Страх!!!

Имам непоносимост към насилниците и при първите  жалки опити на един-двама "кандидат- Синя Брада" да си наложат волята съм си плюла на петите. Към мъжа си изпитвам само любов и уважение. В отношенията ни няма място за страх- не се чувствам нито финансово зависима, нито физически или психически подтисната.

Не съм гледала предаването, явно е съвпадение. Описала съм в първия си пост какво точно ме провокира да пусна темата.

     Спокойно, темата ти е пусната преди предаването и е ясно, че не се отнася за предаването. Само като пример го дадох!

Според мен не я осъзнават.
В моето семейство бой не е имало често,но скандали,премълчаване и т.н.-да.Когато бившия започна да проявява такива признаци,не обърнах внимание.Когато започна да ме тресе,да ме души и т.н. не се замислях нормално ли е или не  и се пазех никой да не разбере.

Нямам никакви зависимости, от човека до мен.
Нито финансова, нито психическа, нито физическа.
само емоционална 
Никога не бих допуснала физически тормоз, за мен дори един шамар е край на всичко.
В това отношение съм много крайна. Никога не съм удряна, от никого, и ако недай си боже стане, това за мен е края с този човек.
Психически също не бих позволила, защото психическия тормоз понякога е много по-лош от физическия.
Финансово с мъжът ми не сме зависими един от друг, по отделно бихме си живяли също добре, но за мен едно семейство трябва да е финансово зависимо, в крайна сметка е семейство. Представям си аз да имам спестени пари, тайно от мъжът ми, или той тайно от мен 
Скоро срещнах двойка, която е бракувана, и кое ме изненада. Сядаме да ядем и те се редуват да плащат сметките. Мъжът казва аз днес платих тока и нета, ти сега плати еди кво си. Имам да ти връщам пари, абе неща които според мен са странни за едно семейство. В семейството всичко е общо. Ако си мисля, дай сега тоя апартамент да го пиша на името на нашите, че утре ако се разведем, жена ми да няма дял от него, е супер тъпо, значи човека има вариант за развод. Е как ако обичам някой ще мисля за такива неща?!
Иначе за страха от чужди хора, случайни които срещаме, аз съм от тия които първо говорят, после мислят.
Да се чуди човек как не са ме набили още.
Редовно подмятам забележки, когато видя нечие животно да се изтропка, а стопанина да се прави на луд, или някой да хвърля боклук. Един бакшиш ме гони и засича няколко светофара, защото му направих забележка, че си изхвърля пепелника.
Обикновенно усещам страх, след като ситуацията вече се е разминала, тоест се замислям какво можеше да стане, и тогава ме обзема страх, до следващият път, когато реагирам първосигнално.

Ми живяла съм да, в страх от баща ми. Около 20 - тина години. Въпреки че пряко не ме е заплашвал, но пък го отнасяше /и продължава да го отнася/ майка ми.
От друг мъж никога не ме е било страх. Дори когато един опита да ме изнасили, го издрах, изритах го, не хабих сили да пищя и да се паникьосвам и за секунда не изпитах страх. Само гняв, много силна ярост.

Да, случвало се е.

Зилозавър, успях да го прочета, преди да го изтриеш! Имаш голямо гуш от мен, разбирам те много добре, по-добре, отколкото можеш да си представиш!     

  

Зилозавър,   

   Страхувам се от неодобрението на мъжа ми, което понякога е изразявал. Общо взето чувствам дискомфорт да му се противопоставям по кардинални въпроси...  общо взето практиката показва, че почти винаги той е прав, или поне е успял да ми вмени, че е така. Определено е с по-силен характер, макар и по-скрит.  Боя се да не го разочаровам, така да го кажем.
      СТрах чак не изпитвам, но някакъв респект, да.

Хммм, неравнопоставеност. Отношения тип родител/дете, настойник/подопечен. При зрели хора за мен са форма на насилие 

Всъщност според сестра ми той пък се страхува от мен в чисто житейски, домакински план, така да се каже. Едва ли не, че ще му се карам, ако нещо не ми хареса.
  В много отношения и двамата сме доста инфантилни, това е така.

Скици 
Когато обичаш някого е съвсем нормално да се страхуваш, че може да го разочароваш 

Не ми се е случвало да се страхувам от родител/партньор. Въпреки че в момента доходите ми са силно редуцирани, пак бих казала, че съм финансово зависима от съпруга ми, а и дори да бях, това не би ме притеснило.
Ама като си знам голямата, мръсна уста, страховете ми са в един момент аз да не се превърна в емоционален насилник на съпруга и децата си. Съответно, в някои случаи, се сдържам по-дълго от необходимото и в крайна сметка, при "изригването" пак се получава нежелания ефект.