Новата година идва, Юлчето на градина пак ще тръгва!

Янче, няма да ви е лесно, но ще се справите
Иве, намръзнало се е детето. Хайде дано тази седмица е лека и успешна
Дели днес тръгна лесно за ДГ. Мисля, че мина онзи период. Сега дори не е толкова залепен за мен.
Мислех да доспя, но ще стана да изчистя, сготвя.

ДУ
Неможахме да спим,имаше лека Т Ради и много вода пие,направо не съм виждала толкова да пие.Ще ходим при док в 11ч.
Яна стискай още и майка ти ще ти помага
Още немога да видя снимките на Ками

ДУ
Мойте вчера се прибраха доволни и мокри от Витоша. Возили се на лифта.
Сутринта Вико отиде доволен , даже се изнервя,че пътуваме дълго, ама хванах големия трафик,че се оспахме.
От утре почва работата при нас.
Иве 
Яна  за мен мъж ти е главен виновник за кочината. При добра организация може да има що-годе ред. може да ползвате и пластмасови чинии и чаши, да се намали миенето поне. стискай зъби.

абсолютно, той по принцип ли си е така, за всяко нещо да ходиш след него? Много изнервящо това, дете да е, по-прибран ще е (мен ме озадачи случката с гардероба и дрехите, това да нямаш болна жена, пак е недопустимо). Стискай зъби, Янче до понеделник. Дано Никола се разсее малко в детската. Браво на Надина 

Ками, Виктор е двоен, много е сладък  А ти изглеждаш страхотно   

Иве 

И Никола тръгна без проблем на ДГ сутринта 

Никола никога не е имал интерес към пистолети и всякакви други оръжия. От няколко дни обаче си е сглобил един пистолет от лего и стреля с него "бам, бам"  Вчера ходихме за пюрета в мола и баща му му взе от хипо пистолет с капси (които няма да слагаме), много му хареса и стреляше цяла вечер. Влязохме в банката за малко и жената му казва "в Банката е забрането с пистолети", а той "аз само по лошите ще стрелям"  ...не знам какво очаквам, вече не е по цял ден с мен, нормално е да е повлиян от други хора. Специално за пистолета се е запалил от едно приятелче от ДГ

Зори, имам я и тази книга, и нея чета. Баба ми никога не се кара, не наказва и никога не казва не...по изключение ако нещо аз съм забранила казва "майка ти не дава". Аз може би съм наплашена от Мариската и нейното възпитаниеи затова го давам по-строго, де да знам, може пък просто да съм си такава

Я кажете - гледам на mothercare има столове с доста сносни цени - дали тяхната марка е с добро качество? И я малко съвет как точно се пазарува с посредници? Че до сега сама съм си организирала всичко.

Относно възпитанието - требе по-строго. Иначе ... А и при нас ги има тези среднощни разходки до хладилници, та това да се пуска, та онова да се гледа..... Майка ми е доста строга със Сашо - е нема такава дисциплина. Не реве, не се тръшка. ... За съжаление аз се опитвам да съм строга, ама нещо му е светнала една лампа, че мама винаги прощава в даден момент и много се възползва от това ...

мерси за милите думи   Уинкс дрешките крият много дефекти  , но ще се справя и с тях като му дойде времето.
Яна, направо незнам, сложи си "перде" и не мисли какво е у вас, гледай само себе си .Дечицата ще се оправят спокойно  
Мислех сега да отскоча до Карфур ,но нещо не се организирах.Може би след два часа ще успея  
Ева заминат и тя на градина ,но не иска да спи там милото.Госпожата казала на Антон ,че тя може да си лежи и да си гледка.Тя дори си взе ариел да си говорела с нея  
Ние много викаме по Еви напоследък , но тя прави всичко наопаки и много ме дразни това.вчера свеки дори се разплака ,че така й се скарахме ,а тя като се натъжи ,очите и пълни със сълзи ,но стиска и ме гледа жадно ,иска да ме гушне,аз не.След 2 мин сърцето ми се скъса да я гледам така и я гушнах ,а тя като се разплака ,20 мин не спря .Милата ми, не мога да бъда изцяло на нейно разположение и ме боли

Ками, Вики е много готин!  А ти недей така - не може вечно да сме 100% техни!

За мъжа на Яна няма да коментирам. Просто нямам думи! Янче, много кураж и добре, че майка ти ще дойде. Браво на баща ти, че все пак мъж и ти е помогнал.

Искре, сигурно са качествени столчетата, по принцип всички столчета произведени в Европа отговарят на изискванията за безопасност, друг е въпроса в каква степен...а и удобството им е различно. Виж тук. Аз пазарувам с гивтранспорт. Правиш си регистрация, отиваш на поръчки по заявка, правиш си кошница, там описваш продуктите, които си избрала по реф. номер, име, размер, цвят, цена (попълваш готова таблица) и даваш на "запамети кошницата". След това чакаш за имейл кога да им преведеш пари. По принцип досега беше така - когато пристигнат нещата на английския им адрес, тогава плащаш. Сега за нови потребители май са го применили, заради някакви измами - плащаш преди те да поръчат...май. При другите посредници нещата горе долу стоят по същия начин

ох много се променят нещата, когато се появи второто човече. Никола например си беше свикнал, че си ходи напред назад в парка, аз след него. Един ден обаче хукна с някакво дете, аз кърмех Валери, докато се осъзная, сложа го в количката и Никола ми изчезна от погледа. Това ни беше първото много сериозно скарване. Веднага го прибрах, станах съвсем друг човек, много му се бях ядосала.Първо го наказах, като ми отмина му обясних надълго и широко защо не може да го прави, оттогава като се разхождаме е до мен, а ако аз седя и той си играе ме пита от време на време "виждаш ли ме"   При мен строгостта помага по следния начин (така си мисля де) - Когато не сме скарани се държа много добре с него, всичко е идеално, пълно щастие. Когато обаче направи нещо, което не позволявам ставам неузнаваема, съвсем различно отношение към него. Той като мислещо същество разбира се предпочита добрата и спокойна майка, а не ядосаната и намусената, съответно свързва своето поведение с моите настроения и предпочитайки доброто ми настроение, коригира своето поведение. Много често като се скараме и аз съм люта, ме пита "успокои ли се?, айде стига караници, кага ще станеш пак добра?" Никола също е доста палав (поне в моите очи, Айка го познава, тя може да каже по-безпристрастно) и си мисля, че точно за по-палавите деца е строгостта на родителите, има деца, които си играят по-кротко, по-спокойни са като емоционалност, чуват когато ги помолиш нещо ако не от първия, то поне от втори, трети път...с тях какво да си строг

Аз също ставам друг човек, когато се ядосам. За съжаление смятам- твърде груба. И Дели пита, кога ще стана пак добра
Марти, в мола ми направи впечатление как Никола седи спокоен до количката.
Много ми се иска Дели да не усети промяна, когато се роди бебчето, но няма как. Все пак съм си обещала, че ако трябва ще се разкъсам, но ще се опитам да е по- спокоен.
Нещо не сте много активни днес

И аз се притеснявам от реакциите на Мариян с появата на новия член, точно защото е много привързан към мен...Надявам се да успея да се въздържам от избухване  /аз по принцип на моменти съм доста нервна/
Уинкс, точно там е проблема - мъжа ми реагира първосигнално и веднага го наказва и му вика, да не казвам посяга...И му казвам, поговори с него, виж каква е причината да те удря, може би търси твоето внимание. "Не, той разбира, че така не трябва да прави, той е малък, трябва да ме уважава"    Различни са ни нагласите за възпитание и мисля, че никога няма да постигнем консенсус...
Янче, страхотни са ти снимките от НГ - много настроение имат...

И аз така си бях обещала, в резултат на което в началото Никола и Валери когато имаха нужда от мен едновремено, тичах към Никола. Но тогава беше и по-малък. Сега е по-голям и обясненията помагат повече. Мога да му кажа "направих на теб закуска, сега трябва и Валери да нахраня" и мисля, че разбира, без да ревнува. И все пак е гадно - Валери гладен, а Никола иска кус-кус точно сега, на минутата и не може да чака. Слингът много ми е помагал в такива моменти, но пък не винаги мога да правя всичко заедно, дори и със слинг. Да, като се видяхме в мола беше след онази случка в парка  

Иве,твоите столчета рьомер ли бяха?

Не,Конкорт ултима.
Прегледа ги преслуша ги док,нищо,даде за доизчистване шуслерови соли.
Велина,незнам защо така се получава.Кой ви е новия губернатор или още не е избран?

Иве, убиваш ме колко отблизо следиш нещата при Winks 

марисса, в никакъв случай не мисля, че си прекалено строга. Децата наистина имат нужда от правила, аз поне не съм те виждала да прекаляваш, но пък и нямам много наблюдения след като Валери се роди. Според мен Никола си е всъвсем нормално палав.

Аз за някои неща съжалявам, че не съм достатъчно строга, за други се чудя, дали не трябва по-меко да го давам - например за сладкото, чудя се дали един ден да не я оставя да яде колкото, ама колкото иска, да видим какво ще стане и дали няма да й мине меракът.

Много бързо губя контрол, като се ядосам на Кая, да ви кажа преди да родя не съм предполагала, че ще е така. онзи ден за малко бяхме навън и като се върнахме не ми даде да й измия ръцете, така се тръшкаше, че даже я плеснах, усетих, че прекалявам и я затворих в другата стая, най-вече за да охладя себе си. Отначало крещеше, че никога, ама никога повече няма да ми е приятел (това сега е много актуално) а след това чувах, че вика "Мама е виновна, маа-ма!" После ни мина и на двете.

Ками, аз се просълзих, като разказваш тази случка за Еви, представям си на теб какво ти е било. Явно е много по-трудно, като трябва да се разделя вниманието на две дечица...

Яна, много мило ми стана как намираш подкрепа в Надина, милите дечица, колко са добрички всъщност... Кая вчера ме гледа с една нагрята кърпа на лицето и пита може ли да ме гушне, успокои се като видя че може, тя си мислела, че като съм "толкова болна" (то ако не беше кърпата хич не мисли, че съм болна  ), си мислела, че няма да може да ме гушка.

Кая е повърнала тази сутрин в градината, обадиха ни се и я взехме, въпреки, че тя "твърдяла че е добре". Според педиатъра й е зачервено гърлото и е от това, малко ми се вижда странно, но иначе е бодра, няма Т, не сме с е виждали реално с други хора, според него даже да си ходела и на градина. Ще видя дали е повърнала втори път през деня, но май ще я оставя ако може и утре вкъщи.

много ме учудва този наш педиатър, и предишния път също  Явно е вирус някакъв, то не, че няма откъде да го хване, все пак инкубационния период на някои е до 14 дни. За сладкото - най-много да получи шоколадова абстиненция. Аз давам сладко само след храна, имам чувството, че само за това яде Никола, но за сметка на това всеки ден яде сладко - сутрин обед и вечер...е като е на ДГ без обед

много ми е познато това, при нас е същото - от супата се почват пазарлъци за десерта  но в повечето случаи дори не си изяжда целия бонбон или каквото там сме се разбрали да получи - май тръпката е повече в ритуала, отколкото в самото ядене на сладко