SUPERNATURAL - A Very Supernatural Christmas

Вдигнаха поглед нагоре почти машинално. А после с облекчение въздъхнаха като един:
- По дяволите Кас - Дийн облегна ръце на краката си и леко приведен се опитваше да поеме въздух - откога кръжиш като човека - прилеп наоколо.
- Откакто направихте глупоста да влезнете в прокълнатия град.
- Какъв град ?- Сам не изпукаше от очи зомбито, което сякаш не смееше да се доближи до Кастиел.
- Да прокълнат. Дори и аз немога да ви изкарам от него. Трябва а развалите проклятието.


П.П Добър вечер и от мен

Докато премигнат с очи и Кас изчезна, а нещо отново проплясна с крила.
Челен гарван прелетя над тях и изграчи грозно зловещо.
Дийн отново усети как кожата му настръхва. Дори коремът му спря да къркори насред спазъма. Дийн свъси вежди и бавно се обърна в посоката, накъдето се изгуби птицата.
- Добре. Това е просто съвпадение - промълви той.
- И кое е "ПРОСТО" съвпадение, Дийн. Зомбито, запустелия град, очите, гарвана?! Кас?
- Това че не мога да се нахраня и случващото се тук.
- Не разбирам.
- И аз не разбирам. Само знам, че може би тази вечер ще си остана гладен, ще ми се превиждат очи, ще ме преследват зомбита и може би... може би ще ми се наложи да спя в колата.
- А защо не в мотел?
- Ти видя ли мотел?
- Не.
- Тогава остава колата.
- А да се махнем оттук? - предложи Сам.
- Прекалено е смахнато, за да го отминем, а и Кас беше толкова лаконичен.

- Вярно е Кас не би ни предупредил без причина- Сам гледаше към мястото където изчезна гарвана, но като  се обърна към Дийн ,  там нямаше никой- Дийн? Дииииййййн!!! Къде си, Дийн?!
Зомбито се приближаваше с мек звук на разлагаща се кожа и плът, която се стърже в  тротоара и оставя слузеста следа, като от охлюв, но голям и разлагащ се. Вълната от миризмата на зомбито го удари силно в носа , дори усещаше вкуса на разлагащата се тъкан в устата си, чуваше червеите, които сновяха сред нея. Стомашен спазъм освести Сам и той почна да се дави, но не можа да изкара нищо от свитият си стомах. Но не му се гадеше от силната миризмата , а от паниката, която завладяваше мозъкът му и мисълта която го удряше сякаш през очите -Дийн, къде е Дийн?!

Брей то било голяма зарибявка
ПП- Днес си дръпнах почти всички /е те са няколко/  филми с Миша и гледах "Карла", е няма такъв брутализъм! Ама Мишата играе страхотно, нищо че на няколко кадъра се виждаха хората с микрофоните и тн

Сам започна да повръща докато се опитваше да се приближи до колата. Панически потърси дръжката и влезе вътре. Пое дълбоко въздух и се огледа. Нямаше и следа от Дийн. Беше толкова странно.
- По дяволите.
Завъртя стартера и силна рок музика изпълни купето.
- По дяволите - спря Сам радиото.
Пусна фаровете и се стресна.
Зомбитата определено се множаха доста. Имаше около дузина, а в огледалото за задно виждане приближаваха още.
- Странно а, Дийн.

  За по-добро навлизане в атмосферата на историята   

Мирка, да не си гледала някаква самодеен филм 

"Ето в такива моменти ми се иска зомбитата да говорят" помисли си Сам. За секунди прецени възможнистите. Можеше да опита да стигне до багажника, за да се възползва от някое оръжие или просто да потегли по най - бързия начин, но... "О! Дийн, защо винаги се забъркваш в неприятности??!?!!". Докато обмисляше какво беше станало с града се загледа в осветените от фаровете зомбита. С ужас установи, че те изглеждаха различно. Някои от тях бяха живи хора, но се държаха като хипнотизирани от странна сила или звук. Заобикалящите ги грозни същества не ги стряскаха, нито пък реагираха на силната светлина от фаровете на колата. Не беше възможно да са обладани, защото очите им изглеждаха нормално, но не помръдваха. Все едно бяха слепи и глухи...

