Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 2

Ох, да се разпиша и аз, защото вече 1/2 ден се хиля сама в офиса с Вас.

Панихида. С други думи имам изнасяне. На село. Трябва да сготвя за 50-60 човека. Естествено никой не искам да ми помага. Нали съм велика?! Готвя аз, справям се прекрасно. Да не верваш! Остава и последната тава за миене, измивам и вече няма къде, слагам я обърната на печката да съхне и се пльосвам на фотьола в хола. Ни жива, ни умряла. Пристига мъжО и пуска нещо в кухнята. Чува се гръм и всичко изгасва. Ужас! Пита ме, какво си направила? Аз - нищо. Всичко сготвих, оправих, измих. Добре, но няма ток. Обажда се на енергото да му отворят таблото долу, че нямаме ключ. Идва човека, отваря - пуска бушона. Имаме ток. МъжО се качва пак 3 етажа, включва лампата и пак всичко гърми. Е, не е истина .... така шоуто се разиграва поне 3 пъти. На мен вече ми е смешно, щото съм на седмото небе от умора. А той бесен, че не знае къде е проблема, докато вижда, че тавата се отцежда в щепсела на шнура на печката. Е, няма такъв смях после!!!!   Изключихме го и нямаше грижи за нищо!  

Страхотна тема 
Да се запиша и аз.Преди да родя работих в един офис и вечер докато работниците излизаха беше традиция да правя нес кафе на шефа.Той да си стои на бюрото и гледайки как минават работницитеда си го пие.
Пускам аз каната да се стопли водата.Тя кипва.Сипвам вода,после нес кафе,нося на шефа.Обаче много странно се получи един голяяяяяям слой с пяна отгоре на кафето.Ама викам нищо му няма всеки ден го правя.
Отпива той,моментално изплюва обратно в чашата и ме поглежда.Гледам го и аз.Той:"Абе Алекс какво си ми донесла?",аз"Нес кафе",той:"Как го направи?" обяснявам аз.....той пак ме пита защо е такъв вкусът.Бе викам си тоя кво му има всеки ден по еднакъв начин го правя.Гледам колежката от страни се хили.Викам:"Абе що се смееш?".Изчервена започва да обяснява как е изцедила 4 лимона и е сложила сода в канат кипнала е водата,ама после звъннал телефона,тя отишла да вдигне и забравила да излее "разтвора",забравила и да ми каже.
После всички я бъзикаха за каната. 
Същата тази колежка.Шефа и казал да му направи студен чай.Като имал предвид,че в хладилника има бутилка,просто да му налее в чаша и да му я занесе.Тя отишла в кухнята.Почнала да се чуди как се прави студен чай  Пуснала въпросната кана (този път пълна с вода).Кипнала водата,сложила 1 пакетче чай.Изчакала да заври хубаво.Махнала пакетчето и сложила 3-4 ледчета вътре.Отива и носи  чая  С влизането си шефа:"Какво направи,толква време наливаш чая от шишето в чашата?" Тя гледа така  Той се чуди защо студения чай е в чаша за топъл чай и после всички хахахахахахаахах
До скоо я бъзикаха да "направи" по един студен чай 

Хохохо! Влизам аз росна росна с една издънка от понеделник!
Смених работата и в понеделник ми беше първият работен ден. Ставам сутринта, глася се, грим, токчета, обличам панталон с туника, която е в тон с него(бяла с цветя в цвета на панталона) ......абе всичко както си трябва. Отивам, всичко минава добре, запознавам се с колегите, със задълженията. След работа се прибирам уморена и доволна и пред нас се виждаме с приятели и сядаме да разменим някой лаф и като се поглеждам................ Блузата ми наобратно!!! Два ръба отстрани така хубаво са изпъкнали....... В първия момент така се шокирах, че всички покрай мен се зачудиха какво е станало. Като им казах много се смяхме (никой не беше забелязал)

Прясно от този следобед:
Малкия от известно време е като хуна - беля след беля прави и аз се опитвам да виждам и с гърба си. Пуснах му телевизора докато свалях скъсаното от него перде и хвърляйки поглед към него (и телевизора) виждам една ножица. С лъвски скок се мятам от стола към опасния инструмент и чак когато стигнах осъзнах, че ножицата е "в телевизора", а аз аха да посегна да я изскубя от екрана. 

