Не съм сигурна, че е точно така. някои обичат да са различни и това е начин да са.
Аз съм в брак, това горното са наблюдения сред мои познати.
Аз съм в брак, това горното са наблюдения сред мои познати.
- Публикувана: 23 дек. 2010, 12:37 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2011, 18:40 ч.
Предложението за брак - не се случва на всяка
За мен това наистина не е от значение и затова писах мнение в темата. Не смятам, че съм ощетена, нито пък тайничко мечтая и дебна приятелят ми да ми предложи брак.
Въпросът тогава би бил по-скоро дали би отказала на този мъж предложението му за брак, ако ти предложи и защо.
Примерно аз, ако не виждам смисъл в подписа и узаконяването на връзката, бих отказала.
Ако за някого това има значение и е важно, би приел разбира се, дори нещо повече- би бил страшно развълнуван..
А ако се мота, може и аз да му предложа. Искам ли нещо, питам си директно.
Това важи само за съпруга ми, разбира се. Продължава да бъде единственият мъж, който е успял да ме накара да искам сватба, семейство, деца...
Продължавам да не разбирам защо брак=сватба= бяла рокля. Аз никога не съм си мечтала за сватба, нито за бяла рокля. Омъжих се с такава, защото съм си такава и в ежедневието- спазвам общоприетите навици и не съм бунтарка, или различна. Имам приятели, чиято сватба беше тематична- мъжът е рокер. Булката беше с кожена рокля, а халките им бяха направени от някакви моторни елементи.
Продължавам да не разбирам защо брак=сватба= бяла рокля.
Ами защото това са единствените атрибути, които отличават бракуваните семейства от тези, които живеят заедно на семейни начала. Аз лично други разлики между двата вида семейства не виждам.
Все едно да кажем, че електричеството не съществува, защото не го виждаме:)
Аз лично ( да не обременявам други с моите възгледи) виждам в брака обещание, романтика и малко законодателство. Категорично не го свързвам с моабет, дреха или нещо от сорта.
За мен лично ситуацията с припознаване на децата, които не са родени в брак, е тъпа, да не използвам и друга дума. И пак е подпис. Но за други не е така. Всеки има право на мнение.
Но да се ограничаваме само до някакви видими или често повтарящи се характеристики е елементарно.
А, и да допиша. Животът не е само ежедневието. Понякога такива неща се случват, че са по невероятни и от най невероятния филм. И току виж се оказало, че нещо регистрирано надлежно по законния ред, пък било то и брак, има огромно значение.
Аз лично ( да не обременявам други с моите възгледи) виждам в брака обещание, романтика и малко законодателство. Категорично не го свързвам с моабет, дреха или нещо от сорта.
За мен лично ситуацията с припознаване на децата, които не са родени в брак, е тъпа, да не използвам и друга дума. И пак е подпис. Но за други не е така. Всеки има право на мнение.
Но да се ограничаваме само до някакви видими или често повтарящи се характеристики е елементарно.
А, и да допиша. Животът не е само ежедневието. Понякога такива неща се случват, че са по невероятни и от най невероятния филм. И току виж се оказало, че нещо регистрирано надлежно по законния ред, пък било то и брак, има огромно значение.
предполагам че е така, понеже все още повечето хора предпочитат да са женени. а и както стана ясно, има много хора които реагират на обществения натиск (роднини, приятели).
Дали в крайна сметка ще има или няма сватба в повечето случаи зависи от мъжа.
А срещам последните години един феномен- дълга връзка, голямо разбирателство, съжителство и изведнъж- раздяла.
Двамката се женят след година-две за други партньори... Поне четири случая си спомням такива, а, ако се задълбоча, може и повече да станат. Това пък на какво се дължи...