Тогава чу отново крилете:
- Кастиел спри да из4езваш и си довлечи задника. Дийн изчезна.
- Сам не мога да стъпя на земята. Града е прокълнат стъпя ли ще е все едно докосвам печат за прогонване на ангели. Даже и да стоя тук ми отнема много сила. Дийн е заведен в центъра на града в църквата. Бързай ако не искаш да го видиш в тълпата ходещ и лигавещ се като тия отпред. Едно мачете ще ти е от полза. Тези неща се разчистват като вампирите.
- Там има хора по дяволите. Не мога да убивам и тях.
- Зомбитата няма да се излекуват. Душите им ги няма.Хората обаче още имат шанс, но им остават най - много часове.ПОБЪРЗАЙ.
Премигване и Сам отново бе сам обграден от влачещи тела зомбита и хора на път да се превърнат в такива. Пресегна се и измъкна от задната седалка мачете, което скоро не бе се налагало да използва.
"Време за шоу. " - помисли си той преди решително да отвори вратата.

  Закъсалият го Дийн.  Малко е големичка снимката, но нека да внуши колко много е закъсал

Като откъснати от света - нямаме скайп. Тъпа история. Свалям си ooVoo. Някой ползвал ли е?

Ми незнам Люс, бюджет около 5 милиона, ето този гледах http://www.imdb.com/title/tt0424938/, ужасно е брутален, направо на моменти ти идва в повече, ама какви сцени имаше с Миша  

За протокола изгледах и 6та серия на 6ти сезон. Сезона е интересен ,нестандартен, ама много ми липсва братската любов между Сам и Дийн, Кас и той някъв го дават през 3 серии за 2 сек и то нищо не прави, само се оплаква. Искам развит образ на Кастиел, какви са тия глупости. Защо не го дадът какви са му дертовете, да покажат войната, малко да впрегнат ефекти ако трябва. Да бяха посветили една серия и на Кас. мрънннн   Иначе серията посветена на Боби, много ми хареса, смях се от сърце

Лека нощ от мен :

Добро утро!
Заедно с кафето ви сервирам малко от моите сладки (дето снощи ги майсторих), и порция история.


"Сам излезе от колата с мачетето в ръка. Зомбитата стояха около колата, не правеха опити да го доближат, но и не се отдръпваха. Просто го гледаха. Сам тръгна към тях. Те не помръднаха. Един от прокълнатите хора обаче тръгна към него. Сам го пресрещна и с един удар с тъпата страна на мачетето го просна на земята. Човекът падна и не помръдна повече, но Сам беше сигурен, че не го е убил. Продължи да върви напред по улицата. Хората тръгнаха след него, а след тях и зомбитата.
- Чудесно, все едно съм техния Месия, - помисли си с горчивина Сам. – Пак обичайната ми роля, демоните поне не воняха така.
Така измина улицата и се озова пред църквата. Там беше същото мъртвило. Но през отворените порти се виждаше лека светлинка дълбоко във вътрешността на кораба."

Соня, хубава закусчица    Белите  ти сладки са много фотогенични. Вкусно изглеждат    Ще взема и аз днес да метна нещо във фурната. 

Мирка, сетих се за този филм. Това са действителна семейна двойка, които се обичат, но са и серийни насилници и даже убийци май. Брр, ще пропусна. Аз събирам сили за Лавли Боунс.

Момичета, историята мащно набира. Нали в някой момент ще се появи и нещо красиво - нуждаеща се от спасяване хубавица с омайни очи, нечия спалня с жив огън в камината, опасността е премахната и други такива неща. Аз нали представям таргет групата, да си кажа 

Здравейте!
Нямам време да се свъртя пред компютъра тези дни и сега само набързо ви прочетох по диагонал. Харесва ми идеята за играта, която сте подхванали, ама едва ли ще се включа. То докато пак имам време да отворя темата, вие сигурно ще сте я свършили историята.  

