“Спасителят в ръжта“ е една от най-любимите ми книги, както всичко друго на Селинджър. Много ми е любопитно тези, които не са я харесали дали са чели друго от автора и как го намират 
- Публикувана: 22 дек. 2010, 11:07 ч.
- Последно мнение: 26 май 2017, 11:13 ч.
Книга, която не можах да дочета!!! - 2
аз лично не съм, но сега, така като казваш, ми стана леко любопитно...
“Спасителят в ръжта“ е една от най-любимите ми книги, както всичко друго на Селинджър. Много ми е любопитно тези, които не са я харесали дали са чели друго от автора и как го намират
Да, разкази. Също не ме грабнаха. Разбирам идеята и пластовете, но не ми представлява интерес.
Впрочем, напълно е възможно да си "разбрал" дадена книга и да не я харесваш. Въпрос на лично усещане и предпочитания.
В "повелителят на мухите" идеята е по-сложна - тя е че като затвориш група мъже/момчета на един остров от който не могат да избягат веднага почва класово деление на ловци и жертви. Жул Верн също е писал по темата (само че неговата книга е по - "детска"), а и идеята на "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси е много подобна - там са затворени в едан лудница и са разделени на аутсайдери и хора, които не са аутсайдери.
Подобни моменти има и в "Параграф 22" които дели хората на 2 - висшия ешелон който си живее живота (полковник Каткарт, подполковник Корн, хитрия Майлоу т.н.) и обикновените войници, които гинат като мухи. Йосарян е по средата, както в "Полет над Кукувое гнездо" Макмърфи е по средата.
Подобни моменти има и в "Параграф 22" които дели хората на 2 - висшия ешелон който си живее живота (полковник Каткарт, подполковник Корн, хитрия Майлоу т.н.) и обикновените войници, които гинат като мухи. Йосарян е по средата, както в "Полет над Кукувое гнездо" Макмърфи е по средата.
И "Цар Плъх“ може да се нареди в същата графа по сюжетна линия.
Не знам дали някой е писал по-напред и се извинявам, ако повтарям книгата, но "Врява и безумство" на Уилям Фокнър 
"Да убиеш присмехулник".. от една година близо съм я заразяла на девета глава, като се насилих да стигна до нея, просто защото единственияг, който ми беше интересен до тогава е съседа може по-нататък да и дам отново шанс, защото всички много я хвалят, но да видим кога ще дойде този момент 
може по-нататък да и дам отново шанс, защото всички много я хвалят, но да видим кога ще дойде този момент Не знам дали някой е писал по-напред и се извинявам, ако повтарям книгата, но "Врява и безумство" на Уилям Фокнър
Тъкмо я започнах. В началото съм, много ми е оплетено. Прескача от случка в случка, сезони, години... Нищичко не разбирам.
Не знам дали някой е писал по-напред и се извинявам, ако повтарям книгата, но "Врява и безумство" на Уилям Фокнър
Тъкмо я започнах. В началото съм, много ми е оплетено. Прескача от случка в случка, сезони, години... Нищичко не разбирам.
"Да убиеш присмехулник".. от една година близо съм я заразяла на девета глава, като се насилих да стигна до нея, просто защото единственияг, който ми беше интересен до тогава е съседа може по-нататък да и дам отново шанс, защото всички много я хвалят, но да видим кога ще дойде този момент
може по-нататък да и дам отново шанс, защото всички много я хвалят, но да видим кога ще дойде този момент също един път я почвах и зарязвах след няколко страници - не ме привличаше и това е; допреди няколко месеца - по препоръка, даже по споменаване в някаква връзка от страна на близък... Много ми хареса - посланието, динамиката, самия разказ - меден, но истински.
"записки от подземието". на Достоевски. Ненавиждам книги без пряка реч. Е, в тази книга от около 160 страници имаше по-малко от 17 страници с пряка реч.
Също и "Сто години самота" на Маркес - книга в която няма никакво действие.
"Капан за Сънища" на Ст. Кинг - след първите 80-90 страници се отказах, умрях от скука, след като все още нямаше никакво забележително събитие. Не може един пролог към действието да е по -голям от една - максимум две страници.
"Война и мир" - Толстой ми се видя тежък , муден и прекалено философски,едвам дочетох "Ана Каренина" от този автор, пък и лъже-моралът на книгата не ми допадна, а социалистическо-анархистическите размисли в книгата - още по-малко.
като цяло дочитам книгите, но ненавиждам книги в който няма действие, а се точат.
Също и "Сто години самота" на Маркес - книга в която няма никакво действие.
"Капан за Сънища" на Ст. Кинг - след първите 80-90 страници се отказах, умрях от скука, след като все още нямаше никакво забележително събитие. Не може един пролог към действието да е по -голям от една - максимум две страници.
"Война и мир" - Толстой ми се видя тежък , муден и прекалено философски,едвам дочетох "Ана Каренина" от този автор, пък и лъже-моралът на книгата не ми допадна, а социалистическо-анархистическите размисли в книгата - още по-малко.
като цяло дочитам книгите, но ненавиждам книги в който няма действие, а се точат.