нещо не се разбрахме. шанел дали има право или не, не мога да кажа. шанел има право да има гледна точка и за себе си е права. т.е според нея ние неомъжените не сме получили предложение и затуй живеем в самота и тъга, или в най-добрия случай сме на семейни начала с партньора си и сме много нещастни, понеже не сме познали радостта от предложението му за брак 
дали имането на брак зависи от мъжа - категорично не, според мен. ако беше така, да съм омъжена вече три пъти за трима различни мъже
. дали ще има брак, зависи от двамата партньори и нагласата им към брака. 
Все едно да кажем, че електричеството не съществува, защото не го виждаме:)
Аз лично ( да не обременявам други с моите възгледи) виждам в брака обещание, романтика и малко законодателство. Категорично не го свързвам с моабет, дреха или нещо от сорта.
За мен лично ситуацията с припознаване на децата, които не са родени в брак, е тъпа, да не използвам и друга дума. И пак е подпис. Но за други не е така. Всеки има право на мнение.
Но да се ограничаваме само до някакви видими или често повтарящи се характеристики е елементарно.
А, и да допиша. Животът не е само ежедневието. Понякога такива неща се случват, че са по невероятни и от най невероятния филм. И току виж се оказало, че нещо регистрирано надлежно по законния ред, пък било то и брак, има огромно значение.
Аз лично ( да не обременявам други с моите възгледи) виждам в брака обещание, романтика и малко законодателство. Категорично не го свързвам с моабет, дреха или нещо от сорта.
За мен лично ситуацията с припознаване на децата, които не са родени в брак, е тъпа, да не използвам и друга дума. И пак е подпис. Но за други не е така. Всеки има право на мнение.
Но да се ограничаваме само до някакви видими или често повтарящи се характеристики е елементарно.
А, и да допиша. Животът не е само ежедневието. Понякога такива неща се случват, че са по невероятни и от най невероятния филм. И току виж се оказало, че нещо регистрирано надлежно по законния ред, пък било то и брак, има огромно значение.
Ще се опитам да го намеря като линк.
Мисля, че в някои отношения е узаконено, но не знам каква епрактиката. По едно време чух да се обсъжда идеята съвместното съжителство да се декларира в общината по местоживеене от двамата партньори, при което ме напуши смях. Ако ще идете двамата да декларирате че живеете заедно, каква е разликата с това да се омъжиш в гражднското? Пак за еди подпис и за едно обявяване иде реч. Понякога отмного увъртане се получава ситуация 'не врат, ами шия'.
http://en.wikipedia.org/wiki/Pacte_civil_de_solidarité
Eто го. Постарах да не е на френски, все пак.
Аз ако ви кажа какво най-вече ме караше да мисля за подпис...ще паднете.
Eто го. Постарах да не е на френски, все пак.
Аз ако ви кажа какво най-вече ме караше да мисля за подпис...ще паднете.
Че аз ако ще го узаконявам, защо ми е ПАКС, като си има вече БРАК. Нали уж в тва е тръпката- да живееш незаконно и безотговорно?
За мен това наистина не е от значение и затова писах мнение в темата. Не смятам, че съм ощетена, нито пък тайничко мечтая и дебна приятелят ми да ми предложи брак.
Въпросът тогава би бил по-скоро дали би отказала на този мъж предложението му за брак, ако ти предложи и защо.
Примерно аз, ако не виждам смисъл в подписа и узаконяването на връзката, бих отказала.
Ако за някого това има значение и е важно, би приел разбира се, дори нещо повече- би бил страшно развълнуван..
На този етап, бих отказала, да, защото просто не виждам нужда, смисъл от нещо такова, било то сватба или само подпис.
Как да кажа, нито бих се почуствала по-специална, нито усещам някаква нужда от носенето на халка, смяна на фамилията, официален подпис (или каквото щете от нещата свързани с брака) и обвързването по този начин.
А който се радва на тези неща, нека им се радва.
Писах в темата, защото авторката е задала по този начин задачата един вид - че всички жени тайничко си мечтаят за брак и т.н. Поне аз така го разбрах и реших да се отбележа в групата на онези, за които бракът не е най-важното.