SUPERNATURAL - A Very Supernatural Christmas

  • 24 771
  • 739
  •   1
Отговори
# 450
  • гр. София
  • Мнения: 2 799
....Затова решиха да отидат там. Едва изминали няколко метра, те усетиха миризмата.
- Дийн, да не си забравил някой сандвич под седалката? - сбърчи нос Сам. - Човече, мирише на умрял скункс.... - Той се наведе доколкото ръстът му позволяваше и започна да се оглежда. Миг по-късно брат му рязко натисна спирачката, причинявайки му не особено приятното усещане от удар на главата в жабката. - Човече, какво ти става?.... - изпъшка Сам, изправи се и заразтрива удареното. Заеляза, че Дийн е вперил ужасен поглед пред себе си и гледа нещо, застанало на пътя....

# 451
  • Мнения: 436
Ухаа, оh, boy, oh, boy newsm44 , че интересно  Laughing

П.П. Добре, започвам Laughing

Последна редакция: ср, 22 дек 2010, 15:39 от Red Sonja

# 452
  • гр. София
  • Мнения: 2 799
Сонче, стига спами, ами пиши Mr. Green

# 453
  • Мнения: 436
ето:

Трупът беше в силен стадий на разложение. Личеше, че е бил млад мъж на около 35 години, с добра физика.
Стоеше на пътя на метър от предната броня на колата и просто се разлагаше.
Приличаше на участник от видеото Трилър, но с добавка - ужасна миризма.
Тръгна към тях бавно, а Дийн панически заключи вратите на колата. Лицето му изразяваше колкото ужас, толкова и погнуса.
- Ъх, мразя зомбита, а все на мен се случва. - измърмори Дийн.
- С какво можем да победим зомби, Дийн, - Сам отчаяно гледаше празните си ръце. - Пушка с патрони с каменна сол няма да го нарани особено, нали.
- Не, Сам, няма, само ще го раздразним. Потърпи малко, имам чувството, че не иска да ни навреди.

# 454
  • В друго измерение
  • Мнения: 155
 newsm51

Благодаря на всички за прекрасните пожелания  Heart Eyes Страхотни сте!!!  Hug

# 455
  • гр. София
  • Мнения: 2 799
- Ще потърпя - процеди през зъби Сам, - но ми се струва, че така ако спираме, скоро няма да се доберем до онзи бар... - Сбърчи нос и добави: - Това вони по-зле и от чорапите ти...
Дийн завъртя театрално очи, но не отговори нищо.
Зомбито застана до страничното стъкло на колата. Вонята се засили нетърпимо. Лицето му беше почти изцяло разложено, под изгнилите остатъци кожа се виждаше сивеещата кост. Устните също отдавна си бяха отишли и гледката на пожълтелите зъби никак не беше приятна. Остатъците от коса бяха сплъстени и мръсни, някъде из тях още стоеше завързана опърпана панделка, едва напомняща за някогашния си розов цвят.
- Това било жена! - подсвирна изумено Дийн.
Зомбито го гледа продължително в очите, след което раздвижи челюстта си. Явно се опитваше да каже нещо, но през затворения прозорец нищо не се чуваше.
- Отвори малко - каза Сам.
- Ти в ред ли си! - едва не извика брат му. - Искаш да ме отрови с дъха си ли?
Сам нямаше какво друго да направи, освен да излезе предпазливо от колата и с приготвено оръжие да се приближи доколкото беше разумно до съществото.
То вдигна поглед към него. От гърлото му се чу гъргорещ звук и Сам успя да чуе следното:

# 456
  • Мнения: 436
- Хилкрийк 4329, отидете там, моля ви! - горната челюст се откачи и зомбито не можa да каже нищо повече. Само посочи с пръст посоката.
Сам го гледаше с лека тъга, докато то се разпадна на парчета, които се превърнаха в прах и се разнесоха по пътя.
Качи се обратно в колата и се обърна към Дийн:
- "Хилкрийк 4329, отидете там, моля ви!" Това каза, Дийн. Направо там ли ще отидем или първо ще спрем в бара? Още ли си гладен?
- Не, Сам, вече не ми се яде, не и тази вечер. Отиваме там.
Дийн форсира колата и потеглиха.

Навлизайки в града не можаха да не забележат, че всичко е тъмно - нямаше улично осветление, нямаше светещи реклами. Улиците и къщите изглеждаха така, сякаш от години града е необитаем.

# 457
  • Мнения: 292
Луната огряваше слабо и оставяше сенките в мрака да говорят. Докато се движеха бавно с колата по улиците, няколко чифта мъртви очи ги наблюдаваха ....
Дийн спря Импалата, изключи двигателя и даде знак на Сам да стои тихо. Заоглеждаха се, и като видяха, че всичко е спокойно, излезнаха от колата.

