Предложението за брак - не се случва на всяка

  • 77 975
  • 1 481
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 1 175
Дори и да няма никаква практическа разлика, на мен ми харесва усещането, символиката:

Чувстваш се по-специална за някого.Хубаво е да те пожелае някой завинаги,дори и да не се получава точно така винаги.Мъжът не предлага брак на коя да е,но не му е проблем просто да живее с която и да е.

Почувствах се наистина специална. Първоначално не исках брак, но предложението, така искрено и романтично, ми подкоси краката и се разтопих. Не мога да отрека, чувството е хубаво  Grinning

# 121
  • Мнения: 4 145
Хубава и интересна тема Simple Smile И за двамани бракът е важен. Бях категорична обаче, че искам предложение за брак, а не просто някой ден да "решим да се оженим". Е, получих си предложението, макар не толкова романтично като по филмите  Laughing, но беше много хубаво  Flutter Направихме годеж и казахме на всички приятели и познати, че ще се женим.  Crazy Месец по-късно забременях и на сватбата вече бях в 7мия месец ( а не исках да се омъжвам бременна  Crazy ).
Честно казано не възприемам двойките, живеещи на семейни начала, много насериозно. Не искам да засегна никой с мнението си, просто така гледам на нещата.
Понеже няколко пъти вече се спомена, че и с брак и без брак е все едно и също и подписа не променя нищо, искам да ви попитам наистина ли за вас нямаше промяна след брака? аз с ръка на сърцето ще споделя, че след като се оженихме отношенията ни станаха още по-хубави  Rolling Eyes

# 122
  • Мнения: X
Цитат
Понеже няколко пъти вече се спомена, че и с брак и без брак е все едно и също и подписа не променя нищо

Цитат
ако един подпис е бял кахър, защото голямата лобюв, деца и прочие, то какво толкова ще стане, ако ти предложи и се ожените като го положи той този подпис?

След като е бял кахър и е едно и също,защо толкова мъже бягат от брака?
И не предлагат на половинката си законен брак?    Thinking

# 123
  • Мнения: 720
Цитат
Забелязвам,че много от жените,живеещи без брак с партньора си,някак неуважително се отнасят към това да си омъжена.Слава богу,че нямам брак...бракът е отживелица...-все такива наострени заключения,през които издайнически  прозира едно слабо място.Аз мисля,че има живеещи без брак,защото има мъже,които не искат да сключват брак.Тоест,мъжете играят играта,а жената играе по свирката на мъжа.Не всяка жена има късмет да й предложат брак.Предложението за брак е нещо много важно за едно момиче.Да не се залъгваме,прекрасно е!Чувстваш се по-специална за някого.Хубаво е да те пожелае някой завинаги,дори и да не се получава точно така винаги.Мъжът не предлага брак на коя да е,но не му е проблем просто да живее с която и да е.Вие какво мислите по въпроса?Аз мисля,че предложението за брак е явно доказателство,че този мъж ,поне в този миг иска да бъде завинаги с тази жена.
Абсолютно опровергавам тази теза.
Имам две предложения от един и същи човек, с когото живеем заедно, имаме прекрасно семейство с две чудесни деца. Без брак.
Не ми е нужно,  никога не съм го искала.

Не съм чела цялата тема и се извинявам ако пропускам нещо.

# 124
  • София
  • Мнения: 62 595
е, аз пък, ако съм на мястото на един мъж, ако веднъж жената ми откаже, втори път предложение няма да види, а просто ще се разделим. Да не говорим пък, да ми откаже, да имаме общ покрив, деца и др! Точно никога! Въпрос на чест. Щом една жена ми отказва, то за какво ми е?

Ние навремето имахме един период, в който спяхме ту в неговата, ту в моята квартира, но реално заживяхме под един покрив едва след като ми предложи да се оженим. Сватбата се отложи с една година, но вече се знаеше, че сме решили да се женим и така да се каже, бяхме го обявили пред околните. Защото едно е просто да си живееш с гаджето и да си играеш на семейство, съвсем друго е да живете заедно с ясното съзнание, че сте сгодени и ще сте семейство официално. Дори отношението на родителите се променя, също и на приятелите. Няма тън-мън, синът дошъл на гости с приятелката си- знае се, че е дошла снахата.
за мен мъже, които си живеят с години с една жена, имат деца от нея и твръдят, че са семейство, обаче така и не й правят предложение за брак, са страхливци.

