Предложението за брак - не се случва на всяка

Красиво е да се венчаеш....

......зависи за кого !

Това, че някои неомъжени жени говорят против брака, отново е заради постоянните оплаквания на голяма част от мъжете: "Че нямало живот след брака", "Че много лесно са се дали" итн. Много теми специално в този подфорум също не правят никак добра реклама на тази семейна институция.
Съвсем отделно като гледам пък познатите ни брачни двойки, обикновено предложението идва след надуването на корема. Така в мен започва да се оформя впечатлението, че мъжът първо иска да се увери ще можете ли да си направите деца и тогава вади пръстена. Или просто не му остава друг избор.
Една друга порода мъжове пък, именно защото не предлагат на всяка, се женят по няколко пъти. Та не мога да открия особена разлика между тях и между тези, които изобщо не могат да се решат, имайки предвид резултатите.
Аз съм от тези, дето "играят по свирката" на своят несъпруг, щото насила хубост не става. Не мисля, че неговите доводи срещу брака са сериозни, тъй като все изтъква второстепенни фактори, развалящи удоволствието от това събитие. Аз от своя страна не мога да намеря някакъв голям плюс на брака, за да се стремя толкова много към него. Е, да, може би, ако ми бяха предложили щеше да ми просветне, или ако пък бях забременяла и той изведнъж си беше променил мнението,...ако ако, много мирише... но тъй като не е, ще си рупам мълчаливо в ъгъла, непознала това блаженство и разчитайки на едната му честна дума сиромашка.  Всъщност това, което и двамата искаме е:
Да можем да се оженим някак с магическа пръчица, без да спазим нито един от приетите ритуали. Но ако някога сбъднем това наше желание, пак съм сигурна че един куп бабички ще викнат: "Ааа, не така..." "На това ли му викате сватба?"

Естествено, че и хората без брак се наричат "мъжът ми"/"жена ми". Що за въпрос?!
Не подписът определя дали мъжът чувства отговорност към децата, които е създал.

Че пука ли ти какво щял да каже някой си за твоята сватба. Моята свекърва се жалваше, че я били поканили на сватбата на сина ѝ, разбирай нищо не е организирала и за нищо не сме питали. Ами на третото подмятане, сина ѝ каза :"нали поне те поканихме" и тя спря. Спазихме само тези обичаи, които ние двамата искахме. Не е трудно.

Не само искат право на  брак, а го искат, защото ще се възползват от него! Не са тъпи, много добре разбират какви предимства носи едно сключване на брак!

Винаги съм се чудела на мъжете, които живеят с партньорките си, имат деца от тях, но така и не им предлагат и не се женят за тях, какви са толковаа тези ред причини! Ако са имотни въпроси, няма от какво да се притесняват, вече има брачни договори. Не вярвам и да ги мързи. Има нещо друго, но се съмнявам някоя жена, живееща с мъж без брак, да каже.

ами за мен си е резонен въпросът. нито пред бога/ако си религиозна/, нито пред закона ти е мъж, ако нямаш брак. следователно не е твой съпруг. може би партн'ор, баща на децата ти, или както там искаш го наричай, но не е твой съпруг. не  ме вълнува всъщност, кой както иска да си го нарича, ако ще и 'канарче мое', или отвратното 'мъжо', просто ми е любопитно.

Според мен голяма част от мъжете ги е страх от финансовата страна на една сватба. Това е немалък разход, все пак... а пък само единия подпис ако е... ами то наистина както с него, така и без него  

Промяната.

Двама души могат да се възприемат както искат и да се наричат както им харесва. Хората, които са сериозно обвързани, с или без брак, имат пълното основание да се наричат "моя мъж" и "моята жена". За съпруг/съпруга не става въпрос.

Eх   kak   угоднически отклонихте темата в спорче за и против брака  

Момичета   за предложението става въпрос  

Ето Шанталчето е без брак но сподели че любимия мъж и е правил предложение  

Като щастливо омъжена мога да напиша, че момента, в който ми предложи, бях най-щастливата жена на света. Знаех, че това е единствения мъж, когото познавам, на когото бих казала "ДА!", ако зададе заветния въпрос 
Получавала съм няколко предложения от бивши гаджета, но просто я нямаше онази тръпка, онова чувство, че ето това е мъжът, с когото ... И отказвах, оставяйки сърцата им разбити и лицата посърнали. Мен също ме болеше, че ги наранявам, но човек не бива да казва "да" от съжаление.
С мъжът ми обаче магията се получи и просто нямаше начин да кажа "не". След сватбата само две неща се промениха - фамилията ми и начина, по който попълвам различни формуляри. Вече отмятам "омъжена". Отношенията ни са все същите, както преди Тъжно е, когато някои жени чакат предложението, а то така и не идва. Но ако жената наистина, ама наистина не иска да се омъжва по една или друга причина (вярвам, че има и такива жени - например разведени и нежелаещи да повтарят старата грешка), то тогава липсата на предложение не е проблем.
Важното е сватбата да не се превръща във фикс идея, защото не това е, което прави двойката стабилна и връзката успешна. Ако една връзка има пукнатини от преди брака, подписването няма да ги махне, но може да ги удължи или да създаде нови.

аз лично исках да сключим брак,за да ми е съпруг и пред Бог т.е да се венчаем
а венчавка без гражданско няма

Уфффф! От колко време съществува брачната институция? Какво общо има Бог с подписване в гражданското?

Това ми хареса