Публикувана: 3 ян. 2011, 11:45 ч.
Последно мнение: 30 апр. 2011, 22:50 ч.

Не искам тази чаша, а другата!

7 372
144
1

1
...
4
5
6
...
10
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как трябва да се справяме с капризите на детето?
Как да се справим с дете, което проявява капризи преди сън?
Как да се справим с избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как трябва да се справяме с капризите на детето?
  
  Подходящият начин за справяне с капризите на детето включва ограничаване на избора до две неща, които то може да избере самостоятелно. Ако избере нещо извън предложените варианти и не може да се аргументира, родителите могат да обяснят защо не могат да удовлетворят неговите претенции. Важно е да се налага някои неща, когато е необходимо, но също така да се обяснява на детето защо това се прави.
- Как да се справим с дете, което проявява капризи преди сън?
  
  Когато детето проявява капризи преди сън, важно е да се прояви разбиране, търпение и да се избягва ненужно изнервяне на обстановката. Децата се уморяват бързо и не могат да контролират емоциите си, затова е важно да проявите разбиране и да помогнете на детето да се успокои, без да причинявате ненужен стрес.
- Как да се справим с избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи?
  
  При избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи, е важно да ограничите възможностите до две опции. Ако избере нещо извън тези варианти и не може да обясни защо го иска, родителите могат любезно да обяснят защо не могат да удовлетворят неговите претенции. Важно е да се поддържа баланс между налагане на граници и обяснение на причините зад тях, когато е необходимо.
- Какви са различните подходи на родителите при отглеждането на децата?
- Какви са някои от методите, които родителите използват за справяне с капризите на децата?

# 60 5 ян. 2011, 12:40 ч.

Мнения: 503

Цитат на: Iris04 в ср, 05 яну 2011, 12:33

Детските аргументи не винаги са разбираеми за възрастния, но винаги съществуват. Примера със сламките е много уместен... В по-ранна детска възраст има и много други такива случаи, които могат да бъдат третирани като капиз, просто защото детето още не може да обясни. Някой път аргументите са още по-ирационални... за нас.

За мен ирационално е детето да поиска да шофира колата, да носи ключ в детската градина, да се изхожда на килима, но какво казваш, че трябва да се съглася, защото аргументите му са неразбираеми за мен?
Ако се държите с детето като с възрастен, дайте му и отговорностите на възрастен. Ако още е малко за тях, значи още е малко и да го третирате като възрастен. Колкото повече отговорности може да поеме детето и колкото повече правилни решения може да вземе, толкова повече ще го третирам като все по-голям и по-голям. Но докато не е голям, а малък, ще го третирам като малък.

# 61 5 ян. 2011, 12:46 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Victory в ср, 05 яну 2011, 12:34

Представям си го, затова искам да науча детето, че между 2 еднакви сламки или 2 стандартни чаши разликата е само във външния вид, но функцията е една и съща и не би следвало видът на прибора да е проблем. Предпочитам да приема за важни други неща и отделям много време, за да развивам мисленето му в тази насока.
А 2-3 годишно да поиска друга чаша не е инат, лично аз го намирам за глупост, да го кажем с по-префърцунени думи - издребняване или детинщина, но в момента, в който откажа, започва инатът.

Когато синът ми беше някъде на 3 г. и 6-7-8 месеца, не помня точната възраст, се научи да брои. Много му харесваше да брои до 10. Тогава аз се притесних, понеже броеше само еднаквите предмети - например давам му 10 абсолютно еднакви топки, но първите 5 са сини, следващите три зелени, после една жълта и последните пак сини, та той броеше така - 1, 2, 3, 4, 5, 1, 2, 3, 1, 1, 2 - за него топките от различен цвят бяха различни. Хвърлих доста сили и нерви да му обясня, че са абсолютно еднакви (да си призная доста се бях притеснила и се опитвах да си докажа, че нищо му няма на детето), но то продължаваше да държи на своето - различният цвят топки са различни и се броят отделно! Дори се консултирах с психолог - реших, че му има нещо, обаче психолога ме прати при психиатър и ми каза, че за децата това е съвсем нормално. Ами, отказах се и след около половин година той вече броеше топките заедно, сега брои различните предмети без проблем. Давам този пример, за да разбереш, че едно дете на 2-3 години трудно ще научи урока, че двете чаши са еднакви Peace

# 62 5 ян. 2011, 12:59 ч.

Мнения: 61 579

Цитат на: Iris04 в ср, 05 яну 2011, 12:33

Happy mama, ти сама си си отговорила. Децата са адаптивни. Факта, че в училища детето знае как да се държи, така че да не си създава неприятности говори, че има достатъчно акъл да не проявява своеволията и капризите от които се страхуваш. Не може ли просто да не участваш в битки в къщи? Остави я максимално да си пасе.

