Събирам забравени спомени 2

  • 42 674
  • 747
  •   1
Отговори
# 720
  • Мнения: 12 722
Ловяхме жаби, но пък раснах като Златното момиче. Реката покрай нас течеше в различни цветове.

# 721
  • Мнения: 803
ха, 70-те? Само Вълчо и аз имаме спомени от тогава, Веселчееееее Laughing
Един юноша весел, влюбен в света!
Търсех любов, търсех мечти
и приятели търся и до сега Grinning

# 722
  • Мнения: 5 462
Ура, затопли се и идва ваканцията.  dance

Кой си разпознава букварчето?
http://media.snimka.bg/8591/023436799-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8591/023436802-big.jpg?r=0

PeaceАз . Joy Joy Joy

# 723
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
  ДобрА вечер, приятели!  Hug

 Не съм ви забравила, макар че скоро не съм се появявала тук.

 Това http://media.snimka.bg/8591/023436799-big.jpg?r=0 букварче е и мое. Ех, колко мило ми стана сега.  Heart Eyes

 Благодаря!

  Много сте се размечтали. Отново е топло тук!  Hug Hug Hug

# 724
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Хайде, каня Ви на джанката.  Колкото грахче са станали, днеска ги налазиха дребните мои цветенца и тревички.  Grinning. Под водачеството на стройната голяма тополка. Wink

Хареса ми тази алегория.
Усетих се като дъб, дето наръсил жълъди, здрав, а от близо - и кората се понапукала, и някои клони скърцат. И едни катерички са се заселили сред листата и гъделичкат ли, гъделичкат...или май просто са ме налазили разни буби, че вадих днеска старо дюшеме. Mr. Green

# 725
  • Мнения: 2 172
 

 Това http://media.snimka.bg/8591/023436799-big.jpg?r=0 букварче е и мое. Ех, колко мило ми стана сега.  Heart Eyes

 
Ха, сега кого изхващах, че взел букварче от библиотеката и не го върнал.Тези илюстрации ми напомнят много за една друга книжка (вероятно от същия илюстратор), много я харесвах, но- убий ме, не се сещам за заглавието й newsm78
В библиотеката записвахме книгите в едни двулистни картони- в зелено или жълто....с подпис срещу всяка книга. Все се чудех как да сместя заглавието на дребните редчета Confused
То и до скоро ,може би, ръчно се вписваха книгите, не както напоследък-чат, баркода и готово- на ти фактурката Grinning

# 726
  • София
  • Мнения: 6 317
Ха, сега кого изхващах, че взел букварче от библиотеката и не го върнал. ....

Не съм, не съм. Laughing  Снимах си го на една изложба в Централна баня.

# 727
  • Мнения: 611
  Май месец е, цъфтят маковете..Помните ли как правехме принцеси от тях?

# 728
  • Мнения: 134
Благодаря на всички,напомнили ни толкова ....неща.....

Елинор,помня маковете,помня принцесите.
Помня,че черният цвят/семето/не трябваше да го докосваме ни най-малко.


Но нормално ли е да не го помня всичко това,без твоя помощ?
Толкова неща,които са били  -и мои спомени,си ги припомних с ваша помощ.
Сякаш живота ме е сграбчил и съм затикнала любимите неща в сандък голям и скрит далеч.
И за да пиша по темата-помните ли как се крадяха череши?
По това време беше.Май месец.Ние чупихме цели клони.Грозно го намирам сега.Прекършихме толкова нов живот.Но тогава?Деца бяхме....Родители имахме.Аз само майка,но много строга.Приятелчетата ми бяха също със сериозни родители.Кой лекар ,кой шеф на окр.съд.Но пак не можеха да ни съсипят играта./родителите./и си крадяхме И ядя(о)хме,без да ги мием,разбира се./черешите/
П.С..Има ли сега в градовете черешови дръвчета?Е,не че ще крада пак.Интересно ми е да науча.

# 729
  • всеки тежи на мястото си, та и аз ...
  • Мнения: 728
Еееех, припомнихте ми колко обичахме да берем крадешком джанки и череши. Не че си нямахме из нашите дворове, но другите бяха някак си по-вкусни, по-така. Имаше една череша в двора на Здравната служба - общинска собственост, но незнайно защо не ни даваха да се катерим по нея. Е, тази череша беше най-мечтаната. Веднъж ни спипа един смахнат старец, развика се, всички избягаха и ме оставиха мен, най-малката, сама на черешата. А беше висока, пущината. Като нямаше кой да ме свали, засилих се и скочих. Паднах на един камък и боли - не боли, хукнах към къщи. После ми шинираха спукания крак в Пирогов и като забравих болката, бях най-гордото дете на света - никой в махалата не беше виждал такова нещо: бяха ми сложили една Г-образна шина да държи стъпалото неподвижно, всичкото това беше солидно бинтовано и стъпалото ми беше два пъти по-дълго напред. А бе фукня от всякъде бях, пък и горда, че съм му избягала на страшния старец.  Crazy

ПП. Има череши и сега, но децата не играят толкова навън, седят пред компютрите и берат виртуални плодове. Отдавна не съм виждала дечурлига да подскачат да си откъснат плодче пътьом.  Confused

# 730
  • Мнения: 86
Здравейте, Hug
Снощи си говорихме със сина-оказа се,че знаят всички череши и джанки на територията на града.В едно с "опасностите"около всеки обект Mr. Green.Та -нищо не се е променило.С изключение на това,че някога ни порицаваха ОФ-бабичките от кварталната организация,а сега не се знае на кой луд с картечница могат да налетят децата.
И като споменах ОФ-помня как току що навършила 18 същите "квартални бабички"дойдоха с букет цветя и благопожелателно надписана книга да ме калесват да упражня за пръв път правото си на глас.
А помните ли селскостопанските бригади в началото и края на всяка учебна година?Нас ни "заточваха"в едно близко село на лагер.Една седмица беряхме ягоди,на следващата-череши.След обяд бяхме задължени да спим #Crazy/колко любови се зародиха тогава Laughing/,а вечер  в столовата какви дискотеки ставаха.Колко трепети,докосвания,въздишки.И как учителите ни дебнеха,а приятелите прикриваха за някоя скришна целувка....Беше си половин месец купон от всякъде,а накрая и ни плащаха Mr. Green

# 731
  • Мнения: 611
  Една от последните ми бригади беше за ябълки в Пчелник. Следобеден сън нямаше задължителен, но това не ни пречеше да свиваме глава под дърветата за дрямка на шарена сянка  Laughing

# 732
  • Мнения: 10 268
 Май месец е, цъфтят маковете..Помните ли как правехме принцеси от тях?


Здравейте! Елинор, мерси, че ми го припомни...........  Hug

Аз си спомням само 3 бригади през ученическите си години-2 за домати и 1 за грозде, после дойде "демокрацията".......На последната помня, че ни платиха около 80 лева, с които си купих зелено пуловерче, отдавна проядено вече от молците.......  Wink
Моят мъж е луд фен на спомени и преживявания от детските и ученическите години, постоянно го гони носталгия по тях-имал е много щастливо детство.Казва, че това са били най-веселите, щури и безгрижни години в живото му.Аз пък му отговарям, че е защото не е имал отговорности и жена, която да го ядосва.............  Mr. Green

# 733
  • Мнения: 3 326
Макове няма много по нашия край - е, има де, ама до магистралата и баба беше забранила под страх от смъртно наказание да припарваме. За сметка на това беряхме царевичните ниви и от малките кочанчета със свилата правехме кукли.

# 734
  • Мнения: 592
 Една от последните ми бригади беше за ябълки в Пчелник. Следобеден сън нямаше задължителен, но това не ни пречеше да свиваме глава под дърветата за дрямка на шарена сянка  Laughing
От тези градини с ябълки, а и другите в района, имам много особени, но хубави и интересни спомени....от преди 26 години...въпреки повода по който бях там!

Аз пък да ви покажа, към какъв спомен се върнах вчера - класика в жанра http://www.youtube.com/watch?v=R6sNkw-PVQY

Общи условия

Активация на акаунт