Не искам тази чаша, а другата!

  • 7 362
  • 144
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 46 925
Victory - що бе, ти никога ли не си искала точно ябълка примерно...или имаш глад само за плод....
или искаш просто сок, а какъв ще ти е все тая....
или просто си гладна и никога не ти се дояжда определен вид храна...
или ти е все едно  тази блуза как ще я съчетаеш с другите си дрехи и аксесоари, важното е да си облечена с нещо си там, колкото да не ходиш гола...
и т.н. и т.н.
На 3 години детето не мисли по този начин. Ако вчера е яло малини и круши, днес знае разликата и може да поиска едното. Но ако съм купила 2 сока, по които не личи от какво са, и налея единия, а детето още от вратата само е видяло че наливам сок, и се тръшне за другия - тогава не го намирам за основателно.

всъщност едно три годишно може да разпознае и картинките върху кутията и ясно да разраничи двата сока, по цвета също.
аз в началото казах, че принципно си личи кога детето просто ей така се инати и лигунти и тогава не бих се съобразявала или кога иска наистина нещо.
Също ако е казало, че иста такъв сок пък като го донеса ми каже, мне другият...също не бих, щом е избрал-избрал.
Но това не значи, че по принцип не трябва да има избор изобщо и да се подчинява безропотно винаги и за всичко само на моите желания, вкус и преценки.

# 136
  • Мнения: 503
Според мен в случая детето не се тръшка точно заради сока. Със сигурност има друга причина и ти я знаеш.
Да, че е във възраст, в която се тръшкат по-често. Не ми се вижда основателно.

всъщност едно три годишно може да разпознае и картинките върху кутията и ясно да разраничи двата сока, по цвета също.
Е, моето не можеше, защото не знае връзката между картинките и вида сок. По принцип рядко се навърта в кухнята. Обикновено има някаква чаша със сок в стаята му и дотам.

# 137
  • Мнения: 110
Victory, а ти преди този "инцидент" питала ли си го кой сок иска, коя чаша и т.н.?
 

# 138
  • Мнения: 503
Victory, а ти преди този "инцидент" питала ли си го кой сок иска, коя чаша и т.н.?
 

Не, обикновено питам само "Искаш ли сокче?" или той сам идва и ми казва "Искам сокче". Никога не сме уточнявали разликите между соковете, виждал ме е да наливам, но не е проявявал интерес към кутията/шишето. А и обикновено имаме само един сок вкъщи. На картинките не сме обръщали никакво внимание. Наскоро започнахме да учим различни плодове, но това със сока се случи преди това. И с чашата също... Нещо ново беше въобще като реакция от негова страна. Но вярвам, че роднините са го научили с тяхното постоянно "Искаш ли". Но пък те от много време му говорят така, а при мен не е имало "Неискане".

# 139
  • Мнения: 1 669
Victory , честно ли??? Истина ли са всичките тези  неща, в които се опитваш да ни убедиш? Чета темата, чета мненията на момичетата, правя в себе си коментар на различните ситуации, но теб не мога да разбера. Кого заблуждаваш? Себе си, детето, нас? Детето дори не влиза в кухнята? Що за свят създаваш ти около себе си? И ако това е твоят свят, аз не искам да бъда част от него, дори и виртуално. Много ме натъжава...

# 140
  • Мнения: 503
Детето дори не влиза в кухнята? Що за свят създаваш ти около себе си?
Влиза в кухнята, кога съм казала, че не влиза? Казах, че не се задържа много там, по-интересно му е в другите стаи, дори в банята.
Кое те натъжи? newsm78

# 141
  • sofia
  • Мнения: 9 235
ston, моя малкия е с претенциите. На баткото му е все тая какво е облекъл, изцапан ли е, мокър ли е, към храната няма кой знае какви претенции, но малкото чудо......носи само няколко определени блузи и 2-3 панталона...това да приеме нова дреха е мъка, а за обувки да не говорим. Купуването на обувки за него е изпитание на нервите. Добре, че батко му вкарва реплики в моя полза, а него го слуша (повечето пъти).
Чашите и соковете да са ми проблема.... ooooh!

# 142
  • Мнения: 132
Моите и двамата са с претенции.Малката сутрин си иска определен чорапогащник, блуза и т.н.На 2 год., но различава картинки по сокове, вафли и дрехи.Казвам "Искам си пилето или с патето" и така.Обикновено съм склонна да повтарям и обяснявам.Истината е че има период в който се опитват да се налагат, ако мине мине  Laughing

# 143
  • Пловдив
  • Мнения: 1 122
моя син е на 4 г почти,ами да ви кажа то се почва постепенно-"искаш ли баба тая чашка,искаш ли тази чинийка,искаш ли 2,3 вида мармалад"-прабаба му го разглези така още като по-малък,и когато беше на около 3 г.беше голямо мрънкане за чашите,чиниите,като седнем да ядем пържени филийки,или питки-ги нарежда пудра захар,2,3 вида мармалад,аз супер много се дразнех,и постепенно го оттучих от тези му претенции.Иначе му давам достатъчно свобода да избира-питам го какъв сок иска,но не винаги му угаждам на вкуса-някой път той ми казва -искам сливи,казвам че в момента има кайсии и праскови-да избере,и избира.Е случвало се е да се запъне че иска череши,и след дълъг спор-съм му давала череши.
Когато иска някоя блуза-му разрешавам да избере,но аз му предлагам според времето.Обувките си избира сам ,разбира се пак според времето-ако иска да обуе дебели обувки в топло време не му давам,казвам да си избере от тези за топло време.Проявява капризи,но наистина всяка майка трябва да прецени за себе си докъде ще угажда на капризите,къде са границите.Моя се запъва например най-много за вилицата с която яде-точно определена е в момента и не е детска-той не иска детска-избрал си е най-голямата от нашите-една по-различна от другите,и с друга не яде-няма ли я на масата се почва едно мрънкане,викане.И с точно определена лъжичка.

При него обаче избягвам да употребявам напоследък изрази като-"вземи която искаш,или която си харесаш",защото той обърна тези изрази в негова полза и почна да ми вика-"ще правя каквото си искам,ще правя каквото ми хареса",и ме гледа лукаво и си прави белите.Т.е. всяка моя приказка я обръща в негова полза.

Или с това искам да кажа че прекалената свобода при някои деца може да е нож с две остриета,и не е надобре.Право на избор трябва да има,но до определени граници.

# 144
  • В две тъмни очички
  • Мнения: 358
Victory, надявам се да не се обидиш , но според мен грешката е донякъде твоя! В ранна детска възраст би трябвало (грубо казано) да покажеш на детето кой е шефа! Защото като бебе може само да плаче (например за да го вземат на ръце), като по-голямо да пищи, а като още по - голямо да тропа с ръка или крак.... Та имах предвид ,че овреме е трябвало да се вземат мерки! А сега вече по същността на темата - Според мен си абсолютно права да не угаждаш на капризите! Съгласна съм ,че детето трябва да има избор, но...голямото "НО"....ако детето иска нещо специално трябва да знае,че може да си го поиска преди да сме налели например сока в "ТАЗИ" чаша и също така, не смятам за нужно да започваме без да има смисъл да учим децата на лиготийки от сорта "тази или тази чашка искаш"! Ако те започнат да проявяват желания съм съгласна да им угаждаме за нещата които са в норма, но колкото повече разширяваме границите, толкова повече и детето ще свиква, че има начин да се заобиколи еди си кое правило!

Аз например процедирам така (с племениците ми) - когато например се тръшнат за сладолед (а е студено и не може) им предлагам вариант вафла или шоколад....ако продължат да се тръшкат,че искат сладолед повтарям моето предложение и ако не се одобри то и все пак си искат сладоледа - не получават нищо! Така беше в началото, сега....вече си знаят и дам ли им избор (с различно нещо от тяхното желание) веднага се съгласяват!

Сигурна съм,че ще намериш начин да се справиш с тези капризи,но според мен не трябва да се оставяш на идеи като "това е моментно и ще го израсте" , "Все още е много малко детето".... Трябва да вземеш мерки, защото сега се гради характера на дечицата! Вслушай се в майчиния си инстинкт и пробвай различни варианти! Ще откриеш, кой точно е вашия!  Hug

Общи условия

Активация на акаунт