Iris04, аз не искам да водя битки с нея , но тя целенасочено ме предизвиква .
Просто има нужда от конфронтация . Като че ли така си сваля напрежението , вследствие на което аз съм смазана ...

# 63 5 ян. 2011, 13:24 ч.

Бургас
Мнения: 11 024

Цитат на: Iris04

О боже, вместо да изтърпя двадесетминутно мрънкане само за да се наложа, щом иска другата чаша, ще я прелея за един миг и толкова. Въпроса приключва. В края на краищата ако можеше да си вземе чаша само нямаше да иска от мен и да стават тия драми... Възприела съм твърдия принцип да не отказвам нищо, което след една година ще може да направи и само. Смятам, че не е честно да отказвам нещо само защото в момента не е достатъчно голямо за да си го вземе без да ме занимава

Това е и моя отговор.Имам сговорчиво дете и рядко се опитва да ме прави на маймуна.Само с храната не се разбираме.Понякога си мисля да я оставя гладна щом не харесва,но съм сигурна че никога няма да го направя след като в хладилника има друго за ядене.

# 64 5 ян. 2011, 13:33 ч.

Мнения: 24 635

Цитат на: happy mama в ср, 05 яну 2011, 12:59

Цитат на: Iris04 в ср, 05 яну 2011, 12:33

Разбирам те напълно. Вече писах, че според мен е до тип нервна система. Това са холерични деца, които така свалят напрежението. Моето е същото. При мен работи този модел - просто не влизам в битки и спорове, ако иска нещо изпълнимо го получава, ако не е изпълнимо я оставям да се убеди, че няма как да стане. Вече дадох пример, че е излизала и без чорапи навън, и якето сме обличали във входа. Ами то не е лудо да зъзне, облича се, като се убеди, че е студено. При вас може би се прибавя и предпубертет... Като почне да се пререкава за нещо защо и казвам "Защото аз съм ти началник - засега. Потърпи малко и сама ще си бъдеш началник".
Възпитавана съм от майка, която смяташе, че трябва да се прави това, което тя каже. Не за друго, но беше абсолютно убедена, че тя знае най-добре, а освен това беше и много ангажирана и претоварена, за да има време да се занимава с нашите желания. Нищо драстично, но все пак авторитарно. Не ми харесва незачитането, което възрастните проявяват понякога към децата, само защото са малки. Това ги прави плахи и зависими от нечии позволения и одобрения.

# 65 5 ян. 2011, 13:38 ч.

Мнения: 1 996

Цитат на: Лекси в вт, 04 яну 2011, 09:45

Е, сигурно си имат техни причини.. Обаче на мен много ми идва. Ето сутринта: Искам сандвич - аз веднага правя, обаче вече не искала сандвич. Искам шунка - аз веднага давам, обаче вече искала кренвирш. И шунката се мята на земята. След малко: питам искаш ли мляко, отговора е не, след няма и една минута, когато съм се захванала с моята работа, се чува възмутен вой "Кой ще ми даде мляко" и т.н. и т.н. Към тези които обвиняват авторката и лепят етикети като "дресировка", моля все пак да отчитат, че всяко дете е индивидуалност. Защото сигурно преди години и аз щях гордо да се обяснявам как давам право на голямата си дъщеря да избира сама, за да се развие като самостоятелна личност, държаща на мнението си. И наистина с нея не съм имала проблем. С малката обаче е друго.

Лекси, почти същата е ситуацията вкъщи! newsm10

# 66 5 ян. 2011, 14:38 ч.

Мнения: 2 478

Единствено вечер, ако е преуморен или превъбуден се започва "Искам пижамата с кенгуруту", след 20 сек. "Не я искам, искам тази със зайчето". Това продължава около 2-3 мин и накрая казвам "Край, коя пижама избра" и всичко приключва.