# 458
  • Мнения: 200
Сред тъмнината се процеждаше гъста мъгла, която добавяше допълнителен щрих към цялата картина на някаква странна пустота и празнота, впиваща се във всяка сянка. Картината на един мъртъв, изоставен град.
Дийн шумно излезе и трясна вратата, пукотът оттекна със зверска сила. Сам също излезе, но затвори вратата съвсем тихо, някак си инстинктивно, нали трябваше да са тихи.
-Сам? Всички май са заминали на отпуска по едно и също време. Може би са получили отстъпка за група? Как мислиш?- каза Дийн спокойно и намръщено се опитваше да се взре сред мъглата и тъмнината.
- Незнам Дийн, нещо ми подсказва, че не са тръгнали по собствено желание.- Сам се обърна назад и също се опита да се се съсредоточи в картините, които въображението му описваше в тъмнината.
- Хайде да намерим нещо с което да осветлим положението- каза Сам и тръгна по тротоара към най-близката сграда, която наподобяваше бар, макар че витрината беше изпочупена и няколко стола и бутилки се търкаляха по улицата.
-Или поне нещо за ядене - каза Дийн, усещайки че стомахът му се свива повече от паника, отколкото от глад.
Тогава чуха странен шум...

Последна редакция: ср, 22 дек 2010, 16:43 от Mupka

# 459
  • София
  • Мнения: 6 221
Дийн се обърна към Сам, който в същото време вадеше джобното си фенерче. Шумът се засилваше. Сякаш нещо се опитваше да ги приближи, но не успяваше. В един момент зомбито, покрай което минаха се приближи отново и протегна ръцете си към тях сякаш искаше да хване Сам. Пулсът на Дийн се засили замахна с ръка, за да предпази брат си и в този момент осъзна, че всъщност зомбито се опитва да ги защити. И двамата бяха повалени на земята. В момента преди да припаднат Сам леко изпъшка, а Дийн изведнъж видя пред себе си само едни светещи с неопределена форма очи.
След няколко минути се свести, но не можеше да разбере какво се случва:
- Какво по дяволите става тук? Дали някой ще ми обясни? Можеше поне да ме оставите да се нахраня! - изкрещя Дийн
- О, Дийн, я стига! - отговори троснато Сам - Знаеш, че работата понякога ни изненадва...

# 460
  • # супернатурална #
  • Мнения: 1 895
Здравейте! Прочетох ви по диагонал, че нямам никакво време. Тази вечер съм на служебно парти (обещавам да пия по едно вино за вас Laughing) Какво пишете, това някаква щафета ли е  newsm78 Утре ще ви чета по-подробно  Hug

# 461
  • София
  • Мнения: 6 221
Пишем разказ по идея на Розичка докато чакаме следващите епизоди  Crazy
Сигурно до утре ще е станало забавно!!!  Laughing
Приятно изкарване на служебното парти!

# 462
  • Мнения: 3
Браво на вас, историята се заплита. Не се чувствайте неудобно да пишете по няколко пъти  Grinning  Заради такива като мен например, на които химикалката им е зад ухото, образно казано, а не в ръката  Grinning

Хубав купон желая на Галка и аз!

По отношение на това кой е по-страдащият и измъчен брат, все още мисля. Обаче ще запазя Сам  Grinning  И аз имам големи очаквания за него  Mr. Green  Шегувам се, защото е трудно да се даде еднозначен раз праз отговор. Как да им премеря и съпоставя изпитанията? А да не говорим какво й е било на душата на Сам, за това пък нищо не знаем дори. Ще мисля.

# 463
  • Мнения: 436
Момичета, продължавайте разказа! Много интересно се получава.
Аз сега правя магии в кухнята (да се чете - коледни сладки), та най-вероятно ще мога да се включа или късно нощес, или утре.
Гале, приятно изкарване (и много готина татуировка)!

# 464
  • Мнения: 200
Дийн се обърна към Сам, който в същото време вадеше джобното си фенерче. Шумът се засилваше. Сякаш нещо се опитваше да ги приближи, но не успяваше. В един момент зомбито, покрай което минаха се приближи отново и протегна ръцете си към тях сякаш искаше да хване Сам. Пулсът на Дийн се засили замахна с ръка, за да предпази брат си и в този момент осъзна, че всъщност зомбито се опитва да ги защити. И двамата бяха повалени на земята. В момента преди да припаднат Сам леко изпъшка, а Дийн изведнъж видя пред себе си само едни светещи с неопределена форма очи.
След няколко минути се свести, но не можеше да разбере какво се случва:
- Какво по дяволите става тук? Дали някой ще ми обясни? Можеше поне да ме оставите да се нахраня! - изкрещя Дийн
- О, Дийн, я стига! - отговори троснато Сам - Знаеш, че работата понякога ни изненадва...

-Изненадва ли? По дяволите Сам, това не е изненада. Винаги става така.Ще е изненада ако изродите не ни нападат Сами- Дийн вече говореше спокойно и разтъркваше чело, защото главата му пулсираше, сякаш очите му щяха да се пръснат.
-Как си? - попита Сам, който се беше изправил на крака олюлявайки се и подаваше ръка на Дийн за да му помогне да стане.
Но преди да успее да отговори се въздуха се размърда близо до тях и се чу звук от крила...

Последна редакция: ср, 22 дек 2010, 19:42 от Mupka

Общи условия

Активация на акаунт