Добро утро!
Сладките са прекрасни... направо ми се ще и аз да си направя едни...


Сам продължи уверено напред и застана пред църквата. Тя беше с необичаен силует, но той трудно можеше да разбере какво различно има в нея. Сякаш светлината процеждаща се отвътре прави околността да изглежда още по - тъмна. Без да се замисля повече тръгна към портите. Все пак там беше брат му, а и вероятно е единственото чисто от зли сили място в прокълнат град като този. Вероятно именно там Кастиел можеша да обясни какво е станало с града. Когато понечи да влезе през открехнатата врата Сам огледа за последен път последвалата го тълпа. Видя, че всички бяха спрели на петдесетина метра от сградата и отново не помръдваха.
"Да, за такива екземпляри няма място по църквите" си помисли Сам. В същия момент забеляза, че към тълпата се задава прокълнат човек носещ голяма горяща факла...  

Брютру!
Сонче,   Като виден любител на сладичкото си взимам една луничка (тези са истински, не са като моята баница вчера  )

И такаааа.....


В църквата беше тъмно. В преддверието миришеше на спарено независимо, че през строшените стъкла на прозорците влизаше въздух. Единствената запалена свещ не успяваше да се бребори с мрака, макар пламъкът й да се бореше с всички сили. Значи това беше светлинката, която беше видял отвън.
Сам запали джобното си фенерче и се огледа. В лъча светлина той видя картина на искински хаос - изпочупени и нахвърляни столове, бутилки, кал, стари книги, умрял плъх...но и стъпки в прахоляка. Той предпазливо ги последва, проправвяйки си път към вътрешността на църквата. Мрак и тишина. Тишина и мрак. Тръпки да те побият! Стигна до олтара, но там нямаше нищо. Огледа се трескаво и видя малка вратичка от лявата страна, закрита почти изцяло от съдрана завеса.
Сам пристъпи, натисна бравата и отвори вратата. Пред него се разкри тясно каменно стълбище, виещо се надолу, сякаш чак до сърцето на земята. До най-горното стъпало той видя захвърлена книга и се наведе да я разгледа. Не беше прашна, значи някой наскоро я беше изпуснал тук. Вдигна я и я освети. Заглавието го изненада - "Некрономикон".
Книгата изглеждаше стара, много стара. А подвързията беше направена от странна кожа. Сам се вгледа в нея, беше.....човешка!
Разгърна страниците, те бяха пожълтели и обсипани с петна, на места по ъглите хартията се ронеше.
Сам беше потресен. Винаги си беше мислил, че тази книга е измислица, че нейният автор, Лудия арабин, както някои наричаха Абдул Алхазред, никога не е съществувал, че Йог-Сототх и Азатотх, Нярлатхотеп и Ктхулу са плод на нечие богато въображение. Но сега се сблъскваше с една друга истина, малко по-различна от неговата собствена. Зачете се в произволна част от текста, написан на латински. Името Шуб Нигурат, Черния козел, го накара да потрепери - от погнуса, ужас, страх от нещо едва доловимо, сякаш нечий гнил дъх във врата му.
Затвори рязко книгата, хвана я под мишница и заслиза по стълбите. Камъните изглеждаха стари, направо древни - изгладени от хиляди стъпки, преминали по тях. Сам прецени, че стълбището е било тук още преди църквата да бъде построена, вероятно е било част от езически храм или светилище, върху което след време е бил построен християнския храм.
След, както му се стори - цяла вечност, той стигна дъното. Намираше се в неголяма зала, по-скоро стая, с изгнили лавици по стените и ниши по пода, в които имаше остатъци от изгорели свещи. В другия край на помещението имаше тунел. Друг път нямаше, затова Сам пое по него с надеждата, че там ще открие брат си....