Публикувана: 23 дек. 2010, 12:37 ч.
Последно мнение: 11 авг. 2011, 18:40 ч.

Предложението за брак - не се случва на всяка

77 894
1 481
1

# 915 4 авг. 2011, 08:18 ч.

Мнения: 97

Цитат на: Deep Blue Sea в ср, 03 авг 2011, 23:50

Александра, не знам какво щеше да се случи, ако се бяха бракували, идея си нямам.Точно затова нямаше предложение, защото той не се е чувствал сигурен в себе си.

Иначе вие може да си живеете години като гаджета, няма лошо.

Поживейте 10-15 години заедно и ела пак да пишем по форумите

Да, и забелязвам че Александра счита за голямо геройство да кажеш едно изречение - "Аз съм отговорен за нея" бля бля бля #Crazy

. Александра, само едно мога да добавя към цитираното: има още много да си удряш главата в скалисти части. Sunglasses

# 916 4 авг. 2011, 08:43 ч.

Кърджали
Мнения: 11 442

Lily___, няма нужда да гледаш на мен като на умствено изостанало Не живея с мъжа си само защото е казал пред майка ми тези думи. С него сме си едно семейство, както и ти с твоя съпруг. Имам глава на раменети си, досега все съм я използвала по предназначение.
Чела съм семейния кодекс. Знам каква е законовата разлика. Преценила съм че на мен и така ми е добре.толкоз. След като аз не питам никой що аджеба се е "бракувал" /това и да сключа брак някой ден този израз не бих използвала/ и не му приписвам никакви черти. Така и аз не позволявам на никой да пита за официалното ми семейно положение според закона. В скалисти части ако си удрям главата , то си е моята глава. Никой няма да го боли за мен, освен евентуално майка ми и и баща ми.
Аз пак казвам, за мен всички такива спорове възникват защото векове наред това се е смятало за неморално, за забранено от Бог. И сега как така изведнъж нещо забранено от Бог става разрешено от обществото? Ми нека става, нали никой никого на сила не кара да се развежда или да живее без брак само за да е модерен.

# 917 4 авг. 2011, 08:50 ч.

Мнения: 5 370

Аааа, моля моля, да не намесваме Бог.

Подписали сме от чисто прагматични съображения, особено пък за детето.

Веднъж дискутирахме ситуация, в която майката след раждане беше изпаднала в кома, а не даваха детето на бащата, защото той не му е официален такъв. Не съм подписала с идеята, че ще сме together forever, а защото просто все още съвместното съжителство НЕ Е законово уредено изцяло в Б-я (както в една Франция, да речем).
А животът не е само треперене един над друг, ми една камара проза, да речем, и документи, и кредити, и так далее. Една банка така ме зарибяваха да тегля кредит, че понеже сме семейство, официално, доходите са по 2 и шансовете ни са 150%. Laughing

Да да, ама не.

# 918 4 авг. 2011, 08:54 ч.

Мнения: 4 916

Цитат

Какво е по - различното на нашето семейстов от твоето например? Единия му пуст подпис?Клетвата че ще сте съпруг и съпруга докато смъртта ви раздели? Гаранцията, че Бог няма да позволи да се разделите, защото видиш ли подписа и клетвата пред него е вляла разум и във двама ви и е затворила очите ви за страничните хора?

Заради горните въпроси не ми се вярва да си чела СК, не си наясно какво точно урежда гражданският брак.

Има много жени, които са достатъчно информирани за разликата и са направили избор въз основа на тази информация. Но те далеч не са всички. На всеки пример за разведена жена, мога да дам такъв за прецакана небракувана, която си е мислила, че любовта му ще я закриля цял живот и всичко ще бъде в рози.

ПП - Жозефина е зачекнала една от честите ситуации - взимане на решение за партньора и детето, което явно не е било припознато към момента. Повечето суеверно си мислят, че на тях няма да се случи и че ще живеят вечно, та няма да се налага това решение да бъде взето от омразната свекърва или тъща.

# 919 4 авг. 2011, 08:59 ч.

Мнения: 5 370

Именно. И , ако щете, недай Боже де, може да се случи фатална случка с партньора, при която пак да се налага вземането на някакви решения. Тоест, има си крушка опашка. Това са си мои разсъждения, не ги натрапвам никому, живяла съм и така, и онака.

