Най-мъчно по празниците за мен е , че на масата липсват част от близките...Спомням си с нескрита тъга дори кой къде е сядал. Така ми тежи. И този бодеж в сърцето, жалко, че остава завинаги. Няма вечни хора, знам, но аз много емоционално гледам на всичко. Може би затова драматизирам така. Простете! 
/, козунаците по това време бяха само купени. Дядо задължително колеше агне. Цялата къща оживяваше- топуркаха напред- назад нозете на 4 невръстни внучета, от по- новата част на къщата се носеше неповторимата миризма на печено агне, приготвено от баба...! Успя да ме просълзиш. Прииска ми се да видя тази снимка.
.. Дотегна ми вече. Обещах да мина да те видя и да се запознаем, но все не успявах. Ако идваш пак, ще гледам да постъпя по-сериозно. Препоръчани теми
Ставам да си оправя багажа след пътешесвието. 
Да са ни живи, здрави и паметливи 
Жив и здрав! 
