Страх!!!

  • 8 468
  • 67
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 569
Нямам страх от сегашния си партньор.
Но съм живяла в страх с бившия.Така ме беше съсипал че...Оправих се,но...
От сегашния живеех в страх от него и той го усети.Говорихме и после обърнах другия край.Изкарвах го от нерви за да видя дали ще вдигне ръка.Толкова глупости съм му казвала че ме е срам.Злобно го засягах на болезнени тем и.Реакцията беше мълчание.Ръка не вдигна дори когато се подигравах с най-ценни неща.

# 16
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Имам страх единствено от финансова гледна точка...Не е точно страх, защото след като разделим имуществото все ще си изхраня някак децата, но няма да са същите глезотии...Пък и нямам гузната съвест да връча едното на него, ако не и двете. От физическо насилие не ме е страх...Може да ме залепи с един шамар за стената, но ще е и последния...все ще оцелея.

# 17
  • Мнения: 156
в миналото ми - от родител. детството ми беше най-мъчителния период в моя живот.

# 18
  • Мнения: 244
Финансово и емоционално зависима съм......но зависимостта е само в моята глава. Човекът до мен е доказал нееднократно, че мога да му доверя и най-личните неща без да ги използва по какъвто и да било начин срущу мен. Страх ме е да остана сама, твърде дълго сме заедно  и е толкова хубаво....

Бившият ми работодател биеше жена си....Тя не криеше това, но и не правеше нищо по въпроса.  Тогава видях каква може да е причината на много бити жени да си затварят очите пред недостатъците на един човек и да оправдават постъпките му. Този човек беше много приятен, възпитан, загрижен и обаятелен като трезвен, и истинско чудовище, когато е пиян.

# 19
  • Мнения: 194
Страх не, в никакъв случай...., но самота да!  Wink

# 20
  • София
  • Мнения: 1 043
За сега - не и дано не ми се случва. Имаше период, в който се страхувах от бившия след като се разделихме, но това не е по темата.

# 21
  • Русе
  • Мнения: 7 796
Нямам и никога не съм изпитвала страх от него за каквото и да е било.

# 22
  • Мнения: X
Финансово независима съм и винаги съм била. Нямам страх нито от партньор, нито от родители. Единственият ми страх е за здравето на близките ми, иначе съм доста спокоен човек, не се ядосвам за глупости, нито имам притеснения за незначителни неща.

# 23
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Да,финансово зависима съм от мъжа ми,но не ме е срам да си го призная,предпочитам аз да си гледам децата,не гледачки,не баби,а това няма как да стане ако ходя работа!
Иначе по темата,не ме е страх от човека до мен,познавам го,знам как реагира дори в екстремни ситуации!

Това важи и за мен в пълна сила.  Peace

# 24
  • София
  • Мнения: 3 249
Мен пък ме е страх женския мозък....обикновенно си прави лоша шега с жените, като им променя поведението в необратима посока и то когато най малко очакваш...страх ме е че сивото може да излезе извън контрол...после иди го контролирай!!!! Peace  Wink

Съвсем сериозно питам, толкова сериозна съм била много рядко в живота си...

# 25
  • Мнения: 3 760
Живяла съм така, неописуемо е  Confused Иначе винаги съм смятала, че при най-малкия намек за насилие ще бия шута на съответния, но мъжете-насилници са хитри и дяволски манипулативни. Втори път няма да го допусна, със сигурност, но сега вече разпознавам признаците. Съответно редовно се сблъсквам с жени-жертви. Понякога се намесвам (в конкретна ситуация), но без успех  Confused

По грешка гласувах с първа, вместо с трета опция  Embarassed

# 26
  • Мнения: 3 125
Имала съм период в миналото, когато съм се страхувала физически от човека до себе си. След това за доста кратко време прекратих всякакви взаимоотношения с него.
Също така съм имала период от живото си, в който съм била емоционално зависима от човека до себе си. И сега осъзнавам, че е било грешка, поне в комбинацията между нас двамата.
В момента съм както финансово независима, така и във всяко друго отношение. Но завиждам искрено на жените, които напълно могат да разчитат на мъжете си в всеки един аспект от живота. Да бъдеш независима е огромна отговорност и буквално маже да те разболее или състари. Но всичко зависи от хората. За съжаление в днешно време се увеличава процента на жените, които са по-добре заплатени от мъжете си и са финансов стълб на смейството. В моето обкръжение са около 50 %! Казвам го със съжаление, всички тези жени биха желали поне за момент да могат да си отдъхнат от това ужасно бреме и отговорност, защото като жени и майки си имат достатъчно други отговорности, но за съжаление нямат избор. И това е ужасно според мен. Още по-страшно става, ако един такъв зависим финансово от жена си мъж реши да се доказва чрез домашно насилие. Но това се случва в наши дни, понеже такава мижитурка по този начин си избива комплексите.
Най-добре е да се споделят отговорностите.


Бъркаш независимостта с нещо друго.
Зависимостта може да те разболее и състари, а не независимостта.

# 27
  • Мнения: 5 370
Не съм била тормозена от мъж, нямам такива примери в семейството си и...дано никога да нямам.

Относно независимостта...ми от днес за утре мога да си събера багажа и да се изнеса на квартира. А после, евентуално, да купя нещо малко.  Мъжът ми го знае това. И няма как да спекулира по темата.

Просто успях да се преборя и да използвам потенциала си на макс.

П.С. И аз се върнах на работа, когато детето беше на година и 4 месеца.

# 28
  • Мнения: 924
Не изпитвам страх от човека до себе си, а по скоро страх за него, напоследък  много пътува и аз все го мисля......пристигна ли, хлъзгав ли е пътя, има ли мъгла ooooh!

# 29
  • Мнения: 4 569
Съответно редовно се сблъсквам с жени-жертви. Понякога се намесвам (в конкретна ситуация), но без успех  Confused
Не можеш да им помогнеш,защото те не искат помощ.Толкова са смачкани психически и обезверени че не вярват в никой и нищо.Трябва нещо да се отключи и да осъзнаят ситуацията си,а не да приемат насилието за нормално.

Общи условия

Активация на акаунт