Предложението за брак - не се случва на всяка

foreplay , когато извадиш нещата от контекста, може човека и на бесило да пратиш.

Ах, предложението за брак е нещо толкова прелестно за една жена, че е жалко никога да не и се е случвало.
Имам предвид онова предложение, което идва спонтанно, от сърцето на един мъж.
Защото моите наблюдения показват, че в много случаи предложенията са плод на всякакви обстоятелства, машинации и обходни маневри от страна на кандидат- съпругата, за да не кажа направо директно нахлуване на примката около врата на жертвата, която изобщо не е наясно какво става, докато не се озове с глутница лели и учинайки, докато съпругата размахва победоносно новата си титла "СЪПРУГА" пред носа на неомъжените си близки, познати и непознати.
Шегувам се, разбира се, но не съвсем.
Толкова много бракове не са плод на онова предложение.
Истината е, че институцията на брака, заедно със семейните ценности аз, освен, че ги уважавам, ги споделям напълно.
Просто се възползвам от малкото преимущество на динамичните времена, за да се отдам на  вродената ми неприязън към всичко матримониално.
В противен случай, никога не бих рискувала социалния си статус и бих се омъжила.
Обясненията между брачни и безбрачни минават през редица нелепици, защото съгласете се, че това е преди всичко личен въпрос и отговорът в много случаи е личен, без значение дали говорим за решението да се омъжиш или да не се омъжиш.
Защото аз, лично най-вече тук съм срещала възможно най-глупавите поводи и причини "за и против" едно такова решение.
И между другото, моите лични наблюдения показват, че е много по-трудно да отведеш до олтара една жена, която не желае да се омъжва, отколкото един мъж, който не иска да се жени.

о, нямам такива намерения
който го интересува, темата е все още тук (засега) и е цяла. на мен още никой не ми е дал функции да казвам кой прав, кой крив.
 

Не зная как е по-добре.Струва ми се,че цялото общество е организирано така,че с брак да е по-удобно.Ето например ако нямате брак трябва нотариус да викнете за да припознае бащата детето.Вече има закон за предбрачно договаряне или както там се нарича.
Отделно са очакванията на най-близките да се омъжиш/ожениш.Да,хубаво е човек да може да не се съобразява с околните ама не всички са толкова твърди и независими.
Аз например се омъжих и не исках тъпани и гайди ама как да откажа на родителите ми нещо,което са чакали и т.н.Сещайте се.
Така вместо най-много 40 човека сватбата стана стотина.Поне всички ги познавах.
Сега се шегуваме с мъжа,че ако пак ни се случи няма да се подложим пак на тоя цирк.
В тази връзка само аз ли не смятам ,че да чакаш Предложението и да се чустваш като Принцеса веднъж в живота за голяма тъпня?!
А бе сигурно има някакъв гъдел мъжа специално да те помоли,но някак не ми се вижда редно .Струва ми се ,че повечето мъже ако имат избор не биха падали на колене и сричали стихове.

Шанел просто пита неомъжените дами дали няма да се почувстват специални и да се зарадват, ако сегашните им партньори изобщо им предложат брак.

Не е "за" и "против" подписа. Някои просто не желаят да узаконят отношенията си, както вече станат ясно.
Много важно! Това си е тяхно право.

Аззи, както винаги го е описала много добре.
Не е въпросът да чуеш: "`ми тогава, дай да подпишем, като мина трийсет/ като имаме пари/ като имаме деца/ като си бременна/.."
Или жените да потриват ръце: "Ти веднъж подпиши, а аз ще ти стъпя на врата!"
Да не говорим за "Ок, щом държиш да се женим, от мен да мине."

тъй, тъй. ама нали вече стана ясно, че има много неомъжени, на които са им предлагали (и сегашни, и несегашни). просто са отказвали. което в повечето случаи значи, че не предложението за брак ме прави (примерно мен де) специална за някого. конкретно аз се чувствам много специална, и то не само за еднин човек, пък съм неомъжена... и не възнамерявам засега. бих се омъжила единствено и само по една причина - от екстравагантност  . да, това последното не е по темата, ще ме прощавате.

Аз може би съм пропуснала нещо. Ще се върна да дочета, като ми остане време.
Не останах с впечатление, че в темата пишат много жени, на които сегашните партньори са им предлагали вече брак, а те са отказали и въпреки това връзката продължава да си тече хармонично. Само две дами си спомням в тази ситуация.

предполагам че е така, понеже все още повечето хора предпочитат да са женени. а и както стана ясно, има много хора които реагират на обществения натиск (роднини, приятели).

И аз така. Даже никога не съм возела кукли-бебета в количка като другите момиченца. Видът на бяла сватбена рокля никога не е извиквал никакви усещания у мен - абсолютно нищо не ми трепва или да ме кара да се размечтавам . Може би не съм така романтична...

Значи Шанел има право.
Дали в крайна сметка ще има или няма сватба в повечето случаи зависи от мъжа.  

А срещам последните години един феномен- дълга връзка, голямо разбирателство, съжителство и изведнъж- раздяла.
Двамката се женят след година-две за други партньори... Поне четири случая си спомням такива, а, ако се задълбоча, може и повече да станат. Това пък на какво се дължи...

А срещам последните години един феномен- дълга връзка, голямо разбирателство, съжителство и изведнъж- раздяла.
Двамката се женят след година-две за други партньори... Поне четири случая си спомням такива, а, ако се задълбоча, може и повече да станат. Това пък на какво се дължи...

вече си узрял за брак , но връзката с този парньор е изчерпана ,
така че преминаваш към следващата стъпка с нов човек .

Както съм писала и в предното си мнение - не виждам как едно предложение за брак би ме накарало да се почуствам по-специална.
Наистина не го разбирам.
Не се ли чувстваме принципно специални, щом сме дълго време заедно с човек, на когото държим?!
Как по-точно един-единствен ден, с бяла рокля, гости и дандания, може да ме накара да се чувствам цял живот уважавана и специална?!

С мъжа ми се събрахме след негова подобна връзка и се оженихме след 3 месеца. Никога не съм го питала защо. Предполагам че това е обяснението:
Със сигурност е бил подложен на натиск за брак от родителите си, но нямам идея дали е бил за или против брака.

Тук не говорим за бялата рокля като такава, а за символиката на предложението за женитба. не разбрах дали си получавала предлжение, но ако не си до моммента, ще разбереш като ти се случи. Дори направено от неподходящия човек, си е доста ласкателно, защото е заявка за сериозно обвързване.

Няма значение бялата рокля, воалите, гостите, сватбата, но аз не намирам никаква символика в предложението, а още по-малко в сватбата...
Получавала съм предложение за брак, доста официално и сериозно си беше, но отказах.
Не мисля, че едно "Ще се омъжиш ли за мен?", казано с пръстен в ръка, ме е накарало да се чувствам специална за някого.
В крайна сметка с въпросния човек отдавна не сме заедно и отдавна дори не си знаем телефоните. Явно нито той, нито аз сме били една идея по-специални един за друг. Дали с брак или без, така или иначе нямаше да останем заедно, т.е. специални един за друг, ама само за няколко години... 
В момента живея отново без брак, без бели рокли, без сватби, без пръстени и подобни дреболии.
За мен това наистина не е от значение и затова писах мнение в темата. Не смятам, че съм ощетена, нито пък тайничко мечтая и дебна приятелят ми да ми предложи брак.