Аз по начало съм много ама много разсеяна, ама днес бих и собствените си рекорди  Сутринта мъжо пое децата а аз ще поспя още час, да ама като не съм изнесла чашата с вода от спалнята предната вечер Валерия ме събуди изливайки я върху мен и цялото легло  После ги водихме на консултация, лекарката ги мери аз помагам ама наопаки, сложих детето настрани вместо с гръб към стената, изобщо не запомних коя колко тежи и колко е на ръст  След това в късния следобед, след като хапнаха показах буркана с чай (взимаме храна от яслите, имат и питие) и вместо да изпразня водата от шишетата им в мивката и да налея чая, излях чая в мивката и налях в буркана вода  Усетих се чак като ревнаха, но нямаше време да правя и изстудявам чай (чакахме гости) им сипах сок. Обаче децата видяха по-късно че гостите пият друг сок (газирано) и почна едно неземно тръшкане. Набързо реших че ще им сипя по малко в шишетата и ще го разгазирам със захар. Добре че ми направи впечатление металната крива лъжичка от солницата (а захарта е в различна купа и с пластмасова лъжица), че щях щедро да им посоля сока  А си бях обещала поне днес да съм съсредоточена 

Свърши ми тоалетната хартия. Взех нова, откъснах си парче и хвърлих новото руло в коша.  

Таря, и на мен ми се случват подобни неща. Ха-ха...

Наскоро приключихме с ремонта на апартамента и с мъжа ми решихме да издадем в пункт за метали старите радиатори.Живеем на втория етаж, асансьор нямаме, а радиаторите - тежки. Няма как- ще помагам.Мъкнем радиаторите надолу по стълбите, като преди това предвидливо съм заключила входната врата /дребното може да я отваря /. След последния курс връчвам ключовете на мъж ми, той се качва в колата и отпрашва към близкия пункт, а аз към къщи.Стигам до входната врата и установявам ,че нямам ключове, нямам и телефон, а вътре дребното дивее ли , дивее. Ами сега!!.Добре ,че бяха съседите, дадоха ми телефон хората, та мъж ми дойде на 5-тата минута. Поражения нямаше.
 И още един случай с ключове, от ергенския ми период. Тогава живеех при родителите ми.Тръгвам една сутрин на пазар и не си откривам ключовете , къде ли не прерових, но ги няма, а следобед съм на работа.Реших че брат ми или баща ми  са ги взели по погрешка.Отидох до офиса на майка/близо е до нас/ да взема нейните ключове.А входната ни врата тогава беше такава, че от вътре можеш да я отвориш, но за да я заключиш от външната страна ти трябва ключ.  След като се прибрах от работа направих бързо разследване за липсващите ми ключове.Оказа се ,че никой не ги е взимал.Сигурна бях,че не съм ги загубила,защото предната вечер си отворих с тях.Както и да е, на следващия ден си извадих нови.Вечерта  майка ми откри ключовете - в коша за пране.

Онзи ден се прибираме със сина ми от разходка,отключвам входната врата и влизаме,първо отидох да видя какво става с бебето и таткото,как са се гледали...и като се уверих,че всичко е минало ок,се сетих,че не съм заключила входната врата.Да,ама ключа го няма никъде...Преобърнах целия апартамент да го търся,накрая мъжа ми отвори вратата и видя,че ключа си виси от външната страна.

Снощи метнах едни печени картофи с канела 
Имам сет за подправки и там има всякакви бурканчета, отдавна си мислех, че канелата и червения пипер ще сменят местата някой ден, но колкото и да внимавах вчера се случи
Не са вкусни така картофите 

И на мен ми се е случвало.   

Онзи ден, на по цаца с бира с ММ. Хапвам си, хапвам си, но цацата все не свършва. И тук се изцепвам - другия път трябва да си поръчаме половин Цецка.   
По-рано, същия ден. С кучето на разходка на поляната. В далечината - силует. ММ - да вържем кучето, идва човек. Аз - не, не, жена е.   

Аз ключовете ако не ги търся 30мин преди излизане, значи съм болна 

Последно си залепих една закачалка до врата да ги слагам там. За сега работи 

Иначе изтрещяла ситуация:
Няколко месеца след като заживяхме тук, дойдоха на мъжо шефовете и ни поканиха на вечеря.
Аз още не работих и бях се шматкала някъде през деня.
Вечерта се глася, къпя, глася, ша ма водят на рИстУраН....не бях излизала бая време
Звъни ми мъжо да ми каже, че след 5мин минават да ме вземат.
Да, ама не мога да излезна - нема ми ключовете...
Тук ключи, там ключи няма ги. Обърнах къщата. Знам, че излизах, да съм се прибрала, значи съм отключила. Апартамента е подреден, все пак съм безработна И няма го о това е....
Погледнах в кофата, в хладилника, в гардероба, коша за пране....
На мъжо му се изчака чакането и се качи да ми отключи. Тъкмо излизам от вратата и се сетих, че си купих 3 сладоледа от магазина...а ключовете, портмонето и българския телефон стоят чинно до сладоледите във фризера  Добре, че не съм си пусналла сладоледите в дамската чанта 

Иначе в България съседите постоянно ми звъняха да ми кажат, че съм си забравила ключовете на вратата

Като сте тръгнали за ключове да разказвате и аз да се включа. Онази сутрин, готова вече да тръгвам за работа, взимам - ключ за кола, ок, ключ за къща, не е ок, няма ги! След много кратко мислене се сещам къде са - в колата, отвън, на двора! А аз съм сама вътре в къщата, заключена, естествено. Всички прозорци са с комарници, които се свалят само отвън. Хайде звъня за помощ и сядам да чакам да дойде. И след 10 минути чакане се сещам, че точно прозорецът на антрето е без комарник. Прескочих, взех си ключовете от колата, влезнах в къщата да затворя прозореца и тръгнаааах, най-накрая. Иначе имаме специално, много красиво мъничко шкафченце за ключове, но не го използваме.

И аз имам една история с котка - като тази на пухи, само, че котката беше улична.
Тръгнала горката да се разхожда по етажите на блока (една баба от 5-тия ги храни), а мъжът ми оставил входната врата на апартамента отворена, защото качва багаж. Минавайки през коридора се натъквам на котката, която тъкмо искаше да влезе у нас. Аз, разбира се - като изявен коткомразец упорито се опитвам да затворя вратата, но главата и се подава и тъпата котка вместо да си я измъкне назад, се мушна с бясна скорост направо в хола! Изтичах след нея и станах свидетел на страхотна акробатика: Котката ужасена (от мен  ) се изстрелва без цел и посока в хола, а пред нея се озовава синът ми в проходилката, който като вижда летящата котка срещу себе си надава пронизителен писък. Котката - зашеметена от ужасяващия вик и тресящото се чудовище в проходилката, прави лъвски скок право срещу стъклото на прозореца. В това време аз съм я настигнала и отварям вратата на терасата с идеята да я изхвърля от втория етаж   
Без дори да я подканям, котката доброволно изхвърча на терасата, а аз затворих вратата и се втурнах да успокоявам шокираното дете.
След малко излизам на терасата за да изпълня заканата си и какво да видя - няма и следа от котешката напаст. Само скочило, милото. 

Ключове ли казахте? Аз няколко часа седях пред вратата си, посред нощ, защото реших, че съм си загубила ключа...

Родителите ми извън града, аз сама, ще излизам с приятели. Излизам, заключвам, окъснявам. Прибира ме един приятел с кола и отпрашва. Тръгвам да си вадя ключовете - този от входната врата го няма. Преравям си джобоветем, оглеждам всеки сантиметър пред входа на блока, нищо. Качвам се до нашия апартамент и примирено присядам на стълбите (часът беше около 2 и нещо) с мисълта, че там ще дочакам зората. След два-три часа като просветля, хвърлих поглед към вратата и що да видя - ключът,  но без пластмасовата си "глава" си стои в ключалката. Беше достатъчно широк да го хвана и да си  отключа, слава богу.   Стигнах до извода, че като съм заключвала пластмасата се е отчупила незабелязано и ключът си е стоял там да подканва крадците...

Като се заговори за ключове редовния номер на мъжо е да си оставя ключовете в джоба и като се съблече мята нейде дънките и те падат на земята. До тук добре, редовно ги издирвах на паркета. Но мъжо има гадния навик да не заключва входната врата. Една вечер той си легна по-рано и заспа аз останах пред ТВ-то, тръгнах да си лягам и гледам на вратата няма ключове (моите обикновено там висят) логично не е и заключено. Почудих се къде ли са ама ми се спеше много и намерих на пода в спалнята на мъжо ключовете заключих и легнах. Сутринта той станал преди мен за лекции (още беше студент) нахранил децата (тогава на 4-5 м) те заспали и той не ме събудил излязъл и заключил. Ставам аз, гледам няма го децата спят ами и заключено, почнах да изпадам в паника   Не че ще излизам (студ, виелица, преспи) ама всичко става а аз с две бебета заключена. Звъня му, телефона му изключен (изключваше го в час) ами сега. Върнах лентата назад и зацепих че вечерта той ходи да хвърля памперсите да не миришат на терасата и беше с анцуг, после не ми беше звънял да му отварям долу (с домофон сме) ами намерих си ключовете точно на същото място където бяха неговите на паркета под стола в спалнята. Те били едни до други ама в тъмното неговите съм грабнала  
И една история пак за ключове от преди години, още живеех с баща си. Ключа за мазата седеше в шкафа до вратата и за да не е сам баща му сложил ключодържател. Да ама на моя се счупи висулката и къде да купувам нов си харесах тази от ключа за мазата. Баща ми съответно забеляза и му сложи за висулка един гаечен ключ от детски конструктор с думите "Да видим сега кой ще хареса този ключодържател". После с години се оплакваше, че никой не му иска оригиналния ключодържател