
За протокола - непушач.
Обаче не ще заболея от неизлечима болеЗт, ако прекарам 2-3 часа седмично в компанията на добрите си приятели пушачи.
Представете си следната реална ситуация.
Събираме се групата веднъж седмично на сладка раздумка в едно и също заведение. До скоро се пушеше, от няколко седмици е за непушачи. Решихме да продължим традицията и да се събираме там, защото кафето и коктейлите са им трепач, обслужването също. Пушачите нямат нищо против. Да ама след половин час по двама по трима започват да се изнасят да пушат отвън. И лафа се разваля и тяхното удоволствие от липсата на цигара с кафето , а и моето от срещата, щото не е същата задушевна обстановка, а се усеща напрежение. Разбираемо е - липсва им никотина в добавка към качественото кафе.
Ами тази седмица сменихме заведението и срещата отново беше на ниво.
Извода какъв е - че едно добро заведение изгуби 6-7 редовни клиенти.
А един непушач предпочете ведрите и доволни физиономии на приятелите си пред перспективата да е все на мойто и сакън да не вдишат дробовете ми от дима убиец.
