Не искам тази чаша, а другата!

  • 7 355
  • 144
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 94
Ако може да се включа като майка на вече пораснали деца.
Моят подход беше като този на Ирис04 и не съжалявам,че е бил такъв.
Сега имам доста приятелки с малки деца и тези които обясняват като на '30' годишни хора нямат проблем с инат или мрънкане.

# 31
  • Мнения: 1 669
Винаги съм давала право на избор, ако е в разумни граници. Момичетата са дали пример, няма да повтарям. Това не прави детето ми глезено, дори напротив, възпитавам у него нужното самочувствие и обосновано решение - сега, като може да говори. Не че не е искала да тръгва по пижама на ясла, но аз съм изтъквала моите аргументи и тя ги е приемала. Аз пък приемам нейните. Не искам да възпитавам плужек, честно.

# 32
  • Мнения: 24 631
И аз процедирам така. Все пак не съм от желязо, но не смятам, че е правилно. Защото съм сигурна, че в 90% от случаите й е все тая, но въпросът е да наложи мнението си и да покаже кой командва парада. лошо няма, но все пак трябва да има някакви граници. не на последно място, защото и аз съм човек и също имам свои желания. Не смятам, че да не се съобразяваш с голяма част от капризите е дресировка, а по-скоро начин да научиш детето да уважава другите. Или е по-добре да ги има за обслужващ персонал  newsm78

   Ами обяснявам, че мама е изморена, имала е и друга работа и не иска да се разкарва за глупости. И мама не е прислужница. Като стане малко по-голяма ще си взема сама каквото иска. Това много им се харесва.
  Наистина разкарването е малко повече, но в срая на краищата те са принудени да ни ползват за подаване на това-онова, просто защото са  малки. Рядко ще срещнеш злонамерен инат да те разкарва просто защото му е кеф. Обикновено си имат някакви техни си причини... Примерно моето не ще филия, ако е изцапана кората #Crazy Сега има ли смисъл от баталии за такива неща?

# 33
  • София
  • Мнения: 7 247
Е, сигурно си имат техни причини.. Обаче на мен много ми идва. Ето сутринта: Искам сандвич - аз веднага правя, обаче вече не искала сандвич. Искам шунка - аз веднага давам, обаче вече искала кренвирш. И шунката се мята на земята. След малко: питам искаш ли мляко, отговора е не, след няма и една минута, когато съм се захванала с моята работа, се чува възмутен вой "Кой ще ми даде мляко" и т.н. и т.н. Към тези които обвиняват авторката и лепят етикети като "дресировка", моля все пак да отчитат, че всяко дете е индивидуалност. Защото сигурно преди години и аз щях гордо да се обяснявам как давам право на голямата си дъщеря да избира сама, за да се развие като самостоятелна личност, държаща на мнението си. И наистина с нея не съм имала проблем. С малката обаче е друго.
Ето това е най-стойностното, изписано по темата:
Аз ако ще предоставям избор, го правя преди самия избор, в смисъл, например имаме 2 чаши от ОМВ една с магарето и втора със Шрек и преди да сипя питам в коя от двете ще пие днес. Питам днес сок ли ще пие или мляко (но не предлагам 2-3 вида сок). Вадя 2 щамповани фланели с дълъг ръкав и питам коя от двете избира за днес. Важно е изборът да е контролиран и да е сведен до 2 неща, избрани от теб.

# 34
  • Мнения: 1 807
Ето това е най-стойностното, изписано по темата:
Аз ако ще предоставям избор, го правя преди самия избор, в смисъл, например имаме 2 чаши от ОМВ една с магарето и втора със Шрек и преди да сипя питам в коя от двете ще пие днес. Питам днес сок ли ще пие или мляко (но не предлагам 2-3 вида сок). Вадя 2 щамповани фланели с дълъг ръкав и питам коя от двете избира за днес. Важно е изборът да е контролиран и да е сведен до 2 неща, избрани от теб.

И пак не върши работа при моето дете, когато реши да се инати. 

# 35
  • София
  • Мнения: 46 924
именно - изборът си е избор - трябва да се дава,но когато си е чиста  проба инатене и глезунтене вече е съвсем друго...а някъде трябва да има и граници все пак. Мен не ми пречи да давам избор и между 5 неща...но щом избере едно - то да е...

# 36
  • София
  • Мнения: 9 517
Към тези които обвиняват авторката и лепят етикети като "дресировка", моля все пак да отчитат, че всяко дете е индивидуалност. Защото сигурно преди години и аз щях гордо да се обяснявам как давам право на голямата си дъщеря да избира сама, за да се развие като самостоятелна личност, държаща на мнението си. И наистина с нея не съм имала проблем. С малката обаче е друго.
Етикетът "дресировка" не е плод само на тази дадена тема, дори тази е най-невинната от всички - творчеството на авторката по повод възпитанието на децата е безценно  Mr. Green

А иначе, Виктори, бих искала да те поздравя за чувството за хумор - и това най-искрено   bouquet

# 37
  • София
  • Мнения: 44 420
Същата картинка сме и ние като Виктори - Габи редовно ми пили за такива дреболийки - сокчета, чашки, дрешки.
Ми какво правя - викам понякога. Embarassed
После казвам - ако щеш. След няколко минути мрънкане се закротва и накрая мирясва и с това, което има.

# 38
  • Мнения: 7 821
Ето това е най-стойностното, изписано по темата:
Аз ако ще предоставям избор, го правя преди самия избор, в смисъл, например имаме 2 чаши от ОМВ една с магарето и втора със Шрек и преди да сипя питам в коя от двете ще пие днес. Питам днес сок ли ще пие или мляко (но не предлагам 2-3 вида сок). Вадя 2 щамповани фланели с дълъг ръкав и питам коя от двете избира за днес. Важно е изборът да е контролиран и да е сведен до 2 неща, избрани от теб.

И пак не върши работа при моето дете, когато реши да се инати. 
При моето малкото също. А е вече на 7, та отговорно мога да твърдя, че си е до характер.
Когато е в лошо настроение търси конфронтация и я търси докато не я намери. Като стигнем до скандал тип "въргал"  Wink, се успокоява и става слънце. Има дни в които се е събудил нагоре с гъзата и нерви като корабни въжета да имаш цЕл ден да отстъпваш до вечерта все ще намери начин да те изкара от кожата ти  Wink.

Не говоря за "избор", "дресировка", "кошмарните 2" и т.н. любими термини на майките на 2-3 годишни, става въпрос за холерик, които ако не си осигури този начин за разтоварване се нагнетява и може да стигне на пръсване  Wink.

# 39
  • Мнения: 503
Етикетът "дресировка" не е плод само на тази дадена тема, дори тази е най-невинната от всички - творчеството на авторката по повод възпитанието на децата е безценно  Mr. Green

А иначе, Виктори, бих искала да те поздравя за чувството за хумор - и това най-искрено   bouquet
Мерси за последното. Добре, защо да си възпиташ детето да не е глезен лигльо се възприема като нещо страшно? Не смятам, че съм чак толкова радикална. Просто детето знае какво може и какво не може (т.е. за какво вероятно ще отиде да постои наказан). Не са много нещата, пред които не отстъпвам, но тръшкането, "нечуването" и инатенето са сред тях. Виждам как родителите масово омекват пред всякакви капризи и прищевки на децата си. Аз не го правя, за да не реши детето, че с упорство под формата на тръшкане, рев и т.н. може да постигне каквото иска. Но досега винаги е постигал каквото иска, ако попита нормално, макар и не всичко веднага - например шоколад преди вечеря не му давам, но ако си го поиска като голямо дете, обещавам да му дам след вечеря. Това не го намирам за екстремизъм. И аз обяснявам, но не като на 30-годишен, а като на 3-годишен. Обяснявала съм преди като на 30-годишен (по примера на други майки) и открих, че ако обясниш нещо с тон "ох дано се съгласи, че ако откаже няма как да го убедя...", детето веднага усеща и се възползва. Ако обясниш с тон "дори да не си съгласен, засега това е положението", детето си дооформя причинно-следствената рамка на събитията в живота и следващия път знае какво да очаква. Децата са равни по човешки права, но не са равни по акъл на възрастните и това трябва да се вземе впредвид, когато възрастните решат да реагират все едно си говорят с най-добрата приятелка и се опитват да я убедят в нещо.

# 40
  • София
  • Мнения: 46 924
Извинявай, но дори когато обясняваш като на 30 годишен има как да го убедиш в дадено нещо... но наистина не винаги е съвсем адекватно да се държиш с малък човек, като с възръстен...именно защото акъла им не е съвсем като на възръстен още... което ест не значи, че трябва да се държи и в пълно подчинение само защото е на 3 примерно Wink

# 41
  • София
  • Мнения: 17 652
Детето има толкова малко власт в/у живота си... какво толкова ще ти се случи, ако го попиташ коя чашка / лъжичка / чинийка / сок иска?

Впрочем, аз просто питам предварително, когато може просто го пращам да си избере и донесе което иска.

# 42
  • Мнения: 8 900
Ели, така като гледам твоят Дани е като моя големия.  ooooh! Понякога е най-лъчезарното дете на света - разбран, послушен. Обаче прихване ли го, става страшно. Никакви доводи не са в състояние да го убедят. Човекът наистина си търси точно конфронтация и направо си вика "скарай ми се, де". И след като се накараме, грейва и става отново дете-мечта. Характер, характер, но все се надявам някога да му уври главата и да спре с магарешкото инатене.

# 43
  • Мнения: 2 090
Най ме е яд като ме разиграва за храна синът ми. Първо моли за пилешка супа, примерно, като я сготвя и сервирам, не му се ядяло вече, искал сандвич. ooooh! Дейностите, изискващи времето ми, и недооценени после, много ме е яд, че са напразни. Crossing Arms
Иначе за други неща нямат изисквания, това или другото. Нито синът ми, нито дъщеря ми. Засега.

# 44
  • Мнения: 503
Най ме е яд като ме разиграва за храна синът ми. Първо моли за пилешка супа, примерно, като я сготвя и сервирам, не му се ядяло вече, искал сандвич. ooooh! Дейностите, изискващи времето ми, и недооценени после, много ме е яд, че са напразни. Crossing Arms
А в тази ситуация казвам, че има супа за ядене. Ако не иска да яде супа, да не яде, но в никакъв случай няма да тръгна да готвя нещо ново или да правя сандвичи, нито пък ще предлагам ядене половин-един час по-късно. Но това само ако не яде от инат, не яко е болен и не е гладен.

Общи условия

Активация на акаунт