Предложението за брак - не се случва на всяка

  • 76 544
  • 1 481
  •   1
Отговори
# 45
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Не намирам връзката честно...
Не си и длъжна  Simple Smile

Какво значи "институцията на брака"??
Значи сигурност в чувствата си, желание за моногамия, финансова отговорност...
И всичко това го обозначаваш с един подпис.

От какво толкова го е страх човек, който така или иначе иска деца с партньора, би поел финансова отговорност за него и е сигурен, че е "за добри и лоши времена"? От пръстена? Ами може и да не носиш. От фамилията? Може и да не я сменяш. От тържеството? Може и да не правиш. Излиза, че е от подписа.. Е, той ли е вълшебната пръчка, която краде любовта и хармонията в една връзка?

...
+1, нямам какво да допълня

# 46
  • Мнения: 12 722
Сиси, големи глупости си написала.

# 47
  • Мнения: 194
Живея без брак и имам две деца. Не ме е карал да се чувствам специална , не и по - този начин с брак..., но това не е моят  човек  Wink

# 48
  • Мнения: 15 151
Забелязвам,че много от жените,живеещи без брак с партньора си,някак неуважително се отнасят към това да си омъжена.Слава богу,че нямам брак...бракът е отживелица...-все такива наострени заключения,през които издайнически  прозира едно слабо място.Аз мисля,че има живеещи без брак,защото има мъже,които не искат да сключват брак.Тоест,мъжете играят играта,а жената играе по свирката на мъжа.Не всяка жена има късмет да й предложат брак.Предложението за брак е нещо много важно за едно момиче.Да не се залъгваме,прекрасно е!Чувстваш се по-специална за някого.Хубаво е да те пожелае някой завинаги,дори и да не се получава точно така винаги.Мъжът не предлага брак на коя да е,но не му е проблем просто да живее с която и да е.Вие какво мислите по въпроса?Аз мисля,че предложението за брак е явно доказателство,че този мъж ,поне в този миг иска да бъде завинаги с тази жена.


абсолютно съгласна Laughing

# 49
  • Мнения: 378
Моля, написаното по долу никой да не приема лично ,а като мое мнение!

Много жени си мислят ,че брака им дава сигурност ,но това идва от комунистическо време когато така са били направени законите ,че да се разведеш е било невъзможно и дали живееш добре или не важното ,трябва да търпиш.Даже се водеше статистика как няма разводи и колко щастливи са хората с брак.Имало е дори ергенски данък -нещо като публично назидание не те ли е срам . Жените най-често не са работели, чистят, гледат децата, слушали са мъжете си, защото са били финансово зависими от тях.Да споменавам ли как са се гледали жените които пушат ,гримират се,носят късо ,изрусяват се ,не-дай си Боже им се ходи на дискотека,за разликата между заплащането на мъжа и жената тогава,а за табуто- секс и голота ! Ами това е бил смисъла на брака ,жената да потъпка собствените си нужди  да стане смирена в името на семейството.И много мъже все още които предлагат брак очакват от жените си точно в това да се превърнат  .
Не бих допуснала да бъда кротка даденост и нечия само с един подпис.Харесва ми да бъда  свободна бунтарка с тръпка и да не бъда просто "мойта съпруга" , защото това ми звучи като "моето куче" ,а да бъда "моето Слънчице ,моята Любов". Всяка от нас знае ,че брака не е "докато смъртта ни раздели"и надявам се не разчита подписа да и скрепи връзката. Не знам защо хората  бърка брак ,сватба , любов ?!Това са много различни неща. Брака ,чисто формално някой може ли да ми обясни смисъла му ?! Не е ли той просто подписване на договор и маркиране с пръстен ?! Защо всички бременни жени обезумяват и им става фикс идея да сключат брак и дори преди това да не са искали ? Каква е разликата ? Сватбата ,а тя не е ли светско събиране каквото можем да си направим винаги стига да искаме и да има с кого ,за да бъде приятно изживяване ,а не с един куп роднини които те мляскат ,пардон целуват без дори да ги познаваш ?!  Любовта ,тя вече е нещо съвсем различно от цялата тази безсмислица и единствено нужната.
Нека всяка от вас се замисли дали този брак не е прекалено идеализиран още от детските ни години , като зомбита още от приказките за принца и принцесата,как те се оженили,три дни и три нощи яли , пили и се веселили и заживели щастливо...И после какво ?! Никой не казва какво правиш после ?! Ами после повечето жени живеят с  розовите си мечтите и с това как като си нечия съпруга е върха на сладоледа . Да ,ама Не. Едно семейство не го прави подписа , сватбата и мечтите  ти за безоблачно щастие .
Мога много да говоря още... и  за това как  ненавиждам това със смяната на името . Защо ?! Аз имам име ,така съм се родила ,такава ме познават ,това съм аз. Трябва ли да ходя белязана на коя фамилия  принадлежа?Аз не съм ничия собственост ,ако съм на някого то съм на мама и татко- да тяхна съм.
Или още по-голямо безумие е ,да казвам "майко и татко" на хора които не са ми такива , съпруга ми да казва "бабо и дядо" на видимо по-младите ми родители. А това не е ли унижение ?!
Честно ,не виждам смисъл  брака ! Мога да измисля много ,хиляди неща по-интересни ,по-запомнящи се емоционално от подпис в обреден дом и цялата тая ,простете показност.
Дай Боже в живота ми винаги да се чувствам така сигурна и щастлива и да нямам нужда от подобни "доказателства" за любов . Смисъла на живота за мен е любовта, верността, уважението, грижите , отговорността да предпазиш от болка и травми,човека когото обичаш и в това ,че и двамата с всички сили ще се стараят да ги съхранят.


Ай, ай, ай  Joy Мила малка Сиси, нямаш представа колко лошо се гледаше по "комунистическо" на жена, която не работи. Разлика в заплащането имало казваш.... абе имаше някои, които взимаха повечко парици, да, но иначе имаше "уравновиловка", една заплата за всички средностатистически труженици  Joy Joy Joy Жената можеше и ТРЯБВАШЕ да бъде кранист, миньор, футболист, дори мъж, ако се наложи. Защото т.н. нареченият комунизъм изповядваше равенство между половете! Да, на разводите не се гледаше с добро око, но това  се дължеше по-скоро  на патриархалното (а то е в много голяма степен такова и до днес!) българско общество, отколкото на комунистическата идеология  Joy Joy Joy
А по въпроса за брака, абе... срещнеш ли сродната душа и с пръстен и без, и със сватба и без, все си щастлив. Аз лично не виждам причина за противопоставяне на база "с брак" - "без брак". Не виждам никаква драма в това хората да не сключват брак при положение, че искат да живеят заедно. Бракът показва, че този мъж иска да е с мен тогава, когато няма как да е с мен, ако не се "бракуваме". Но когато един мъж каже "искам да живея с теб, искам ти да си майка на децата ми" и обществото позволява това да се случи без подпис в съвета, каква е драмата? Къде е разликата? Когато двама души не искат да живеят един с друг, те не живеят един с друг, независимо дали и къде са се подписали. Искам да кажа, че един мъж няма да живее с една жена, ако не я обича (поне в този моменнт), т.е. искам да кажа, че това "не и предлага брак, защото не я обича" някак издиша пред аргумента - а щом не я обича, защо живее с нея, защо е баща на децата и???  Simple Smile И понеже съм живяла първите 18 години от живота си по "комунистическо" и някак твърдения като тези, че жената е винаги в положение да "чака предложение от мъж" ме поставят в някакво подчинено, по-нисше положение (а са ме учили в училище, че трябва да съм равностоен партньор на мъжа Simple Smile,  все пак ще кажа, че и жената има право да отказва брак с мъж, кгото не обича, да не желае да живее с мъж, когото не обича и да не ражда децата на мъж, когото не обича.  Simple Smile Simple Smile Simple Smile

Последна редакция: чт, 23 дек 2010, 20:49 от kalina23

# 50
  • град-държава
  • Мнения: 5 863

Нито едно от изброеното. Някои хора (като мен), просто не изпитват потребност да сключат брак, аз бих го направила, заради мъжа до мен, ако виждам, че той има тази потребност и за него е от изключителна важност. Страх не изпитвам.

п.п.
Дете на разведени родители съм и нямам съзнателен спомен за аз, майка ми и баща ми заедно, но и двамата имат успешни семейства след развода им.

# 51
  • Мнения: 941
Мацки традициите не са това, което бяха  smile3534
Да, за съжаление е така.
Все по-малко хора вярват, че искат да бъдат точно с този човек цял живот... Confused
Но разбира се, щом и двамата са доволни от това, всичко е ок.


И в друга тема съм писала, че всичките ми познати, които не желаят брак (една жена и двама мъже), са деца на родители нещастни бракове. Може и да има връзка..

Лили Лу вобще нямах това впредвид  Laughing, хареса ми ето тази част,,,,,,,,,,,,Не бих допуснала да бъда кротка даденост и нечия само с един подпис.Харесва ми да бъда  свободна бунтарка с тръпка и да не бъда просто "мойта съпруга" , защото това ми звучи като "моето куче" ,а да бъда "моето Слънчице ,моята Любов"
и това ,,Мога много да говоря още... и  за това как  ненавиждам това със смяната на името . Защо ?! Аз имам име ,така съм се родила ,такава ме познават ,това съм аз. Трябва ли да ходя белязана на коя фамилия  принадлежа?Аз не съм ничия собственост ,ако съм на някого то съм на мама и татко- да тяхна съм.''

# 52
  • Мнения: 4 916
Подчертаното с червено е състояние на психиката на неговата авторка, по никакъв начин не зависи от подписа в гражданското. Дали ще е бунтарка или нечие куче - това не става с подпис.

# 53
  • Мнения: 364
аз бих го направила, заради мъжа до мен, ако виждам, че той има тази потребност
Виждаш ли колко сме различни.. Аз пък бих отказала брак на мъж, който има "потребност" да е женен.
Или бих отказала предложение от рода на "Мило, да вземем да се оженим сега, като си бременна/ имаме деца/ имаме кинти.."...
И такива мъже има. Както и жени, които от детската градина повтарят "Искам да се оженя до 30, да имам две деца и къща с двор!" Laughing

А в една тема, която сега не намирам, някой беше споменал, че имало по-голяма финансова помощ, ако двойката не е омъжена, не живеят заедно или детето няма официален баща. Това изобщо верно ли е? Ако да, би могло да бъде аргумент...

Ласи, ако се чувствам като "куче", само защото съпругът ми гордо ме представя като "моята съпруга", няма нужда нито от брак, нито от връзка.  Crossing Arms

# 54
  • Мнения: 5 710
Аз мисля,че има живеещи без брак,защото има мъже,които не искат да сключват брак.

преди години бях пускала една тема  и питах дали,  ако им предложат, противничките на брака биха се оженили. Повечето отговориха с 'да'.

# 55
  • Мнения: 28 756
А,ето това имах предвид!Че предложат ли ти-приемаш.Не ти ли предложат-не приемаш.

Ееее, стига, де. На някои са ни предлагали по няколко пъти и то различни мъже.  Laughing
"Печелившият" ми предложи няколко пъти, защото всеки път посрещах със смях офертите, но това не му попречи да се направи на разсеян, когато дойде уговореният много преди това момент (дипломирането ми). Та се наложи да му забия направо въпроса: "Последно, ще се женим ли или да си търся друг?".   Flutter
Ами, така де. Жената да се дърпа е в реда на нещата. Ама мъжът да си прави оглушки...  newsm66

# 56
  • Мнения: 64
като ви чете човек ще си помисли, че едва ли не се съгласявате на първото предложение на брак  Thinking

Да си женен/омъжен и несигурен в това което правиш е голяма трагедия и завършва с неблагоприятен край.

Така, че по-добре да не ти предлагат докато не са убедени в постъпката си, отколкото да усетиш краткотрайно щастие.
Същото важи и за приемането на предложението.

Ако си срещнал истинската си половинката, и в неговите очи ти си жената на живота му, предложението си идва от само себе си,
иначе е без значение. Да се омъжиш само за да не останеш сам си е направо агония.
Така, че колко предложения за брак си получил през живота си е без всякакво значение.

# 57
  • Мнения: 156
не се отнасям пренебрежително към брака, но не държа да имам такъв. нужно ми е да съм с мъж, с когото се обичаме и разбираме. за да живееш с някого без брак, не е нужно единствената причина да е, че не са ти предложили ... просто от такова животно нямам нужда. ако проимам в бъдеще, ще се омъжа (всъщност, с мъжа ми сме си говорили как може би ще се оженим децата като станат на по 10 - 12 години, да да имат и те спомен от това светло събитие). да те пожелае някой завинаги не е задължително равно на предлагане на брак, нито пък бих се чувствала задължена да приема брак само заради факта, че имам тази възможност. предложението за брак дори не може да се счита за явно доказателство, че даден мъж иска да е завинаги с мен - брак са ми предлагали поради отчаяние, по сметка и по любов Mr. Green

# 58
  • София
  • Мнения: 62 595
Напротив, преди да се омъже отказах две други предложения.  Първото - не му беше времето (не ми беше до женитби, а до щуротии), а второто - не беше човекът (хубав, добър, всичко, обаче не можех да си представя да живея с него цял живот).

# 59
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
аз бих го направила, заради мъжа до мен, ако виждам, че той има тази потребност
Виждаш ли колко сме различни.. Аз пък бих отказала брак на мъж, който има "потребност" да е женен.

Нали разликата е в това дали има подпис или няма. За мен това е потребност или изпитваш, или не изпитваш потребност да се подпишеш, останалото го притежавам/градя/усещам и чувствам в случая, тогава какво да ме спира, това, че имаме различно отношение към брака(?) , а същото изключва ли какво сме ние двамата заедно?

Общи условия

Активация на акаунт