аз като един виден козирог изпадам в потрес когато пропуска командите ми покрай глухото ухо
и то точно когато бързаме за някъде....и като ревне защо съм светнала лампата преди нея, и да тръгне да ме бие през ръцете и да ми крещи АЗ АЗ АЗ АЗ!!!! Бети, аз разбрах че е задължителна за деца които не са посещавали ДГ или ОДЗ

шаменет, щях да ти казвам за напикаването, хубаво че ме подсети! едно наборче, ноемврийче, също като вас ,се изпуска от време на време и я водиха къде ли не, и накрая се оказа че имало там нещо между 3 и 4 прешлен,дето не било срастнало ли...какво точно не разбрах, но се наблюдавало при 5% от децата, заради това нещо, децата не можели да се стискат осъзнато до към 2г възраст...явно при някои отнема повече време да се затвори....израствало се ,слава богу, но ако можеш потърси мнение на специалист
в момента все пак е студено, дори и с парно, за да я допускам да спи напишкана..., не че през лятото ще е по-здравословно...ама и нали съм зле с кръста...не ми се занимава да я вдигам спейки да се изпишква през нощта...



Здравейте момичета,
Миналата седмица така ми се тръшна в магазина, и то рев, то сълзи и викане ... хората сигурно си мислеха че го коля, добре че не дойде и полиция
И най-хубавото беше, че незнаеше и защо плаче
Пак ми е някакво успокоение. 

Това не пречи да правим панаири по улиците - вчера например: Като отивах да я взема от детската и купих едно пръстенче. Взимам малкия батко от буса и тръгваме да я прибираме. Тя много се зарадва сложи си го веднага (пръстена) обаче беше зверски студено и я накарах да сложи ръкавиците, което разбира се предполага махането на пръстена, обаче тя ще си го държи. Та, озоваваме се на бул България на спирката на трамвая. Баткото мрънка колко му се ходи до тоалетната. Тя ме убеждава да си махне ръкавицата и да си сложи пръстена. А е зверски студено, пък и бяха болни до края на миналата седмица. Ако се върнем да търсим тоалетан, ще изпуснем тролея - още 20 минути студ. Най накрая виждам тролея, и ги подканям да се качват - баткото танцува по спирката с театрално измъчена физиономия набутвам го във врата и се обръщам за Дивна, която си изпуска пръстена по стълбите на подлеза и хуква след него. Тя пищи, онзи също пищи, а на мен ми иде да ревна от безсилие. Е, изпуснахме го тоя трамвай, и добре че някакъв човек го свали малоумния ми син - застанал на вратата, аз му крещя да слезе, а той ми вика - айде по бързо че ще тръгне! Абе слез бе дете, той пак - айде идвайте, АБЕ СЛЕЗ БЕ МАЛОУМНИКО...А Дивна съответно вие като на умряло, щото нали - безценното и го няма.... Имала съм случаи и с тримата, ама за това не ми се говори - предпочитам да забравя възможно най скоро. 
усмихнах си се, свърших си работа в банката и излизам. Ами страшна картинка... Криско реве и се тръшка колкото му глас държи, майка се вкопчила в него да не го пусне да избяга