децата нямат чуденки дали сме женени или не и т-н.
- Публикувана: 23 дек. 2010, 12:37 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2011, 18:40 ч.
Предложението за брак - не се случва на всяка
Това е единственото /според мен/ преимущество на брака. Дъщеря ми ме попита веднъж къде ми е сватбената рокля и къде са ми снимките "като булка". Смотолевих там нещо....добре, че не ме попита втори път. Сега вече е голяма и ако ме пита, ще и обясня, че има семейства с брак и такива без брак.
Много тъпа тема... 
Ма как можа да го речеш, 'начи?! Та тя е любима на един точно определен кръг потребителки тук
Аз може да съм на прага да си пусна ритуално куршум в главата, но ако, да речем, не го направя, а просто спра да влизам в СО, и вляза пак след 5 години, ще сваря същата тема да се дъвче от същите (спомената по-горе) със същите гениални аргументи
.
Може, разбира се. И е много похвално. Но за жалост, не са толкова често срещани отговорните мъже. Повечето даже не смеят да се пуснат от полата на мама и да излязат от бащиния дом, за каква отговорност към децата да говорим тогава?
"Татко носи, мама меси, ти стой тук, мило, да се обичаме, нали знаеш, че подписът разваля любовта?" И после "милото" се чуди, защо свекървата и свекъра гледат на него несериозно - ами хора с по-стари разбирания са, не могат да приемат момичето като съпруга на сина им, ами като поредното гадже, което утре може и да го няма. И действат активно по въпроса, в повечето случаи - успешно. Докато един брак променя значително нещата. Те пак може да не я приемат като член на семейството и да я мразят, но щат - не щат, са длъжни да се съобразяват с нея, защото е съпругата на сина.
Поне до такива изводи стигам, следейки свекървенската тема и другите драми в този подфорум. :peace:
Може, разбира се. И е много похвално. Но за жалост, не са толкова често срещани отговорните мъже. Повечето даже не смеят да се пуснат от полата на мама и да излязат от бащиния дом, за каква отговорност към децата да говорим тогава?
"Татко носи, мама меси, ти стой тук, мило, да се обичаме, нали знаеш, че подписът разваля любовта?" И после "милото" се чуди, защо свекървата и свекъра гледат на него несериозно - ами хора с по-стари разбирания са, не могат да приемат момичето като съпруга на сина им, ами като поредното гадже, което утре може и да го няма. И действат активно по въпроса, в повечето случаи - успешно. Докато един брак променя значително нещата. Те пак може да не я приемат като член на семейството и да я мразят, но щат - не щат, са длъжни да се съобразяват с нея, защото е съпругата на сина.
Поне до такива изводи стигам, следейки свекървенската тема и другите драми в този подфорум. :peace:
Различно гледат на мен също,не като на приятелката на сина ни,а на съпругата му.
А и ние се заженихме на 27 години-та не бяхме и млади и безразсъдни като 19 годишните например:)
Кака Сийке-чакаме почерпката
Може да е странно, но лично аз държа на липсата на брак като гаранция за наличие на желание, а не на принуда за общо живеене, подкрепяне и родителстване.
Може ли да поясниш?Разбира се. За всеки изминал през последните 12 години ден съм убедена, че е преживян заедно с мъжът до мен, тъй като и двамата сме имали желание да го преживеем заедно. Никой не е вързан за другия юридически и за всеки от нас е било лесно да си грабне шапката и да каже довиждане. А някои от тези дни не бяха никак, ама никак лесни... Факта, че сме заедно въпреки всички трудности, без никой да е длъжен, за мен е много важен.
Децата ми са родени без брак. Никой не е задължавал мъжът ми да припознае децата, нито пък да бъде техен баща на практика. Той го направи и продължава да го прави, което за мен е изключително важно. Децата ми имат баща не поради законова презумпция за бащинство, а поради неговото собствено желание за бащинство.
По твоята логика....
Един мъж,който предлага брак на жена ,не заявява ли достатъчно ясно ,че ИМА ЖЕЛАНИЕ да е с тази жена?
Не й прави предложение ,защото държавата го насилва ,все пак....
Така че,и мъжът който прави предложение и се жени за една жена ,го прави с идеята ,че ще е до нея, ще бъде баща на децата й .....абсолютно по свое желание и с идеята ,че точно това иска!Нали?
Или ти смяташ ,че само съжителстващите без брак живеят заедно с любов и без принуда?
А законно "бракуваните" живеят заедно по задължение,защото подписа ги задължава?
темида, а пък ако знаеш какъв кеф е да показваш на
момичето булчинската си рокля
момичето булчинската си рокля
И аз така си мислех, ама мойта щерка не ще и не ще нито роклята да погледне, нито снимките
темида, а пък ако знаеш какъв кеф е да показваш на
момичето булчинската си рокля
момичето булчинската си рокля
Ще взема да се изтипосам в бяла рокля и да се бракувам на дърти години, ама ха...
За децата впрочем не мога да се начудя откъде идва този здрав старомоден традиционализъм. Синът ми все пита кога най-после ще е сватбата. Имам чувството, че когато му казах, че ще се женим и му показах пръстена, си отдъхна - не е точно това думата, ама някакво облекчение имаше. При това не става въпрос за баща му.
Ма как можа да го речеш, 'начи?! Та тя е любима на един точно определен кръг потребителки тук
Аз може да съм на прага да си пусна ритуално куршум в главата, но ако, да речем, не го направя, а просто спра да влизам в СО, и вляза пак след 5 години, ще сваря същата тема да се дъвче от същите (спомената по-горе) със същите гениални аргументи
Абе аз затова ли имам някакво дежА вю...
Ще взема да се изтипосам в бяла рокля и да се бракувам на дърти години, ама ха...
Че какво ти пречи? Тъкмо хлапето ще е двойно по-щастливо, като стане шаферка.
Упс! Изчезвам, изчезвам, наминах само да благодаря за честитките.
За децата впрочем не мога да се начудя откъде идва този здрав старомоден традиционализъм. Синът ми все пита кога най-после ще е сватбата. Имам чувството, че когато му казах, че ще се женим и му показах пръстена, си отдъхна - не е точно това думата, ама някакво облекчение имаше. При това не става въпрос за баща му.
Спомням си един разказ на Миленита в едно списание. Беше се шашнала от коментар на сина си. Тя го оставяла свободно да си яде, когато поиска, да не го насилва, а то всъщност жадувало детето да седнат всички на масата на закуска или обяд.
Е няма пък да се оженя за теб - за да си все така мила и добра - от страх, да не те напусна!!!
Да те държи на въженце?
Препоръчани теми