# 920 4 авг. 2011, 09:10 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Или пък драмата ти да си бременна, "съпругът" ти го блъска кола фатално, а родителите му те гонят от апартамента, в който сте живеели, понеже е лична собственост на загиналия.
Толкова много варианти на ситуации, от които никой не е застрахован.

# 921 4 авг. 2011, 09:12 ч.

София
Мнения: 62 595

Леле, голямо смесване на граждански брак и църковен такъв! Ама, няма какво да обяснявам, който иска да си го прочете!
Колкото до разводите и разделите при съжителствата - броят се статистически само разводите, защото има регистрирани бракова. При съжителствата няма никаква, ама никаква регистрация и затова не може официално да се преброи колко съжителства се разпадат. По неофициални данни два пъти повече съжителства се разпадат, отколкото бракове стигат до развод.
Александра, аз вкъщи не съм водила никое гадже, да не говорим познато ми от две седмици. Та ние за толкова време още не сме си научили вкусовете как си пием кафето, пък за живеене заедно абсурд. На репликата на твоя партньор, аз на мястото на майка ти бих казала "щом е така, кога ще се ожените?". Да го видя тогава колко му струва думата на първо запознанство! Peace

То май темата беше за предложението за женитба. Simple Smile

Май май тези, дето не се женят повече се притесняват партньорът да не ги наследи. Аз пък, не виждам защо толкова много хора се страхуват от идеята за тугедър форевър. Ужас, толкова ли е страшна мисълта, че може да изживееш остатъка от живота си с един партньор!

# 922 4 авг. 2011, 09:13 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: Приятно ми е - Богиня! в чт, 04 авг 2011, 09:10

!!!

Ти ми прочете мислите, но не посмях да го изкажа докрай!!! За да не ми се присмеят, но това ми беше основен страх. И то не да не ме изгонят, ами това дете, после, на кого е, какво е, чие е?

# 923 4 авг. 2011, 09:19 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: Приятно ми е - Богиня! в чт, 04 авг 2011, 09:10

Аз това съм го гледала на живо.

# 924 4 авг. 2011, 09:20 ч.

Мнения: 7 947

Е, не мога да повярвам как изнесохте вода от 10 кладенеца - само за да убедите колко са прецакани тези, дето не са подписали - то не беше кома, катастрофи, унаследяване, религия, какво ли не ooooh!

Повече от сигурна съм, че когато сте се женили вие - въобще не сте имали впредвид гореизброеното. А просто сте обичали този мъж и сте искали да се обвържете с него завинаги. И сватбата е била естествен завършек, което ви е донесло само положителни емоции и усещания. Надали сте се вкарвали в такива филми, каквито сега рисувате.
От друга страна ако нещата не вървят - защото и развода се зачекна - да, когато си без подпис - много по-лесно е, детето винаги си остава при майката Wink

Та пак тя ще спечели. Ако иде реч за имущество - и детето е припознато - има същите права като детето на тази - която има подпис. Но какво значение има това днес?
Брака е институция и традиция, той не носи повече откъм чувства. А за мен това е основното - любовта. Не мислете, че тая любов е различна тогава - когато и двамата партньори не са искали да подпишат. Подчертавам двамата.

# 925 4 авг. 2011, 09:20 ч.

Варна
Мнения: 1 744

И аз. Затова го пиша.
Кошмарно преживяване.

# 926 4 авг. 2011, 09:25 ч.

Кърджали
Мнения: 11 442

Въпросите ми не бяха породени от законовата страна на нещата. А тази прозаичната, ежедневната.... С какво се различава ежедневния ви живот от тоя на несемейната двойка.АЗ закона какво урежда го знам.Четох го преди да се роди дъщеря ни. Тогава обаче не сколасахме да стигнем до ритуалната зала, след раждането вече преценихме, че не ни е чак толкова спешно. И ако някой ден съвсем ни доскучее и се чудим какво да правим за да запълним деня, може да отскочим до ритуалната.
ОХ, опитвах се да обясня, че не отричам брака. Все пак съм израстнала в семейство с родители, които имаха сключен брак /ама ако ги питаш, не знаят къде им е брачното свидетелство/.Винаги съм искала точно семейство като на родителите си. Видяла съм и до какво може да доведе безотговораността на човек / благодарение на леля ми/. Тогава има ситуации в които който и да е закон не може да помогне напълно, ако и двамата не мислят първо с главата си.
Но това, че някой живее без граждански брак не може да ми дава правото да гледам на него като " ще видиш ти след три години как ще останеш сама". С кое право ?
Ако предложението за брак /щото все пак така е зададена темата / е гаранция за една връзка, аз предложение или поне разговори в тази насока имам поне два пъти годишно. Тези разговори не са повдигани от мен с цел да си гарантирам живота, дори изобщо не са повдигани от мен. И да, аз съм сигурна, че искам да живея с него, та да не каже някой ти не си сигурна затова го протакваш.
След 10 - 15 години може и да сме сключили брак, може и да си живеем щастливо и така. Кой знае...Само живот и здраве и двамата да сме живи и здрави дотогава. Другото е бял кахър.
Жозефина, за такива фатални ситуации съм съгласна. Знам, че само при законовите семейства все още нещата са уредени.Не живея с илюзията, че на на нас няма да ни се случи нещо такова, напротив поради естеството на неговата работа всеки ден очаквам да чуя най - лошото. Предполагам и той точно заради такова лошо представяне на бъдещето периодично повдига темата "брак"....
Просто се опитвам да обясня, че някой който има сключен брак няма правото да гледа на друга двойка живееща без брак като "вие няма да просъществувате дълго"...
Andariel, двамата сме имали разговори с родителите ми за това дали настояват да сключим брак. . Не е чакал родители те ми да отворят тази тема. И аз казах, бих настоявала за брак само ако видя , че на баща ми не му е приятно друготно положение, притеснява се за мен или прочие. Защото съм приела, че само баща ми /и майка ми де, но аз повече държа на неговото мнение/ има правото да си изказва мнението на глас пред мен.До сега никога не съм прекрачвала думата му, поне когато е ставало дума за наистина сериозни неща. И когато взехаме с него това решение дали да сключим брак сега или някой ден в близкото далечно мнение, държах да имам и мнението на родителите ми. Защото с брак или без, ако един ден се разделим, пак до тях ще опра - за морална или всяка друга подкрепа...

# 927 4 авг. 2011, 09:25 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: viliko в чт, 04 авг 2011, 09:20

Аз СЪМ. И не, сватба не съм правила, само подписах. Точно от това ме беше МНОГО страх, да не се окажа сама, бременна, и....ничия.
Е, обичала съм и си го обичам, но и за това , което писах, съм мислила.

# 928 4 авг. 2011, 09:27 ч.

София
Мнения: 62 595

Бракът и сватбата (Вилико, не ги бъркай двете неща) не е завършек, а начало! Да, точно защото навремето съм се женила от любов, ми е трудно да си представя, че двама души ще се обичат толкова много, ще искат да живеят заедно цял живот, а няма да искат да се оженят. Без значение дали има сватба или не.
А като нямаш брак, а детето е припознато от бащата, защо мислиш, че при раздяла дететоще е при теб? Бащата го е припознал и има същите родителски права и при раздяла да си го иска.

Александра, на мен това на мен ми е малко чудно. Peace

# 929 4 авг. 2011, 09:27 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Вилико, мислиш ли, че ми пука дали потребителката Х е омъжена или не.
Обаче постоянно в практиката си се сблъсквам с един тип наивни и чистосърдечни жени, които мислели, че "са отговорност и грижа на "мъжете" си".
Идват и реват за помощ и се чудят как такава не може да им се даде, понеже няма законово основание за това.
Сами си създават проблемите, правейки се на въодушевени създания, които са над нещата и този мерзък подпис, обаче искат облагите на същия.

Моята теза е, че след като ТОЛКОВА много обичаш и държиш на някого, полагането на един обикновен подпис и простата дума "да", няма да те унищожи като личност. Но всеки си решава сам за себе си. Насилието при сключване на брак е криминализирано Mr. Green

Препоръчани теми

Vip Brother 2017 - тема 10 (06.11-12.11) - Финал

VIP Brother ♛ Женско царство ♛ - Тема 4 /01.10.- 07.10.2018/

Big Brother - Most Wanted - 2017

iHerb.com - най-добрият сайт за хранителни добавки и козметика - 110

Причина:

Причина: