Публикувана: 3 ян. 2011, 11:45 ч.
Последно мнение: 30 апр. 2011, 22:50 ч.

Не искам тази чаша, а другата!

6 833
144
1

# 15 3 ян. 2011, 15:37 ч.

Мнения: 21 744

При такова коренно противоречие в тактиките и стратегиите мисля, че няма смисъл да обяснявам защо точно действам така. Аз не вярвам, че работата на родителя е да се налага над детето си, за да не свикне с нещо си..
Пример: Детето казва"Не искам тази чаша, искам другата". Аз казвам "Не може". То: "Защо?". Защо, наистина? Отговорът"Защото АЗ така казвам" според мен няма място в отношенията между родител и дете. Най много да кажа "Защото вече ти налях и не ми се прелива. Ако искаш донеси ми другата чаша и ще я прелея". Що пък не?
Въобще тая работа с "налагането", "ината"... не ви ли идва наум, че сами причинявате тези прояви у децата си точно като се опитвате да налагате на всяка цена своето?

# 16 3 ян. 2011, 15:53 ч.

Мнения: 798

Явно е въпрос на гледна точка от възрастния към децата. Никога не съм смятала, че децата ми проявяват инат когато искат нещо, а смятам, че опознават света и се възползват от възможността активно да заявяват мнението си внего. Peace

Давам им безкраен избор, за неща, които не виждам причина да ги ограничавам. Ако нещо не желая да вземат, ядат и т.н. просто се старая да е извън кръгозора им.
Малко по-малко като се научават да се изразяват (и аз да ги разбирам) се оказва, че две напълно еднакви за нас възрастните чаши всъщност са съвсем различни в детските очи Grinning

И при все, че са малки вярвам, че говоренето като на възрастен човек е съвсем уместно. Просто си представям, че на този възрастен човек тази житейска ситуация е съвсем нова и му я описвам внимателно. Това, което при децата е различно - прагът на търпимост е по-нисък, трудно вербализират чувствата си и т.н. поради което имам едно наум и избягвам ненужно изнервяне на обстановката.
По никой начин не се чувствам жертва, манипулирана и т.н. ако се наложи да прелея сок в друга чаша, но непременно бих използвала случая да попитам кое прави тази чаша по-специална Wink

# 17 3 ян. 2011, 16:04 ч.

Мнения: 21 744

Цитат на: лю в пн, 03 яну 2011, 15:53

Това, което при децата е различно - прагът на търпимост е по-нисък,

Това е изключително важно. То например беше повод за изключителни битки и катаклизми, за щастие съвсем краткотрайни с настъпването на зимния сезон, когато полуголото ми и босоного дете трябва да излезе навън облечено в три ката дрехи от които почва да балдисва още в коридора. Децата не могат да търпят физически дискомфорт. За мен не е проява на слабост и вещание за бъдещи беди факта, че най-уместно се оказа да го оставя да се убеди, че навън е студено и трябва да е облечено.
И изобщо гледам колкото може по малко неща да прави, защото аз или някой друг казва така, а защото всяко нещо има своето логично обяснение, има варианти за избор и начини да се направи. Просто не ме мързи да се занимавам да му говоря и обяснявам. Освен това му е позволено, ако може да се аргументира да смени ако иска и десет чаши.

# 18 3 ян. 2011, 16:05 ч.

Мнения: 8 279

Това донякъде ми е познато Simple Smile

Малкият засега не проявява капризи, която чашка му дам от нея пие.
Баткото е друга работа. Има няколко чаши и няколко чинии. Преди да му налея или сипя просто го питам коя от всички да използвам. В момента фаворит е една порцеланова чашка, но ако иака нея, а в момента тя е пълна с чай, примерно, няма драми - избира си някоя друга и това е. С дрехите е горе-долу същото. Ако не харесва това, което съм му извадила аз, да си рови в шкафа, да си избира и да се облича. Гледам да не се хабя за дреболии и да си пазя силите и мунициите за по-сериозните и съществени спорове.

# 19 3 ян. 2011, 16:53 ч.

Мнения: 1 310

Синът ми не се е инатил така. Докато беше мъничък не съм го питала в какви чаши и чинийки, какви сокове и чудесии. Но откакто започна да чува петлите, винаги свеждам избора до две неща и го оставям той сам да прецени. Ако захленчи за трето, извън предложението ми и преценя, че не е подходящо, просто обяснявам с възможно най-цветните примери и готово. Peace

# 20 3 ян. 2011, 17:23 ч.

Мнения: 46 643

Victory, след като имаш толкова крайно мнение по въпроса и нямаш намерение да го промениш, защо пусна темата? newsm78

Като мислиш, че това вреди на детето ти, не му давай никакъв избор и готово Peace

# 21 3 ян. 2011, 17:35 ч.

Мнения: 503

Цитат на: Iris04 в пн, 03 яну 2011, 15:37

Детето казва"Не искам тази чаша, искам другата". Аз казвам "Не може". То: "Защо?". Защо, наистина? Отговорът"Защото АЗ така казвам" според мен няма място в отношенията между родител и дете. Най много да кажа "Защото вече ти налях и не ми се прелива. Ако искаш донеси ми другата чаша и ще я прелея".

Аз пък бих попитала детето "Защо искаш другата чаша?" и ако не успее да се аргументира с нещо различно от "защото аз така искам" - няма друга чаша.
Част от работата на родителите е да налагат някои неща, от време на време и себе си. Както и онова с обясняването като на 30-годишен - ако може да реагира като 30-годишен, обяснявам му го така. Ако реагира като 3-годишен, обяснявам като на 3-годишен.

Цитат на: Pipi_Dalgoto_Chorapche в пн, 03 яну 2011, 16:53

И този подход ми харесва.

Цитат на: Не се сърди, човече в пн, 03 яну 2011, 17:23

Като мислиш, че това вреди на детето ти, не му давай никакъв избор и готово Peace

Пуснах я, за да разбера дали няма по-добър начин да се справя със ситуацията. Оказа се, че има. На първа страница харесах едно предложение, а сега и на тази виждам нещо, което ми допада повече от моя екстремизъм.

# 22 3 ян. 2011, 17:55 ч.

Мнения: 46 643

Щом разбираш това като каприз, не ти трябва да търсиш др. подход. Успех!

Цитат на: Pipi_Dalgoto_Chorapche в пн, 03 яну 2011, 16:53

... Ако захленчи за трето, извън предложението ми и преценя, че не е подходящо, просто обяснявам с възможно най-цветните примери и готово. Peace

А ако е подходящо, т.е. аналогично с другите 2?

# 23 3 ян. 2011, 18:38 ч.

Мнения: 1 310

Цитат на: Не се сърди, човече в пн, 03 яну 2011, 17:55

Щом разбираш това като каприз, не ти трябва да търсиш др. подход. Успех!

Цитат на: Pipi_Dalgoto_Chorapche в пн, 03 яну 2011, 16:53

А ако е подходящо, т.е. аналогично с другите 2?

Е то се подразбира - одобрявам и похвалвам за това, че се е сетил. Peace

# 24 3 ян. 2011, 20:32 ч.

София
Мнения: 9 519

Цитат на: Кейси в пн, 03 яну 2011, 15:25

Виктори, екстремизмът ти е умиляващ. Simple Smile

Колкото повече чета, толкова повече се сещам, коя е виктори и толкова повече се съгласявам с Кейси. Виктори, ако си решила да дресираш, да беше пробвала първо с куче newsm78

# 25 3 ян. 2011, 21:20 ч.

Мнения: 3 034

Мда, и аз се съгласявам с Кейси. Peace

По темата, макар авторката да няма всъщност никаква нужда от мнения, както обикновено: аз съм от тези, които питат мислещото си дете за всичко, нямат проблем с неговия избор и не слушат нон стоп тръшканици за глупости. На мен вчера ми се прищя да сервирам вечерята в един португалски порцелан. Ей така, просто за кеф. Разлика никаква не виждам.

# 26 3 ян. 2011, 21:35 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: Iris04 в пн, 03 яну 2011, 14:42

О боже, вместо да изтърпя двадесетминутно мрънкане само за да се наложа, щом иска другата чаша, ще я прелея за един миг и толкова. Въпроса приключва. В края на краищата ако можеше да си вземе чаша само нямаше да иска от мен и да стават тия драми...

И аз процедирам така. Все пак не съм от желязо, но не смятам, че е правилно. Защото съм сигурна, че в 90% от случаите й е все тая, но въпросът е да наложи мнението си и да покаже кой командва парада. лошо няма, но все пак трябва да има някакви граници. не на последно място, защото и аз съм човек и също имам свои желания. Не смятам, че да не се съобразяваш с голяма част от капризите е дресировка, а по-скоро начин да научиш детето да уважава другите. Или е по-добре да ги има за обслужващ персонал newsm78

# 27 3 ян. 2011, 21:47 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Нямахме чак такъв голям избор от чаши и чинийки. Детето ядеше и пиеше в това, в което му сервирам. Никога не е проявявал претенции. По-късно вече имахме, но пък той порастна и така...

# 28 3 ян. 2011, 23:12 ч.

Мнения: 503

Цитат на: Дзвер в пн, 03 яну 2011, 20:32

Виктори, ако си решила да дресираш, да беше пробвала първо с куче newsm78

Пробвах. Не виеше за различна купичка. Ядеше каквото му дам. Пиеше вода и нямаше претенции за вкуса.

# 29 3 ян. 2011, 23:20 ч.

Мнения: 2 660

При нас това е постоянна тематика, по цял ден. Не едната дреха, а другата. Не тази чиния, а другата...

Наскоро се бях притеснила и реших да прочета малко в една книга за възпитание. Там се твърдеше, че това е свойствено за възрастта (2 и половина), че може да трае с месеци и на този етап решението е разсейване.

Аз също често предоставям избор, не мисля, че е грешка. Но веднъж след като си избере и се започне мрънкането, процедирам по следния начин - щом не го искаш, ще го дам на мечето, то иска. Методът работи при нас на сто процента - не иска да си предостъпи вещите на някой друг и веднага "поисква". След като се усети, ще трябва да измисля нещо друго.

Пояснявам, тъй като виждам накъде е тръгнала темата - става въпрос за ситуация, в която детето вече само си е избрало нещо и иска трето, после четвърто, после пето. Ако съм предложила нещо и то поиска друго - давам, ако е позволено. Сокът бих го преляла веднъж, втори път не...

Последна редакция: пн, 03 яну 2011, 23:32 от Mademoiselle Chocolate

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -7

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Детето ми е на 2 г и още не ходи самостоятелно

Причина:

Причина: