-реална цифра, а тука по три:bad-words:, аз защо винаги съм ги мислела за търгаши А нашта попадия беше дори още по-нахална - да се носи вино ми разправя обаче не кво да е, а някаква специална марка, която се продавала само в Била. Хахаха, викам "Добре, добре, записах си" и в неделя ще й занеса домашно вино да видим дали това ще попречи да я кръстят Дани, ЧРД на Мишето, да ти е здрав и да расте щастливо хлапе
Темата за не и на мен ми е болна. Строго не има за неща, които са опасни за детето – контакти /макар и с предпазители/, врати. А такива, на които аз просто не мога да намеря по-подходящо място, недостъпно за детски ръчички, ами, да, пипа ги. Колкото повече не- та има, толкова повече изкушения има, а нали знаете най-добрия начин да се отървеш от изкушението. Та, оставила съм я да вади книги, дискове. Дистанционно и телефони давах, когато ù сменях памперса и отдавна вече ги не ги брои за забранени предмети. Сега за целта ù давам шнолата от косата ми. Не знам докога ще ù бъде интересна, но щом като я сменя, веднага си я вземам.Компютъра се научи да пипа със специалното участие на таткото. Аз не ù давах. Но таткото ù позволява и така лека-полека го пипа. Затова се старая да ù обръщам максимално внимание – защото забранените неща се пипат и от чисто любопитство, и за да привлече вниманието ти. На моменти се усещам, че я разглезвам, но когато ще я глезя, ако не сега?
Сиси, и аз все заделям снимки в един файл с идеята да си ги изкарам на хартия. А вечер преди да спра компютъра и да легна задължително си ги преглеждам.
Кръщенето – 41лв ритуал /без църковен хор на живо/, 15лв видео- и фотозаснимане, без претенции за марка/качество към задължителните неща за носене. Бяхме много доволни, за варненки – в Малката Богородица беше.
Сиси, и аз все заделям снимки в един файл с идеята да си ги изкарам на хартия. А вечер преди да спра компютъра и да легна задължително си ги преглеждам.
Кръщенето – 41лв ритуал /без църковен хор на живо/, 15лв видео- и фотозаснимане, без претенции за марка/качество към задължителните неща за носене. Бяхме много доволни, за варненки – в Малката Богородица беше.
ЧРД на малко Мише!
Честито и на именниците!
Отчет от нас - лекуваме се. Не се задълбочава, което ме успокоява. Бавно и славно си пием антибиотика. Голям зор виждам с даването на лекарства, не знам вие как сте. Успявам със спринцовката от Панадола и пак сме и двамата, че и баща му и котарака и дивана, къде в сироп за кашлица, къде във витамини, къде в антибиотици. Страшно е с това пруууу-пруууу-ъъъ-прууу-пррууу.
Хемоглобина се е дигнал - 112. Малтофера си каза думата най-после.
Много забравям, това сигурно е сранична реакция от майчинството, а? То сега се хиля, ама постоянно търся по нещо из къщи. А оня ден само дето не изгубих ключовете на колата. Уж мъжът ми ги даде малкия да се забавлява и да не реве поне за малко и аз ги забравих в една чакалня. Хем пет пъти ми каза "Внимавай, да не ги изгубите някъде!" После едно търчане беше обратно, ама там си бяха. Олекна ми. Какво щеше да ми се случи, ако ги нямашеее. Че и щеше да ми се напомня до края на дните ми;)
Честито и на именниците!
Отчет от нас - лекуваме се. Не се задълбочава, което ме успокоява. Бавно и славно си пием антибиотика. Голям зор виждам с даването на лекарства, не знам вие как сте. Успявам със спринцовката от Панадола и пак сме и двамата, че и баща му и котарака и дивана, къде в сироп за кашлица, къде във витамини, къде в антибиотици. Страшно е с това пруууу-пруууу-ъъъ-прууу-пррууу.
Хемоглобина се е дигнал - 112. Малтофера си каза думата най-после.
Много забравям, това сигурно е сранична реакция от майчинството, а?
То сега се хиля, ама постоянно търся по нещо из къщи. А оня ден само дето не изгубих ключовете на колата. Уж мъжът ми ги даде малкия да се забавлява и да не реве поне за малко и аз ги забравих в една чакалня. Хем пет пъти ми каза "Внимавай, да не ги изгубите някъде!" После едно търчане беше обратно, ама там си бяха. Олекна ми. Какво щеше да ми се случи, ако ги нямашеее. Че и щеше да ми се напомня до края на дните ми;)Честит рожден ден на малкото Мише! Да расте здраво и жизнерадостно дете! Дани, желая ви весел празник!
Никикол, за коя църква говориш? И на мен ми се вижда много. Аз мисля да кръстим дребната през пролетта или лятото, искам времето да е топло и слънчево.
Аз оставям Марина да играе с телефона ми и дистанционните. Голяма работа пък .
.И аз така. Оставям я да пипа всичко, което не е опасно. Пипне, поразгледа го и бързо й омръзва. Ако не й го давам, постоянно към него драпа. Вчера като си играла с дистанционното на телевизора, изключила субтитрите. Таткото вечерта половин час се чуди защо на всички канали няма субтитри, докато аз загрея, че дребното сигурно ги е изключило.
