- Публикувана: 23 дек. 2010, 14:26 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2011, 14:04 ч.
Страх!!!
Живяла съм така, неописуемо е 
Иначе винаги съм смятала, че при най-малкия намек за насилие ще бия шута на съответния, но мъжете-насилници са хитри и дяволски манипулативни. Втори път няма да го допусна, със сигурност, но сега вече разпознавам признаците. Съответно редовно се сблъсквам с жени-жертви. Понякога се намесвам (в конкретна ситуация), но без успех
Иначе винаги съм смятала, че при най-малкия намек за насилие ще бия шута на съответния, но мъжете-насилници са хитри и дяволски манипулативни. Втори път няма да го допусна, със сигурност, но сега вече разпознавам признаците. Съответно редовно се сблъсквам с жени-жертви. Понякога се намесвам (в конкретна ситуация), но без успех Ето това ме потресе и мен - признаците са били там, виждала съм ги. Но - може би защото в семейството ми не се е случвало - не съм си давала реална сметка какво виждам. Много несъответствия в нейното поведение си "идват на мястото" на общия фон сега.
Често ли виждаш такива жени около себе си?
Не че еднодневна анкета може да бъде показателна за нещо, но към момента 35% живеят или са живяли в страх. Това е всяка трета жена и то от ограничен кръг на грамотни жени, използващи компютър. Как ли ще скочи процентът, ако можехме да попитаме неграмотните?
Съответно редовно се сблъсквам с жени-жертви. Понякога се намесвам (в конкретна ситуация), но без успех
Лошото е, че повечето от тях осъзнават ситуацията, но това нищо не променя. Може да го разбере само човек, който е преминал през това Ним, в моето семейство също никога не е имало и намек за психическо насилие (за физическо да не говорим). Родителите ми се разведоха когато бях на 13 - емоционално, с караници, но без тормоз. Затова и не разпознавах признаците
С психотормоз се сблъсквам ежедневно. С физически-често. Имам навика да се разхождам нощем, през ден-два-три попадам на батални сцени
Преди време в една от темите за мъжете насилници беше пуснат линк към нечий блог или сайт, където много подробно бяха разгледани психологията и поведението на тези индивиди. Ще ми се повече хора да я прочетат
Иначе съм изключила от обкръжението си всички познати, у които съм установила подобни наклонности.
От други хора в страх за каквото и да било никога не съм живяла, страх за близките изпитвам в границите на нормалното, но непрекъснато живея в страх за себе си, за живота си. И в безгранично отчаяние.
Леле!
Но защо?
От други хора в страх за каквото и да било никога не съм живяла, страх за близките изпитвам в границите на нормалното, но непрекъснато живея в страх за себе си, за живота си. И в безгранично отчаяние.
Леле!
Но защо?
Защото не знам дали ще се справя с болестта си. Освен от нея се страхувам и от лечението. Лекарствата са прекалено силни и могат да причинят рак, ако не бъдат спрени след определен период. Не знам дали ще успея да се вместя в този период. Засега се справям 50/50 : Така се движи и оптимизмът ми .( Понякога изпадам в малодушие и самосъжаление, особено по празници...Иначе имам високо самочувствие, работя, живея както винаги, справяла съм се много пъти с тежки ситуации. Не мога обаче да изтрия думата страх от речника си и по- лошото от съзнанието си
Гледате ли Море от любов? Някаква бита, вика мъжа си в предаването,казва му, че го обича 
и всъщност иска да живее с него, но отделно от майка му и иска жилище! И циври ли циври, а насилника не го оставя!Веднъж посегнал, той няма да се спре, тя какво си мисли изобщо?Не иска жилище, за да избяга от насилника, а да живее в него със насилника!
и всъщност иска да живее с него, но отделно от майка му и иска жилище! И циври ли циври, а насилника не го оставя!Веднъж посегнал, той няма да се спре, тя какво си мисли изобщо?Не иска жилище, за да избяга от насилника, а да живее в него със насилника! 
Почти не съм се страхувала от човек. То е защото появи ли се страх, той веднага превключва в някаква решителност да умра, но да се справя. Мисля, че тези механизми се отработват в детството - винаги има някой, който да те заплаши, да поживееш в страх и после да си кажеш - майната му, достойнството ми е по-важно от всичко. И си готов да се пребориш за себе си с цената на всичко.
И по-късно в живота тая решителност, която дори не осъзнаваш, те опазва от насилници. Някои обаче, не успяват да се преборят за себе си, за съжаление...
И по-късно в живота тая решителност, която дори не осъзнаваш, те опазва от насилници. Някои обаче, не успяват да се преборят за себе си, за съжаление...