Предложението за брак - не се случва на всяка

Авторката просто искаше да ни припомни, че е хванала Господ за шлифера.
А ние така лековерно й се вързахме 

хайде ще ви разкажа история от обкръжението си.
преди време моя позната се загаджи с един младеж. имаше на първия-втория месец от връзката им "на шега" подметнати въпроси "миууоооо, ние нали ще се оженим?", "миуоооо, ние кога ще се женим?", "миуууооо, айде да се оженим" итн. на третия месец тя получи предложение за брак, след още два-три месеца се ожениха. проблемите и неразбирателствата бяха започнали още преди фактическия брак. историята сама по себе си продължава по още по-абсурден и объркан начин, но не това е темата тук. идеята ми беше, че далеч не всяко предложение за брак отговаря на следната представа: понякога мъжът си е просто п*тьо безподобен и невинаги жената е тази, дето му се води по свирката (пази боже)  

И какво като ми се е случвало (и то неведнъж)?

Даже съм се възползвала..

С подпис, без подпис- няма ли го усещането за взаимност, не ми го/а хвалете.

Ами ако единия не приема идеята за брака, но заради любовта си към другия и желанието на другия да сключат брак,се съгласи,да ,това е доказателство за любов.

В доста теми тук се пише от дами,желаещи да сключат брак,как мъжете до тях не им предлагат...
Даже имаше една ,дето искаше да прави аборт,защото нямало да роди без брак,а пък кандидат-таткото се ослушваше...Това ли е любов?       

хубаво че и двойки, в които и мъжа и жената не приемат идеята за брака, все пак имат с какво да доказват и показват любовта си един на друг

Да..бившият ми мъж точно така ме убеди в любовта си..
Но 2 г по-късно се оказа, че иска да си живее още живота.

Това не изключва, че точно в момента на предложението я има любовта. А оттам насетне- хората се променят, за съжаление невинаги положително.

Ох, разсмя ме
Ще те цитирам на мъжа ми, за да се почувства удовлетворен, че всъщност, дълбоко в моето подсъзнание ме вълнува до маниакалност темата за предложението с пръстен и идеята за брак

Всъщност няма как да не си призная, че идеята за някое прелестно бижу винаги и по всяко време е в състояние да ме развълнува

Щом пишете все още в темата, значи на всички ви е важно!
Я си признайте и да приключим.  


Традицията предложение плюс пръстен с диамант датира от средата на двайсти век.
Голяма работа, като не намирате примери в десет класически романа. Там и други работи не се намират...

П.П. И да допълня- първият записан случай в историята е през 1477, когато Maximillian von Hamburg иска ръката на Mary von Burgandy с диамантен пръстен. Ето и линк- последният абзац.

Тъй,тъй
И аз съм изненадана колко страници е темата.

Тези,които
-взимат разведен
 и/или
-или самите те се женят втори път
мислят ли си за евентуален развод докато се женят?

На моят мъж брат му казваше за бившият премиер Станишев, че не можел за бъде никакъв премиер и никакъв фактор за подръжание или респескт, при положение че дори не бил официално женен

А такаааа, ако разведен мъж прави предложение, това за "секънд хенд" ли се брои? 

Не можах да изчета цялата тема - много мнения, много нещо!
Моят подход пък е малко по-прагматичен. Живяхме с настоящия ми мъж почти година заедно, бяхме си двойка, но нито той, нито аз имахме нужда да официализираме връзката си. Спомням си, че бях доста против сватбите и т. н. Но в един слънчев ден забременях, още си спомням вълнението и на двама ни пред АГ кабинета, макар че не беше планирано. Не се и запитахме дали ще оставим човечето, подразбираше се. При което някак спонтанно дойде идеята, че трябва и да се оженим. Нямаше предложение нито от негова страна, нито от моя, но някак знаехме, че така трябва да стане. След като има деца, според мен поне, от чисто практическа гледна точка е по-добре отношенията да са си уредени съгласно закона. Но понеже и моят мъж изпитва панически ужас от "циркове", а и аз никак не съм "романтична", никога не съм мечтаела за бели рокли и т. н. и т. н., то само подписахме и то в съвсем тесен кръг. Що се отнася до фамилията, добавих неговата към своята - от една страна не исках да си я сменям изцяло, все пак вече имах своята кариера, но от друга страна, за да покажа и новото си положение, а и знаех, че ще му е приятно. Сега и с децата ми е лесно - имаме еднаква фамилия и казвам: нали всички сме от сем. ........
Така че ние си живеем чудесно с брак, но без предложение и сватба, не знам към коя категория да се причислим. А всеки нека живее както се чувства най-добре.
Само да добавя и това, че според мен не подписът или липсата му променят живота на двама души, а появата на децата. Променят е меко казано, разбира се, всъщност го преобръщат с главата надолу    

А БоБо-то?