# 125
  • Мнения: 4 145
Дори отношението на родителите се променя, също и на приятелите.
Peace

# 126
  • Мнения: 4 300
Интересно ми е нещо. При сегашното поколение, на което му е време за женене ( 20-40г, съвсем условно), се определя и  нежелание за брак заради разпадналия се такъв на родителите. Какво ще прави следващото поколение, което  е било свидетел на разпаднало се семейно съжителство? Ще търси спасение в брака ли?

# 127
  • София
  • Мнения: 62 595
да, като махалото. Нищо чудно следващото поколение да стане доста по-консервативно или изобщо ще избягва обвързването. Това се наблюдава вече при западняците - самата мисъл за обвързване за цял живот ги депресира.

# 128
  • Мнения: 1 175
Интересно ми е нещо. При сегашното поколение, на което му е време за женене ( 20-40г, съвсем условно), се определя и  нежелание за брак заради разпадналия се такъв на родителите. Какво ще прави следващото поколение, което  е било свидетел на разпаднало се семейно съжителство? Ще търси спасение в брака ли?

Всичко зависи от това каква поука ще си извадиш от опитът на родителите ти. При техен неуспешен брак, можеш да се откажеш от брака, но пък може да стане и точно обратното - да се мотивираш да изградиш успешен брак, да поправиш грешките на родителите си. При мен стана точно второто. Бях си наумила, че на света трябва да има и свестни мъже, и че мога да бъда щастливо омъжена; поставих си го за цел. И го постигнах. Доказах на майка ми, че нейното положение не е всеобщото правило, и не е речено че и аз ще страдам в клопка като нейната. Същото е и със съжителството. Зависи кой как ще го приеме и с каква нагласа ще се отнесе към него. Влиянието не е само едно.

# 129
  • Мнения: 10 313
Забелязвам,че много от жените,живеещи без брак с партньора си,някак неуважително се отнасят към това да си омъжена.Слава богу,че нямам брак...бракът е отживелица...-все такива наострени заключения,през които издайнически  прозира едно слабо място.Аз мисля,че има живеещи без брак,защото има мъже,които не искат да сключват брак.Тоест,мъжете играят играта,а жената играе по свирката на мъжа.Не всяка жена има късмет да й предложат брак.Предложението за брак е нещо много важно за едно момиче.Да не се залъгваме,прекрасно е!Чувстваш се по-специална за някого.Хубаво е да те пожелае някой завинаги,дори и да не се получава точно така винаги.Мъжът не предлага брак на коя да е,но не му е проблем просто да живее с която и да е.Вие какво мислите по въпроса?Аз мисля,че предложението за брак е явно доказателство,че този мъж ,поне в този миг иска да бъде завинаги с тази жена.

Оф, не знам какво да кажа, погледнато отстрани изглежда, че всяко момиче иска да получи предложение за брак, да се омъжи и да има деца, но....все пак индивидуално е за всеки. Аз се омъжих отдавна, още през  89г, по време, когато свободното съжителство без брак беше немислимо. Познавахме се от 1 година някъде, излизахме от 6 месеца, когато ми предложи. Приех, но не бях готова за брак. Не заради него, а по принцип и едва ли скоро щях да се реша. Разсъждавах като типичен мъж тогава, умирах от страх, че ще загубя свободата си, но нямаше как да му го обясня, пък и нямахме алтернатива тогава... мисля, че бях в абсолютен стрес след сватбата, защото постоянно сънувах един и същи сън - как сънувам, че съм се оженила и се ужасявам от този факт, но се събуждам и разбирам, че съм сънувала кошмар и си отдъхвам с облекчение. Обаче точно тогава наистина се събуждам и установявам, че кошмарът е истина, омъжена съм ! Леле.... Crazy Чак след раждането на детето, когато вече имах други отговорности, този сън изчезна постепенно. По тази причина съм за съжителството без брак, независимо, че съм омъжена 21 години. Ако можеше тогава да се живее така, сигурно щях да настоявам за свободно съжителство. До човек е. Hug

# 130
  • Мнения: 4 300
Дидитка, моделът и антимоделът са ми познати по принцип. Но честно казано, този тип теми ги чета ( за и против брака) и досега ти си първата, която дава такъв отговор. Досега все съм чела "майка ми/леля ми/ Пенка/Гинка бяха женени, а тя беше нещастна, затова и аз не се женя".
Иначе в реалния живот не съм обсъждала много много темата. Леля ми има два брака и два развода, и ако я питаш нея бракът е коренът на всички злини. Но братовчедка ми иска да се омъжи, макар че още не е.

Андариел, както винаги интересна гледна точка, двойно негативна:)

Последна редакция: пт, 24 дек 2010, 23:31 от Рокси

# 131
  • Мнения: 1 175
unadaptable, мен също ме беше страх да се разделя със свободата си, но това не става ли дори и когато няма брак? И в съжителството без брак пак си обвързан с един човек и трябва да му бъдеш верен, делите имущество и деца, т.е. свободата пак я губиш. От тази гледна точка не разбирам кое му е по-свободното на съжителството.

Дидитка, моделът и антимоделът са ми познати по принцип. Но честно казано, този тип теми ги чета ( за и против брака) и досега ти си първата, която дава такъв отговор. Досега все съм чела "майка ми/леля ми/ Пенка/Гинка бяха женени, а тя беше нещастна, затова и аз не се женя".

Това е доста жалко, ако наистина съм единствената. Надявам се повече хора да извличат поука от антимоделите на родителите си и да ги използват за мотивация за по-добър живот, отколкото само да се вкисват от тях.

# 132
  • Мнения: 10 313
unadaptable, мен също ме беше страх да се разделя със свободата си, но това не става ли дори и когато няма брак? И в съжителството без брак пак си обвързан с един човек и трябва да му бъдеш верен, делите имущество и деца, т.е. свободата пак я губиш. От тази гледна точка не разбирам кое му е по-свободното на съжителството.


Ами дава възможност да премислиш по-дълго, да свикнеш с новите реалности...знам ли и аз...но  си мисля, че поне стресът ще се размине. Ето сега след толкова години няма нито сянка от тревогата ми в началото, но тогава....кошмари сънувах чак Confused

# 133
  • София
  • Мнения: 1 689
Дидитка, не си единствена. Аз също писах как цял живот майка ми ми повтаряше, че не трябва да се омъжвам и че е по-хубаво да си живея на семейни начала само. Въпреки това когато срещнах Мъжа ми трябваха само няколко месеца за да замечтая за брак. Все пак поживяхме година и нещо заедно преди да се решим. Още си спомням каква беше гримасата и единствената дума на майка ми когато отидох да й съобщя, че ще се омъжвам - "Ужас!". Е, сега обича зет си като собствено дете. Само го лигави с разни подаръци, но и редовно пита "Той добре ли се държи с теб?". Преди година и сестра ми си хвана сериозен приятел, с който живеят вече на семейни начала заедно с майка ми. Дори правят опити за бебче, въпреки, че нямат брак. Та тя и това момче си го гледа като писано яйце и вижда, че може да има и друго отношение на мъж към жена. Даже наскоро ми каза, че събирала пари за сватбата им... само дето те не знаят още, че ще се женят  Laughing

# 134
  • Мнения: 3 760
В какъв смисъл страх от брака?  newsm78 Страх от обвързване, от загуба на свобода?
На семейни начала не си ли обвързан? Децата не са ли основният лимитиращ фактор на личното време и безразсъдните постъпки?

За мен бракът е въпрос на чест - оповестяваш любовта и намерението си да си с някого до гроб пред целия свят. За да го направиш, трябва да си сигурен. В любовта си и в човека до себе си  Peace

Общи условия

Активация на акаунт