# 67 5 ян. 2011, 19:42 ч.

Мнения: 503

Цитат на: Дзвер в ср, 05 яну 2011, 12:46

Аз не искам да убеждавам детето, че двете чаши са еднакви, ако не са. Идеята ми е да разбере, че няма разлика във функцията им и няма никакво значение дали ще пие от чашата с котенцето или от чашата с калинката.
А детето ти много добре е виждало разликата между топките и вероятно нарочно е брояло топките от един цвят, после тези от друг цвят и т.н. Това не означава, че не е знаел, че всички топки са "топки". Ако му беше дала топките в кутия и му беше казала "преброй всички топки", надали щеше пак да ги дели. Ако имах точно този проблем с детето си, бих му показала едно примерно броене, в което бих включила всички топки. Така той веднага ще разбере, че "може" и всичките да се преброят наведнъж, ако не го е разбрал досега.

# 68 5 ян. 2011, 21:54 ч.

София
Мнения: 9 517

нали не мислиш, че не съм пробвала всичко, изброено от теб newsm78

# 69 5 ян. 2011, 22:04 ч.

Мнения: 1 669

Victory , едно не мога да разбера... Щом имаш отговори на всички въпроси, защо аджеба пусна newsm78

темата???

# 70 5 ян. 2011, 22:15 ч.

София
Мнения: 9 517

за да се похвали Wink

# 71 5 ян. 2011, 22:57 ч.

Мнения: 2 660

Цитат на: ston в вт, 04 яну 2011, 12:20

Човекът наистина си търси точно конфронтация и направо си вика "скарай ми се, де".

И при нас е така. Аз казвам: "Ще се скараме най-накрая" и ми се отговаря: "Искам да се скараме"...

Ами какво се казва след такава реплика... Thinking

# 72 5 ян. 2011, 23:24 ч.

Мнения: 503

Цитат на: bobkas в ср, 05 яну 2011, 22:04

Victory , едно не мога да разбера... Щом имаш отговори на всички въпроси, защо аджеба пусна newsm78

темата???

Вече отговорих на този въпрос, страница... втора или трета, търсете там някъде.

# 73 6 ян. 2011, 10:09 ч.

Мнения: 24 635

Цитат на: Victory в ср, 05 яну 2011, 19:42

да, но при положение, че за него има достатъчна разлика сега, на тая възраст и в този момент та да мрънка след това половин час и да ти лази по нервите, и да таксуваш това като инат - защо е това упражнение? Ината не го проявава детето в този конкретен случай. Противопоставянето трябва да има своите причини, и те да са редки все пак... не може да се научи нещо елементарно чрез противопоставяне и баталии.
Казвам това само за моето дете, разбира се. Всеки си знае детето. Моето това го настървява,огорчава, разревава, половин час ще ми обяснява разликата между чашките и ще ридае за калинката.

Последна редакция: чт, 06 яну 2011, 10:24 от Iris04

# 74 6 ян. 2011, 10:10 ч.

Мнения: 8 902

Цитат на: Mademoiselle Chocolate в ср, 05 яну 2011, 22:57

Цитат на: ston в вт, 04 яну 2011, 12:20

Човекът наистина си търси точно конфронтация и направо си вика "скарай ми се, де".

Да, трудно е ooooh!

Моят като се ядоса за нещо, започва да обижда и да се кара на всички. Когато го попитам дали е чувал някога вкъщи да говорим така, репликата му е: "Искам да ме обиждаш!". Последният път му казах, че щом така желае, един ден няма да се грижа за него, да се оправя сам. Сутринта си обу сам ботушите, намести си гамашите, сложи криво-ляво ръкавиците, обаче проблем - с ръкавици не може да закопчее якето. При -15' си отиде разкопчан, с ветреещото се яке, до градината, защото не можеше сам да го закопчее,а продължаваше да твърди, че не иска никой да се грижи за него. За много голям и знаещ се има, а дори не се сети, че може да си махне ръкавиците и да се закопчее. Копира и той едни модели от градината се опитва да ми скъсява живота.

Препоръчани теми

Лапане на пръсти от 5г дете

Периорален дерматит

Детето не се отделя от мен

Истерия при заспиване

Причина:

Причина: