Еманципация в семейството?

Не знам колко е естествен този ход, но добре, че сега жените имат и други възможности и слугуването на мъжа и работна ръка за къра не са единствените алтернативи.

Тия промени не са станали май с напъните на жените единствено. Аз малко по-различно разбирам еманципацията...Пък и време оно - мъжете работели на полето, със животните, силова работа - затова жената не е имала място там...Пък и аз откакто помня - разказите на пра баба ми, родена в началото на миналия век - ами от нейно време се е работело вече и от жените, учело се е и тн, та ти говориш за преди 3 века явно, нещо - което е ужааасно далече...

Не знам колко е далече. Пък и не е важно.
Важното е, че сега не е така. За мен поне. И за децата ми. Щото се надявам и те да са еманципирани жени, а не подгласници в къщи.

Това изобщо не отговаря на истината. И двете ми баби, които бяха родени началото на миналия век бяха ходили на училище. Права винаги са имали, друг е въпросът с изискванията на живота в селска България. А това за нивата ,наистина не стои на дневен ред  в днешно време , както и пещерният модел например.

да, бе, не е имала място на полето! Имала е и още как! Вкъщи са оставали само тези, които са били болни и бабите да готвят и да гледат внучетата. Всичко живо е било на полето! Жените може да не са натискали ралото, ама са копали, жънали и прочие, а малките деца са събирали камъните по нивата! Има много бебета, кооито са отгледани в люлката, вързана на някое дърво на лозето или нивата! Това не са легенди или само напеви от народните песни, а живата истина! Само поразпитай, защото твоята баба не е представителна извадка!

ananas, точно нивата може и да не стои на дневен ред, при това състояние на селското ни стопанство.
Приеми нещата по-широко.

А баба ти колко време е ходила на училище? Защото моята също е ходила, но колкото да се научи да чете и да пише криво-ляво. За по-нататък и дума не е можело да става.

Andariel, напълно си права. Свекърва ми ми е разказвала, че тя е родена на полето, брат и също.

Ако се отнася до мен - ясно казах, че не съм сигурна, защото се отнася за много отдавна отминало време. Говорех за спомени. В които фигурираше обаче работа и образование при жените. Пра-баба ми е учила основно. Дядо ми - завършен 11ти имал. Моята баба пък - родена 34та година - има достатъчно образование и стаж вече.

Едната ми баба (гъркиня по произход) не е работила навън и е имала обучение вкъщи, но е била "чорбаджийка". Другата е учила до "пето отделение".. А са почти наборки.  

Лили, ти си от аристокрацията. Тези със синя кръв ги изключваме от нуждаещите се от еманципация, освен когато са взели момък от своята черга. Тогава и те се нуждаят от еманципация, нали?

Тъй като се стигна до примерите за бабите, да кажа и аз. На едната ми баба семейството са били доста деца, селяни средна ръка, но повече са клоняли към по-бедната част. от всички деца единствено баба ми е завършила гимназия, и то защото баща й е продал една нива, че да може да я издържа в града. Останалите - момчетата на полето, момичетата слугини в града. Учили са до четвърто отделение. Баба ми е завършила и тогавашен учителски институт. Тя е била късметлийката на семейството, за която баща й е решил, че има качества и вложението.
 Другата ми баба беше типичната селска жена - цял живот на полето и после в двора копае и гледа животните. Но всичките й деца са образовани. За наашето семейство истината е, че ако не е бил соцът, едва ли всичките ми чичовци и лели щяха да са задължително със средно, а доста от тях и с висше образование. Сигурно съвсем малка част щяха да завършат средно, а да има лекари, инженери или музиканти пък, сигурно щеше да е изключение!

Andariel, соцът може и да има положителни черти за образованието, но е имало и яко сито. Дядо ми е тръгнал да кандидатства право и не са го допуснали, защото когато са им взели имотите баща му е надигнал глава, черна точка. Предложили са му да учи за учител, по-нагоре не може, съгласил се е, като няма накъде, но не е имал правото да избира дори какво да кандидатства ...

Ставаше дума за правата. Едната ми баба е завършила гимназия и е работила като учителка, докато се ожени. Дядо ми е бил заможен и образован човек. Имали са прислуга и тя е родила и отгледала 5 деца. Беше до края на живота си много любознателна и широко скроен човек. Майка ми, заради произхода си също е имала проблеми с университета. Но пак беше намерила възможност да се изучи и работеше на шест и никога не съм я чула да се оплаче или да мрънка за нещо. Другата ми баба , беше от тези с нивите. Учила беше до 12 г. възраст и после на нивата. Но тя си обичаше земята , природата, беше доволна от начина по който е живяла. Това за мен е най-важно в живота на един човек - хармонията. Дори ,когато не и се налагаше да работи селска работа, тя си чоплеше с такова удовоствие в градината докрая и се радваше като дете и на цветята ,и на доматите си. А сега ,въпреки еманципацията , колко сме все недоволни. Видели, разбрали сме ,но не винаги може да наложим модела успешно. Колко са самотните жени и разбити бракове. Не съм против еманципацията, но тя е за жени, които знаят къде е границата й или имат партньор, с който са постигнали споразумение докъде.

Teмида-права си за правото на жената да получи образование,както и за правото й да гласува.Но и аз като вилико не мисля,че това са заслуги единствено на жената ,а по-скоро е част от социалната политика.

Има един интересен социологически експеримент обаче.Избрани са  блестящи студенти в сходни специалности,даващи възможност за кариера и е изследвана  професионалната им реализация 10 години по-късно.Изледването се е концентрирало върху 4-ма от тях-две жени и двама мъже.От жените едната е семейна с деца,другата неомъжена.От мъжете единият е семеен с деца,другият ерген.
Можеш ли да познаеш кой е човекът направил най-блестяща кариера и кое е бил на практика "пожертван"?
Жененият мъж е този с блестящата кариера-понеже съпругата му си е останала у дома и се е заела с отглеждането на децата и домакинството.След него е неомъжената жена-работила е по 12 и повече часа ,за да се наложи в професията си,понеже е работеща жена в мъжкият свят.После е ергенът-понеже неженения мъж няма такава мотивация за израстване,ако няма зад себе си жена да го побутва.Практически без кариера е останала омъжената жена с децата-понеже не е успяла да бута на двата фронта,а заради отсъствията си покрай ражданията и отглеждането на децата не е могла да се бори за израстване в йерархията.

Еманципацията е мотор за развитието на обществото-тя позволява една група хора (в случаят жените) да получат същите социални права както друга група жора ( мъжете в случая).Ако го разгледаш под друг ъгъл това е и правото на инвалидите да бъдат равни на "валидите".В някои държави(например Франция) думата инвалид даже  вече не се използва и  е на границата да е обидна.Вече се казва "личност със специални нужди".


Обаче в случаят темата е за еманципацията в семейството.Тоест доколко жената и мъжът са равни един на друг в рамките на общият им живот.
Преди 60 години(пак по изказване от любимият преподавател) жената е оценявала бракът си като равноправен,ако съпругът й благоволи като се прибира от работа да купи и донесе хляб.
Повечето от тези жени ,обаче,са домакини...
Към днешна дата тези жени са работещи жени вече....и са спечелили 15 мин повече лично свободно време на ден  

Познавам жени,които имат страхотни кариери и са майки на по 2 деца,но за мен те са по-скоро изключения.

Темида-според мен има разлика между слугуване и доброволно, и доволно, реализиране като майка и домакиня-виж колко дами пишещи във форума са избрали да останат у дома и да се грижат за децата и домакинството си.

Ох,аз ли бавно пиша,вие ли бързо,ама има 9 нови отговора  

Това недоволство не е заради еманципацията, а заради твърде многото информация и избори, които имаме пред себе си! само преди няма и стотина години най-далечното място, до което са ходили хора е съседното село или близкия град. Когато имаше задължителна казарма, е имало момчета, за които казармата е било първото излизане извън родното село, срещало се е до последно. А сега кеф ти интернет, кеф ти телевизия с всякакви програми, които ти показват всякакви модели - кой от кой по-успешен. Или поне на хартия имаш право на това, онова, трето и пето, ама като те стегне твоят си живот, изведнъж се оказва, че уж си имал всичките избори на света, пък не било съвсем така!

Затова и писах за соца - заради социалната политика! Ако държавата не е била решила, че трябва да превръща селяните в работническа класа и да вкара жените в училище задължително до осемнайсет, а после и в производството, едва ли родителите ми или техните братя и сестри са щели да имат такова образование, каквото са добили!

Ветинари, това му е хубавото на света - че е шарен. Различните хора различни неща ги правят щастливи.
Мен например, ако ме вържеш в къщи да се въртя около печката и прахосмукачката, и да ми се налага да искам пари за своите нужди, ще загубя всякакво самоуважение. Не ставам за слугиня.
Признавам доброволно, че хич не съм съгласна мъжът ми да прави блестяща кариера за моя сметка. Но пък и не очаквам обратното от него. Искам равнопоставеност. Демек съм еманциПатка - искам си 15-те минути.